Когато от Африка задуха сироко, или както се нарича на хърватски - юго, в южната част на Хърватия знаят какво ще довее вятърът. Тонове боклук. Защото се случва всяка година.
Тези дни бреговата линия край туристическата перла на страната Дубровник за пореден път беше затрупана от огромни количества пластмасови отпадъци, дървесина и дори медицински отпадъци и животни, точно в района на Стария град и най-известния плаж Бане.
Както и в предишни години властите смятат, че боклукът идва от Албания, чийто бряг е на около 300 км.
Освен в популярния град, подобен проблем има и в във всички останали заливи в южната част на страната.
@trtbalkanbhsc Gradska luka i plaža u Dubrovniku ponovo su prekrivene velikim količinama otpada koji je na obalu nanio jugo. Riječ je o dugogodišnjem problemu koji se ponavlja nakon južnih vjetrova, kada morska struja iz smjera Albanije donese velike ogromne plastičnih boca, ambalaža, kesa i drugog otpada. Radnici na čistoći, uposlenici u luci i vatrogasci od ranog jutra rade na uklanjanju smeća. Snažni jugo izazvao je i poremećaje u pomorskom saobraćaju, te zastoje na cestama širom Dalmacije. #dubrovnik #smece #more #fyp #trtbalkanbhsc ♬ original sound - TRT Balkan BHSC
Разчистването на боклука ще отнеме дни и за него са мобилизирани и работници от пристанището на Стария град и компании за рециклиране, които да отделят пластмасата за повторна употреба.
И след акцията обаче проблемът ще остане, защото бурите и теченията, причинени от силния южен вятър, ще продължат да носят тонове отпадъци.
За разчитаща на туризма страна като Хърватия това е сериозен пречка и властите от години търсят решение.
"Министерството на външните работи води активни разговори с албанската страна от дълго време, защото знаем откъде идва боклукът. Знаем точните места, от които морето извлича тези отпадъци", казва кметът на Дубровник Мато Франкович, цитиран от хърватската обществена телевизия HRT.
Той допълва, че се надява министерството да успее, включително по отношение на финансовата помощ за албанската страна, за се спре боклукът от източника.
Например през 2018 г. Хърватия обяви, че финансира проект за намаляване на замърсяването на морето на Албания в опит да опази чистотата на собствените си плажове и туризма си.
Изхвърляйки отпадъци в морето, Албания създава проблем за всички в Адриатическо море, и той може да бъде решен само с трансгранично сътрудничество, коментира пък областният управител на района Дубровник - Неретва Блаж Пецо.
По негова информация се планира и сателитно наблюдение на морето, така че да може да се прихваща боклукът докато е още в открити води.
Замърсяването възниква най-сериозно през есента и зимата, когато южният вятър е най-силен, и е проблем от десетилетия години не само за Хърватия, но и за Италия и Черна гора. И макар че на места като Дубровник се мобилизират всички налични служби, които разчистват за дни, част от отпадъците потъват и остават на дъното на морето.
В самата Албания замърсяването също е изключително сериозно. Боклукът, който стига до Хърватия, се пренася до брега и морето от реките. Реките пък са превърнати в канали, които събират по течението си отпадъци, които идват от населените места.
Страната продължава да няма адекватна система за управление на отпадъците.
Данните от националната статистика, цитирани от "Дойче Веле", сочат, че около 77 на сто от градските отпадъци в страната отиват на сметища, под 20 на сто се рециклират, а останалите или се изгарят, или изобщо не се събират.
"Много реки са се превърнали в транспортни системи за боклук", обяснява Дениса Каса, основател на гражданска инициатива, която се занимава с почистване на реките. "В някои села изобщо няма кофи за смет или събиране на боклука и хората изхвърлят отпадъците директно в реката или на брега", казва тя.
••• Струва ли си почивката в Албания:
