Какво готви Доналд Тръмп за Куба? В началото на годината американските военни успяха с блестяща операция да отвлекат венецуелския президент Николас Мадуро и неговата съпруга, а сега новото правителство в Каракас е далеч по-сговорчиво с Вашингтон.
После Тръмп опита да направи сходна маневра в Иран, ликвидирайки, с помощта на Израел, върховния лидер на Ислямската република заедно с голяма част от нейното политическо и военно ръководство.
Само че режимът в Техеран се оказа далеч по-устойчив и към момента САЩ по-скоро изглеждат за пореден път затънали в неразрешим конфликт в Близкия изток.
Какво да очакваме, че ще се случи в Куба, виждайки как събитията от последните седмици сочат към прогресивна ескалация и надвисваща заплаха над карибския остров.
Преди дни американското правителство повдигна наказателни обвинения срещу 94-годишния бивш кубински президент Раул Кастро относно предполагаемата му роля в издаването на заповед за свалянето през 1996 г. на два цивилни самолета.
Обвиненията идват на фона на изключително тежка енергийна криза на острова, породена от наложеното американско ембарго и загубата на доставки на петрол от Венецуела, който бе единственият регионален партньор на Хавана, след като по-рано и Мексико спря да доставя ресурси заради натиск от Вашингтон.
Директорът на ЦРУ също бе наскоро в Куба и предаде списък с условия за политически промени в замяна на хуманитарна помощ. Отговорът явно е бил отрицателен, защото по същото време американското Южно командване обяви, че пренасочва бойната група на самолетоносача "Нимиц" в района на Карибите.
Welcome to the Caribbean, Nimitz Carrier Strike Group!
— U.S. Southern Command (@Southcom) May 20, 2026
The aircraft carrier USS Nimitz (CVN 68), the embarked Carrier Air Wing 17 (CVW-17), USS Gridley (DDG 101) and USNS Patuxent (T-AO 201) are the epitome of readiness and presence, unmatched reach and lethality, and strategic… pic.twitter.com/83mfzSIKzd
По сходен начин в седмиците преди операцията във Венецуела бе разположен самолетоносачът "Джералд Форд".
Самият Тръмп в своя обичаен стил отправя предупреждения и закани към режима в Хавана, казвайки, че за него "би било чест да вземе Куба" и би могъл да го направи по "какъвто начин реши".
Тази седмица заяви, че иска да "освободи" острова.
"Това е провалена държава. Виждате го. Тя се разпада. Те нямат петрол, нямат пари", каза Тръмп пред репортери, цитиран от CNN. "Но ние сме там, за да помогнем - там сме, за да помогнем на семействата и на хората."
Изявленията от държавния секретар Марко Рубио също показват тенденция за нарастващ натиск. Обичайно дипломатичният и умерен (на фона на фигури като Тръмп, Джей Ди Ванс и Пийт Хегсет) каза, че не вижда дипломатически изход на кризата и обвини Куба в държавно спонсориран тероризъм.
Един потенциален сценарии включва използването на обвинението срещу Кастро като повод за провеждане на операция по подобие на тази срещу Николас Мадуро.
Проблемът е, че акцията във Венецуела се оказа изненадваща за всички и се случи с очевидна подкрепа отвътре и предварителна подготовка. В Куба видяха какво стана на юг от тях и едва ли биха искали да се повтори същият сценарии.
Икономиката може и да е в колапс, но за момента няма никакви видими признаци, че държавата е отслабила контрола си върху силовите служби и армията.
Освен това режимът от десетилетия е свикнал с почти постоянната заплаха от САЩ заради близостта на острова до американските брегове.
Предполага се, че армията на Куба е в постоянна готовност за отговор на военна интервенция, особено с оглед на това, че вече е имало един опит по време на управлението на Джон Ф. Кенеди през 1961 г.
Няма съмнение, че въоръжените сили на острова изостават изключително много във всяко едно отношение, но каквато и да е интервенция, която не е предварително подготвена с опозиционна подкрепа отвътре, носи риск за голям брой американски жертви.
Това определено не би било в интерес на Тръмп на фона на предстоящите избори за Конгрес и спадащото ниво на подкрепа за Републиканската партия.
Според проучване в периода 15-18 май на близката до републиканците Fox News 60% от анкетираните американци не подкрепят продължаването на военните действия срещу Иран. Това е ръст с 5% в сравнение със същото запитване от април.
Продължителна военна интервенция и по същество трети военен конфликт на САЩ в рамките на по-малко от година, няма как да повлияе положително върху електоралните резултати за Тръмп и партията му през зимата.
От друга страна затягането на блокадата и ембаргото са очевидни опити да се притисне в максимална степен Хавана. Само че там действа режим, който досега не се е огъвал и е свикнал да съществува в условията на пермаментна криза почти от самото си установяване в средата на миналия век.
Вероятността за пълен социален и икономически колапс е голяма. Ще има огромен брой бежанци към САЩ, но дори тогава не е ясно доколко правителството ще е способно да се задържи.
Тръмп иска да постигне голям успех в Куба и да покаже, че може да направи неща, които всички останали президенти преди него не са успявали. Въпросът е, че в момента поема риск, който би могъл да му изиграе много лоша шега.
