Откакто силите на сирийски режим бяха обвинени за извършването на химически атаки в град Дума, най-големият бунтовнически град близо до Дамаск, светът очаква отговора на САЩ. След предполагаемите нападения президентът Доналд Тръмп заговори за ответни действия и изрече тежки думи срещу Башар Асад.
Тръмп заобикаля въпроса дали реакцията му ще дойде много, много скоро, или въобще няма да има такава.
Въпреки това при последните подобни химически атаки в Сирия американският държавен глава спази намеренията си, макар и не в голям мащаб.
Като се имат предвид потенциалните последици, които може да понесе Асад, не е ясно защо би поел риска да използва химическо оръжие, особено след като режимът му обяви победата си в Източна Гута.
Появиха се множество теории, включително и тази, че сирийският лидер ще държи народа си в подчинение чрез терор и че иска да изобличи безсилието на Запада.
Друго важно и широко пренебрегвано обяснение е натискът, който идва от алауитите - членове на шиитска секта, към която принадлежи и Асад.
Много алауити смятат, че основната бунтовническа група Джаиш ал-Ислям, или Армията на Исляма, държи в плен повече от 7500 алауити в и около Дума. В това число влизат генерали, войници и цивилни, отвлечени с цел да се извоюват отстъпки от страна на режима.
Въпреки че алауитите са сравнително малко на брой в страната, те държат някои от ключовите държавни позиции и поддържат военните сили, които защитават режима от 2011-а насам. Много от техните семейства са загубили близки, които изглежда Асад не може да освободи, докато в същото време продължава да им казва, че иска синовете им да се бият.
Способността на Асад да върне тези хора на семействата им е жизненоважна за запазване на неговите позиции в този важен избирателен район, както и тези пред Иран и Русия.
Той твърди, че няма да се откаже от нито един изчезнал син и ще направи всичко възможно да ги освободи живи до един. За Асад да демонстрира солидарност със собствената си общност е дори по-важна от последиците от химическа атака.
Предвид неравномерния успех на Запада в отговорите на предишни подобни атаки, решителността на съюзниците му да го защитават и готовността му да оправдае всяка жестокост и да лъже за нея безнаказано, има брутална логика, криеща се зад неговото мислене.
А и все пак, след като е заподозрян за химическото нападение в Дума, той трябва да покаже на изтощената си от войната държава докъде би стигнал, за да освободи затворниците й.
Асад е диктатор, който добре разбира колко бързо може да се сринат позициите му, ако собствената му общност се обърне срещу него.
В хода на продължаващата вече седем години война в Сирия много алауити започнаха да чувстват, че са жертвали всичко, за да съхранят петдесетгодишната власт на фамилията Асад. Почти всяка къща на общността в Западна Сирия е засегната от конфликта.
Все повече хора си мислят, че всичко е за да се запазят позициите на Асад, а не тяхното собствено съществуване. Режимът се опитва да им внуши, че сунитите, откъдето идват бунтовете, искат да унищожат алауитската общност и затова много алауити бързаха да се присъединят към организираните милиционерски отряди.
Но Асад изглежда повече се вълнува от войските на иранските шиити, включително и бойците на Хизбула, които също се борят на негова страна.
Скорошната офанзива в Източна Гута, която включваше и близо два месеца подкрепяна от Русия операция по суша, изглеждаше предопределена да промени това. Алауитите настояха Асад да окаже максимален натиск върху опозицията, за да гарантира освобождаването на затворниците.
През март десетки хиляди бунтовници и цивилни избягаха от Източна Гута и преминаха безопасно в северната провинция Идлиб. Тяхното освобождаване е плод на преговори между Русия и въоръжените сили. Гледайки как напускат региона, алауитите се ядосаха още повече - те още имат твърде малко информация за братята си, държани от Армията на Исляма.
След това водените от руснаците преговори се провалиха и съдбата на алауитските затворници остана неясна. И тогава Асад реши, че е време за екстремни действия. Миналия петък сирийският режим възобнови бомбардировките си над Дума и отправи ултиматум към бунтовниците - смърт в безпрецедентен мащаб, освен ако всички заловени алауити не бъдат освободени.
Последва предполагаемата химическа атака в събота - предполагаема смес от невропаралитични агенти и хлор.
Армията на Исляма бързо се върна на масата за преговори, за да обсъди дали Дума ще се предаде, а темата за алауитите беше първа в списъка.
Скоро след това иначе мълчаливите алауитски майки и съпруги се отправиха към Дамаск, очаквайки да се съберат с близките си. Надеждата бързо отстъпи пред ярост, когато в понеделник се оказа, че само 200 затворници са освободени от Дума. Емоциите се покачиха още повече, след като властите казаха, че общият брой на останалите живи затворници в Дума е 200.
Стотици ядосани алауити организираха импровизиран протест в центъра на Дамаск, минавайки пътя от руското посолство до една от основните пътни артерии на града. Малкото представители на независими сирийски медии въобще не са допуснати да отразят демонстрацията. До вечерта алауитските семейства са изтикани от улиците на столицата.
Гневът към властите и към медиите обаче не може да се уталожи.
За алауитите Асад се грижи повече за имиджа си на президент, отколкото за образа си на лидер на общността им. Освен това те смятат, че настоящият държавен глава далеч не е толкова решителен, колкото баща си и че Башар Асад е трябвало просто да унищожи бунтовниците и семействата им.
Въпреки, че режимът си върна повечето от завзетите територии, войната въобще не е приключила. Това кара все повече алауити да изискват категорични действия, а Асад от своя страна разчита на тяхната подкрепа. Загубата на тяхното доверие ще му струва и загуба на власт, въпреки че президентът към момента не изглежда притеснен от този факт. Все пак алауитите са тези, дали най-много, за да се съхрани режимът на Асад.
Иронично е, че най-голямата заплаха за сирийския лидер след седем години война, милиони убити или изселени и борба с ИДИЛ може да идва не от кого да е, а от собствената му общност.
