Световните медии гръмнаха: бизнесът в Швеция е постигнал единодушие и от днес скандинавската страна преминава към 6-часов работен ден. Това се случва в момент, когато все повече американци и европейци работят по средно 8 - 9 часа на ден, редица правителства и индустрии се опитват да преодолеят кризата, съкращавайки разходи за нови работни места и като цяло работното време става все по-гъвкаво.
Швеция пак изумява и експериментира. Това обаче донякъде е обяснимо. Постоянно се публикуват различни изследвания за вредата от многото работни часове, а наскоро Европейският съд реши, че времето за придвижване от вкъщи до местоработата трябва да се смята за работно време, но с уточнението, че става дума единствено за професии, които нямат определени локации - като социални работници, търговски представители, механици и т.н.
Има противоречиви изследвания, които са ту в полза на по-краткия работен ден, ту в полза на започването на работа по-късно през деня.
Според изследване върху здравето на работещите в САЩ, Европа и Австралия, разпространено миналия месец, което съчетава анализ на данни от общо 25 проучвания за период от 8,5 години и е проведено сред 600 000 души - по-дългото работно време е свързано с увеличен риск от сърдечен или мозъчен удар.
Хората, които работят 55 часа на седмица, са с 33% в по-голям риск да получат удар от онези, които работят 35-40 часа на седмица. С 13% по-висок при тях е и рискът да развият сърдечно заболяване. Друго изследване пък показва, че да работиш по 49 часа на седмица е свързано с по-лошо психическо здраве, особено при жените.
Разбира се, дори в управляваната от ляво правителство и силно социална скандинавска страна процесът на преминаване към по-кратко работно време не се случва изведнъж.
Всичко започва, след като няколко сервиза на автомобилния концерн Toyota в Гьотеборг съобщават още преди година, че преминават на 6-часови работни смени.
Резултатите, отчетени от компанията към днешна дата, звучат много оптимистично: персоналът се оказал значително по-щастлив, било отчетено по-малко текучество, а кандидатурите за работа станали повече.
"Работниците имат повече време, за да стигнат спокойно на работа, където са по-ефективни в използването на машините", коментира изпълнителният директор Мартин Банк пред The Guardian, добавяйки към позитивните ефекти и това, че проходите на сервизите са нараснали с 25%.
През февруари старчески дом също в Гьотеборг последва примера и въведе 6-часов работен ден за сестрите, без да променя заплащането им.
От дома заявиха, че ще продължат да провеждат този експеримент до края на 2016-та година, за да преценят дали наемането на 14 нови сестри, които да покриват загубените часове, си струва инвестицията и дали е подобрило грижата за пациентите и удовлетворението на работниците.
Експериментът вдъхнови и Салгренска университетска болница в Гьотеборг, като отделението по хирургия и ортопедия също премина на 6-часов работен ден, както и докторите и сестрите в две болници в Умеа, Северна Швеция.
Изглежда, че бизнесът в страната е готов изцяло да наложи този модел.
"Мисля, че 8-часовият работен ден не е толкова ефективен, колкото се смята. За да останеш фокусиран върху дадена задача, 8 часа са твърде много", смята Ленус Фелдт, главен изпълнителен директор на стокхолмската компания за мобилни приложения Filimundus, която още миналата година премина на 6-часово работно време.
Според него, промяната не е наложила съществени промени в начина, по който работят хората.
Но намалянето на работните часове в неговата фирма е дошло, придружено с едно-единствено, но много важно условие:
Служителите са помолени да стоят възможно най-далеч от социалните медии, както и от всякакви възможни лични занимания, които биха могли да ги разсейват. Премахнати са и някои стандарни седмични събирания на екипа.
"Моето усещане е, че сега е по-лесно да се фокусираш интензивно върху работата, която трябва да бъде свършена, а когато напуснеш офиса, все още имаш останала енергия и за други дейности", казва Фелдт, цитиран от FastCoExist.
Икономическата сметка, която седи зад шведското социално упражнение, е, че ако работният ден е по-кондензиран, то той ще бъде и по-ефективен, персоналът ще бъде по-мотивиран и ще има повече енергия да извършва повече дейност за по-малко време. Оптимизация на наличностите, така да се каже.
Според Фелдт не само продуктивността засега е същата, но се оказва, че има по-малко конфликти между персонала, защото хората са по-щастливи и по-добре отпочинали.
