25-годишната Ситра, индонезийски студент по медицина, приема две кибер-идентичности. Сутрин тя публикува своя снимка с ислямската забрадка; следобед тя публикува в другия си акаунт в социалните медии философско есе, отстояващо тезата, че Бог не съществува.
Заради различните си акаунти, тя получава коренно различни реакции на постовете си. В едната група се обсъжда съществуването на Бог и аргументите защо Бог не съществува.
Но сред приятелите й мюсюлмани, тя получава много "харесвания" за снимката в хиджаб. Ситра е индонезийски атеист и като такава приема две идентичности, за да намери мястото си в общество, което отказва да приеме хора, с атеистични възгледи за света.
Нещо повече - атеизмът в Индонезия може да ти навлече заплахи за убийство и преследване.
В началото на август миналата година снимка на атеистка среща в Малайзия придоби вирусна популярност. Фотографията не само предизвика изявления от политици и висши чиновници, но и провокира много коментари в социалните медии. И не бяха малко тези, които на висок глас изразиха мнението, че обществото не трябва да толерира атеистите и че вероотстъпниците заслужават да умрат.
Когато става въпрос за религията, Индонезия се слави като сравнително либерална по темата, макар да е най-голямата мюсюлманска страна в света. Същото обаче не важи за атеизма и отричането на Бог и религиите по принцип.
Антропологично проучване сред десетки нерелигиозни хора в Индонезия показва, че животът на тези хора преминава в сянката на крайно негативни възгледи за секуларизма и атеизма.
Стигма, която не е базирана на реалността
На практика повечето атеисти, живеещи в Индонезия, не се вписват в стереотипа. Например повечето не отхвърлят първия принцип на индонезийската национална идеология - Pancasila, "вярата в единия бог" - защото разбират, че религията и вярата са важни за много граждани.
Индонезия не е нито светска, нито ислямска държава. Но след демократичните промени от 1998 г. религията става все по-важна. Този консервативен обрат е засегнал ежедневния живот на нерелигиозните, включително и на атеистите.
Така през 2005 г. Индонезийският съвет на Улама (MUI) издаде фатва през 2005 г., според която плурализмът, либерализмът и светският живот противоречат на ислямското учение.
Друг пример е решението на Конституционния съд от 2010 г. по съдебно преразглеждане на религиозен закон за богохулството. Конституционният съд отхвърли искането за съдебно преразглеждане на закона, отправено от няколко неправителствени организации, като заяви, че принципът на "вярата в един бог" в националната идеология означва, че не може да има разделение между религия и държава. За съдилищата "вярата в един бог" не е трансцедентална идея. Те възприемат религията като институция.
И фатвата на MUI, и аргументите на съдиите демонстрират убеждение, че секуларизмът е идеология, враждебна към религията, макар това да е дълбоко погрешно - в повечето случаи светските държави не забраняват религиите.
Секуларизмът означава, че държавата възприема неутрална позиция спрямо религията, но все пак може да признае, че религиите са важни за някои от гражданите й. Също така религиите могат да насърчават политиците да се придържат към религиозни ценности. Това, което важи за държавите, е в сила и за отделните хора: за разлика от това, в което вярват много хора в Индонезия, липсата на вяра в Бога не означава непременно противопоставяне на религиозните хора.
Светските индонезийци: вярващи, агностици и атеисти
Нерелигиозните хора в Индонезия са изключително разнородна група. Както и в други държави, много нерелигиозни все още спазват вярата си, но се наричат секуларни, защото желаят разделение между религия и държава, доколкото то позволява държавата да е неутрална и да осигурява едни и същи закони и задължения за всички граждани.
Извън вярващите, има и агностици - хора, които не са сигурни дали Бог съществува или не.
Другата група са атеистите, които са многобройни, особено в градските райони. В Индонезия обаче те са като цяло невидими, защото големи групи от обществото и държавата не приемат публични демонстрации на атеизъм. И обществото в основната си част, и държавните институции вярват, че религията е основата на хармонията.
Хората, които заявяват, че не вярват в Бога, биват възприемани като рушители на социалната хармония и изглежда, че повечето индонезийци са неспособни да обсъждат спокойно атеизма, без дискусията да става емоционална. Много индонезийци дори възприемат липсата на вяра у другите като заплаха за тяхната собствена вяра.
Мълчание, признаване на атеизма или многобройни идентичности
Затова и повечето секулярни хора, особено атеистите, запазват мълчание на обществени места, когато става дума за идентичността и убежденията им. Дори вярващите не изтъкват своята светска идеология, защото съзнават, че много хора приемат "секуларен" за мръсна дума.
Дори се стига дотам, че много често атеистите се преструват на религиозни, за да избегнат съмнения. Има някои, които се молят и носят забрадки, когато са у дома. Тяхната религия е показна и няма никакъв смисъл за тях, освен за да угодят на роднините и набожните си приятели.
Много от хората, участвали в изследването, които открито заявяват липсата си на вяра, имат проблеми със семействата си. Атеизмът понякога дори е причина за разводи и изхвърляне на деца от родния им дом.
Не е необичайно обаче след период на конфликт да се случи помирение между атеистите и семействата им. В тези случаи обаче те обикновено решават да не говорят повече по религиозни въпроси.
За да избегнат конфликти, много атеисти не разкриват убежденията си пред родителите си. Не само че те се боят от санкции от обществото, но и не искат да разочароват или натъжат своите родители. Тези млади атеисти търсят групи със сходни убеждения извън семействата си, и в тази дигитална ера не е трудно да бъдат намерени хора-привърженици на същата идеология.
Много атеисти се разкриват само пред близките си приятели. В социалните медии и в затворени групи те комуникират много с други атеисти. Атеистките групи и форуми в социалните медии са безопасно място, където те да говорят открито за религията и атеизма.
Най-интересният феномен са атеистите, които възприемат две идентичности. Едната е за семейството и религиозните приятели, а другата е тяхната "истинска" идентичност за непредубедените приятели. Някои дори имат два Facebook акаунта, така че да могат да съществуват в кибер-света с различни идентичности.
Атеизмът в Индонезия: ляв и десен
Въпреки че Интернет става безопасното място за тези атеисти, те не винаги са едни и същи позиции и спорят доста в групите си. И те се разграничават помежду си като "леви атеисти" и "десни атеисти".
Десните атеисти са повлияни от десния либерализъм, включително икономическия либерализъм; те отхвърлят религиите, защото смятат, че те не съответстват на научни аргументи, и че религиите насърчават нетолерантността. Някои от тях дори са повлияни от крайнодесни дискурси в Европа или САЩ, представящи исляма като заплаха за мира. Десните атеисти приемат религиите, особено исляма, за древна и опасна отживелица.
За разлика от тях, левите атеисти са по–загрижени за социални въпроси и се вдъхновяват от леви идеологии, включително марксизма, но не са тотално антирелигиозни. Повлияни от глобалните дискурси, левите атеисти приемат за основен враг капитализма, а религията просто като негово проявление.
Левите атеисти виждат потенциал за освобождение в религията: те признават религията, защото тя може да бъде инструмент за борба на потиснатите групи. Много леви атеисти са отворени за сътрудничество с религиозни организации, които те считат за прогресивни.
Реалността на атеистите в Индонезия като цяло противоречи на общото възприятие в индонезийското общество, което все още представя атеизма в контекста на Студената война и пропагандата за комунизма на индонезийския режим на "Новия ред".
