Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на ерата "Кастро"

Почти шест десетилетия след като Фидел Кастро застана начело на Куба на страната й предстои голяма промяна. Раул Кастро вече няма да бъде президент, с което начело на Куба ще застане човек без "Кастро" в името си. Снимка: Getty
Почти шест десетилетия след като Фидел Кастро застана начело на Куба на страната й предстои голяма промяна. Раул Кастро вече няма да бъде президент, с което начело на Куба ще застане човек без "Кастро" в името си.
Фидел Кастро застава начело на страната след Кубинската революция, като през 1959-а става министър-председател. Снимка: Getty images
Фидел Кастро застава начело на страната след Кубинската революция, като през 1959-а става министър-председател.
Десетилетия наред Кастро беше трън в петите на САЩ, които неколкократно се опитаха да го свалят от власт.
В крайна сметка той сам започна да се оттегля от постовете си през 2006-а заради здравословни проблеми. Властта бавно се прехвърли в ръцете на неговия по-малък брат Раул. Снимка: Getty
В крайна сметка той сам започна да се оттегля от постовете си през 2006-а заради здравословни проблеми. Властта бавно се прехвърли в ръцете на неговия по-малък брат Раул.
Раул също е командир от Кубинската революция. На тази снимка е с Ернесто Че Гевара. Снимка: Wikimedia Commons
Раул също е командир от Кубинската революция. На тази снимка е с Ернесто Че Гевара.
Раул Кастро започна редица реформи в страната, а също така потърси затопляне на отношенията със САЩ. На снимката: Раул с американския президент Барак Обама. Снимка: Getty Images
Раул Кастро започна редица реформи в страната, а също така потърси затопляне на отношенията със САЩ. На снимката: Раул с американския президент Барак Обама.
След 10 години на поста президент по-малкият Кастро също се оттегля, макар че вероятно ще остане начело на Комунистическата партия в страната.
Очаква се за нов президент да бъде избран Мигел Диаз-Канел - бивш министър на образованието и досегашен вицепрезидент. Неговото изкачване на върха обаче едва ли ще доведе до резки промени в Куба. Снимка: Getty
Очаква се за нов президент да бъде избран Мигел Диаз-Канел - бивш министър на образованието и досегашен вицепрезидент. Неговото изкачване на върха обаче едва ли ще доведе до резки промени в Куба.

„Куба“ и „Кастро“.

Рядко една държава бива толкова силно свързвана с фамилията на свой политик или държавник. В случая с комунистическа Куба обаче положението е точно такова десетилетия наред. Дори след като Фидел Кастро се оттегли от властта през 2008-а, юздите в страната бяха поети от ръцете на неговия по-малък брат Раул.

Но ето, че дойде време за промяна. Предстои да бъде избран наследник на Раул Кастро на поста „президент“, с което за пръв път от десетилетия насам начело на страната ще е управленец, който не носи фамилията „Кастро“.

Това без съмнение е историческа промяна, поне формална. Но изникват множество въпроси за бъдещето на Куба, която в момента се намира в неблагоприятна икономическа ситуация.

Шест десетилетия, двама братя

Братята Кастро са пряко свързани с историята на Куба през цялата втората половина на XX в. Фидел Кастро е начело на една от групите, които се противопоставят на военната диктатура на Фулхенсио Батиста, която е поддържана от САЩ.

В крайна сметка през 1959-а Кастро заема поста министър-председател. С военната диктатура на Батиста е свършено. Идва ерата на комунистическата диктатура, начело на която е самият Фидел и започва период на национализация.

Страната се оказва огромен трън в петата на САЩ, а опитите Кастро да бъде свален от власт или елиминиран се оказват неуспешни. Проблемите за властта му идват с разпадането на поддържащия го СССР. Фидел Кастро е принуден да започне нови реформи, които включват пълен контрол над търговията и редица икономически ограничения.

През лятото на 2006-а Фидел се оттегля от властта по здравословни причини. Временно правомощията му са прехвърлени на по-малкия му брат - Раул, също бивш командир по време на революцията.

Той става председател на Държавния съвет на Куба. Почти две години по-късно, през февруари 2008-а, Фидел се отказва от всички държавни длъжности. Раул е избран от Държавния съвет за президент. Все пак Фидел запазва поста първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия още няколко години - до 2011-а. Той умира на 25 ноември на 90-годишна възраст, но ерата "Кастро" продължава.

През 2011-а новият лидер Раул става и първи секретар на управляващата партия. Той вече е започнал редица икономически реформи в страната - премахнати са ограниченията за закупуване на някои продукти, налице е и децентрализиране на властта що се отнася до решенията за използване на земеделските земи. Следват още реформи, които да позволят по-голяма частна инициатива в страната, аграрни реформи, намаляване на държавните харчове.

Раул е и човекът, който стопли отношенията на Куба със Съединените щати. През 2015-а се стига до пълно възобновяване на дипломатическите връзки между двете страни, а година по-късно тогавашният американски президент Барак Обама направи историческо посещение в Куба.


Отношенията между двете държави се влошиха отново около избирането на Доналд Тръмп за президент. Новият държавен глава на САЩ изтегли дипломати от американското посолство в Хавана, изгони кубински дипломати от Вашингтон и направи така, че на американците да им е по-трудно да пътуват до Куба и да имат бизнес взаимоотношения с десетки организации в страната, оглавявана от Кастро.

Въпреки че предаването на властта в Куба е една ясно начертана пътека, която просто се следва по инерция, президентът на страната има 5-годишен мандат. През 2013-а Раул беше преизбран за втори такъв, но в края на 2017-а официално обяви по държавната телевизия, че той ще му е и последен.

Промяна само на хартия

И ето, че мигът дойде. На свое събрание 605-та депутати ще изберат нов Държавен съвет, в който се очаква да влязат по-млади (да се разбира хора, които не са участвали в революцията) политици. Самият Раул Кастро също ще слезе от поста президент, като се очаква той да бъде наследен от своя заместник – 53-годишния Мигел Диас-Канел.

Въпреки „историческата“ промяна на върха, едва ли нещо в Куба ще се промени рязко.

„Не виждам начин да се помогне на кубинците да живеят по-добре. Заплатите са същите и не стигат за връзване на двата края, а сега Тръмп влошава положението“, разказва 45-годишната Адриана Валдивия, учителка в Хавана, пред Reuters. Месечно Адриана изкарва едва 24 долара.

Очаква се 60-годишният външнен министър Бруно Родригез да има основна роля в новото правителство на страната. Той помогна за разведряването на отношенията със Съединените щати през 2014-а, а след това и за подновяване на традиционното непокорство на Куба след като новият американски президент Тръмп наложи промяна на курса на север.

Но въпреки че фокусът в Държавния съвет ще падне върху „по-млади“ лица, Кастро и други възрастни политици, представители на революцията, ще продължат да държат конците на властта чрез Комунистическата партия. Подобно на своя брат, Раул ще остане на поста първи секретар на партията до 2021-а.

Следващото поколение може да има други идеи за страната, но е възможно те да не се реализират, докато властта де факто все още е в ръцете на Кастро и хората около него – изтощените лица на една вече далечна революция.

Проведените през март „избори“ в страната ясно показват, че страната не е тръгнала към грандиозни политически промени. Куба продължава да се управлява еднопартийно от Комунистическата партия, поради което всички кандидати за Националното събрание на народната власт (парламента) бяха именно от нейните редици. Нещо повече, кандидатите бяха точно толкова, колкото и местата в парламента – 605.

Кой е Диас-Канел?

53-годишният Мигел Диас-Канел е електроинженер по образование. Може да е от по-младо поколение, но въпреки това няма очаквания той да поеме курс към рязка политическа промяна. Не може да се очаква да се опита да изостави еднопартийната система. А и да иска, за момента няма кой да му го позволи.

В публичното пространство той се е изказвал за по-критично отразяване на новините от страна на държавните медии, както и за по-широк интернет достъп в Куба. Заради специалността си той е и много повече „в настоящето“ от предшествениците си.

Въпреки това през последните 30 години Диас-Канел се е придържал към партийната линия по множество въпроси, което вероятно е спечелило достатъчно доверието на Кастро, за да го посочи той за свой наследник. В скорошни свои изказвания говори за продължаване на „борбата срещу империализма“.

Малкото, което се знае за евентуалния бъдещ президент, също не дава основания да смятаме, че Куба я чака огромна промяна. Той става член на Комунистическата партия още през 1987-а. Постепенно започва да катери постове като през 2009-а става министър на образованието. През 2013-а става вицепрезидент и застава до Раул Кастро.

Взимал е участие в чуждестранни визити, но се въздържа от интервюта, което води и до липсата на яснота около личността и вижданията му. Въпреки това се определя като последовател на марксистко-ленинистката идеология и може да се твърди, че не таи голямо доверие към САЩ.

Във видео, разпространенo през миналата година в YouTube, може да се чуе как Диас-Канел се зарича да се справи с дисидентите и независимата медия, която според него получава пари от външни сили, за да сее разкол в обществото. Това изказване на Диас-Канел кара мнозина да предполагат, че ситуацията в Куба няма да се промени особено.

Така, въпреки че ерата „Кастро“ привидно е към своя край, Раул и другите лица на революцията поне още няколко години ще определят посоката на страната. Въпросът е дали след като те си отидат, наследниците им ще се осмелят да сменят курса или ще следват вече утъпкания път, въпреки трудностите, с които страната се сблъсква заради него.

   

Най-четените