Русия отбелязва сто години от Великата октомврийска революция. На 7 ноември започва формирането на властите на Съветска Русия и изграждането на СССР. "Най-противоречивото събитие в руската история" - така Итар-Тасс определя годишнината.
Какво се случва?
В исторически план през есента на 1917 година, след отказването на император Николай от престола, има противоречие между временното правителство и различните леви партии. Сформират се паралелни управляващи органи в страната, известни като Съвети на работещи и военни депутати. Тогава един от най-активните субекти, претендиращи за власт, е Руската социалдемократическа партия на болшевиките, начело с Владимир Ленин.
Революцията избухва в Санкт-Петербург, на 25 октомври по стар стил, затова се казва Октомврийска, а по нов стил датата е 7 ноември. Военни части на болшевиките и представители на работническата гвардия взимат под контрол основни инфраструктурни обекти на тогавашната руска столица. Денят завършва с щурма на Зимния дворец- резиденция на временното правителство, започнал след сигнал от крайцера "Аврора".
Великата октомврийска революция е разделителна дата в руската история. Поддръжниците на комунизма в Русия заявяват, че болшевиките са възстановили държавността и индустриализацията на страната, и че благодарение на тях се случва голямата победа над нацистка Германия.
От тази дата обаче започват и репресиите на комунистите спрямо политическите им противници, които достигат кулминация през 30-те години, когато хората са наказвани по списъци, гонения на църквата и на малцинствата, пълна изолация на страната.
В целия социалистически лагер 7 ноември е всенароден празник - ден на тържествени манифестации. Неслучайно през 1959 година тази дата е избрана за начало на излъчванията на Българската национална телевизия. Целта е да се предаде на живо манифестацията.
Ленин през 1918-та година на първата годишнина от революцията.
На 7 ноември пред мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва се провежда невероятен военен парад, празникът се отбелязва дори в рагара на битката с германците за града.
Лека-полека обаче празникът е изместен от 9 май - Денят на победата, руснаците вече не са толкова впечатлени от манифестациите и партията прави присъствието задължително.
След разпадането на СССР Борис Елцин прекръства празника на Ден на съгласието и помирението, а 7 ноември се счита и за Ден на освобождениието на Москва от поляците през 1612-та година.
Путин и 7 ноември
Владимир Путин обявява през 2004 година 7 ноември за Ден на провеждане на военния парад на Червения площад, а 4 ноември за Ден на националното единство. Така той хем възвръща достойнството на Великата октомврийска революция, хем не я въздига прекалено като премахва почивния ден, премествайки го за 4 ноември.
Обикновените руснаци все по-малко се интересуват от празника. Но стогодишнината отново разбуни страстите, в Москва се спори има ли смисъл тялото на Ленин да продължава да стои в мавзолея, напомнят се сталинистките репресии от 30-те години на 20-ти век.
Путин принципно предпочита да примомня славните години на руския империализъм, но когато му е удобно, той не се отказва и от положителните страни на съветската власт. Итар-Тасс, разбира се, публикува негово изказване, в което осъжда събитията от революцията.
"Това страшно минало не трябва да бъде изличено от националната памет, още повече - то не може да бъде оправдано по никакъв начин".
Според директора на външното разузнаване Сергей Наришкин, който е и директор на Руското историческо дружество, "в различните исторически периоди ние хем възхвалявахме водачите на революцията, хем ги демонизирахме. С годините е ясно, че историческият радикализъм е вреден. Историята е история на всички, способността да се възприеме тази вярна картина за света е верният признак за устойчивостта на едно гражданско общество".
И според директора на Руското военно-историческо дружество Владислав Конов не може да има въпрос "добра или лоша е революцията от 1917-та година. Това е част от историята, трябва да се учи и не е повод за срам."
Руската православна църква категорично осъжда Октомврийската революция, довела до почти пълното й унищожение няколко години след 1917 година.
На откриването на паметника на репресираните "Стената на скръбта" в Москва" патриарх Кирил определя революцията и последвалата гражданска война като "отказ от духовните основи на човешкия живот" и призовава "историята да не бъде използвана за разгаряне на нови конфликти, а да се извлекат уроци от събитията от изминалия век".
Руските комунисти отбелязват годишнината
Руските комунисти на Зюганов
Датата ще бъде тържествено отбелязана от Комунистическата партия на Русия начело с несменяемия лидер Генадий Зюганов с традиционно празнично шествие и митинг в Москва. "Русия изстрада революцията, тя стигна до социализма по трудния път на мечтите и стремежите. Смешни и лъжливи са опитите на тези, които искат да отменят значението на Великата октомврийска революция" - казва Зюганов.
Според председателя на руската Дума Вячеслав Володин обаче е "недопустимо да се представя революцията в романтични окраски и да се превръщат в герои хора, свалили законно правителство и обрекли народа си на страдание".
Друг известен руски политик - Владимир Жириновски мисли, че "не може да се гордеем с революция, когато са загинали милиони. Не може да има празник по случай унищожението на държавата, а трябва да има панахида в памет на загиналите и паметник за жертвите на всички руски революции".
Любовницата на Николай II
По случай годишнината във всички руски музеи и галери има тематични експозиции, свързани с октомврийската революция.
Най-голям шум обаче се вдигна около филма "Матилда" на режисьора Алексей Учител, за любовта между император Николай II и балерината Матилда Кшесинска. Срещу лентата се обявиха църквата, депутати и много граждани, офиса на режисьора и колата на адвоката му бяха запалени. В момента филмът се прожектира в цяла Русия. Император Николай II е обявен за светец от Руската православна църква и тя счита, че съвременното изкуство не може да оскърбява чувствата на вярващите.
В Русия, а и не само, споровете около Великата октомврийска революция ще продължат, защото това събитие променя живота на целия европейски континент, определяйки неговото развитие десетилетия напред.
Обезпокоителното е друго, ситуацията в страната днес, сякаш обречена да бъде управлявана от Путин и в следващите десетилетия. В това е убеден и бившият съветски лидер Михаил Горбачов, който в момента не е никак на почит в родината си. Тези дни американският писател Уилям Таубман публикува нова биография на Горбачов - "Горбачов: неговият живот и време".
Според него "програмата на Путин е абсолютно противоположна на тази на Горбачов, с анексирането на Крим и представянето на Запада като враг Путин получава растяща подкрепа. Той се опира на трите царистки принципа: автократично управление, национализъм и православие".
Горбачов от своя страна не се надява, че ще види по-демократично управление в Русия: "На Русия може да са й нужни десетилетия, за да се демократизира, това може да продължи и целият XXI век".
