Швеция е позната на света с много неща - поп музиката си, IKEA и щедрата си социална политика. Тя също така се асоциира с нарастващия брой новоприсъединени членове на Ислямска държава, бомбените атаки и тези с ръчни гранати.
По-рано през годината за период от само две седмици в страната станаха пет умишлени експлозии. В наши дни това вече не е необичайно - шведите започват да свикват със заглавия с насилие, гангстерски екзекуции и ежедневни заплахи за безопасността им.
В държава, която дълго време беше известна със сигурността си, гласоподавателите казват, че "законът и редът" са най-важни за вота им. Изборите в страната ще се проведат през септември.
Темата за престъпността е деликатна, а дебатите по проблема в ориентираното към консенсуси скандинавско общество са ограничени от табута.
За да разберем престъпността в Швеция е важно да отбележим, че страната отбелязва голям спад на насилието, завършващо със смърт, особено щом става въпрос за спонтанно насилие или такова, предизвикано от употребата на алкохол.
Намаляването на убийствата обаче е далеч по-незначително отколкото в съседните държави.
Убийствата, свързани с престъпни групи, в момента са явление най-вече сред мъжете от емигрантските среди в страната. Тези убийства са се увеличили от 4 на брой от началото на 90-те години до около 40 на брой през изминалата година.
Така Швеция от държава с ниски нива на престъпност се превърна в държава, в която процентът на убийствата е доста над средния за Запада. Социалните безредици, нападенията и паленето на автомобили също стават повтарящи се явления.
Престрелките станаха толкова обичайни, че вече дори не стигат до първите страници на вестниците, освен ако не са зрелищни или не са довели до масови фатални последици.
Новините за нападения бързо са изместени от такива за спорт и за знаменитости, след като читателите стават безчувствени към насилието. Само преди едно поколение това да нападнат полицай в страната е било изключително рядко събитие, а в момента е просто част от живота.
Покачващите се нива на престъпност притесняват и скандинавските съседи на Швеция.
Норвежците често използват израза "шведска обстановка", за да опишат социални безредици. Бившият генерален секретар на НАТО и датски премиер Андерс Фог Расмусен допълни, че често използва Швеция като негативен пример.
В отговор шведското правителство лансира международна кампания за подобряване образа на страната и отбеляза намаляването на престъпността като своя национална стратегия.
По време на посещение в Белия дом през месец март шведският премиер Стефан Льовен призна, че държавата му има проблем и то най-вече с престрелките, но отрече за съществуването на зони, в които не бива да се стъпва.
Реалността е различна за тези, които се намират на терен. Ръководителят на съюза на парамедиците в Швеция и неговият предшественик потвърждават, че водачите на линейки отказват да ходят в някои квартали или поне не и без полицейски ескорт.
Шведите не са склонни на грандиозни прояви на патриотизъм, но идеята за "шведския модел" е жизненоважна част от националното самосъзнание.
Тъй като престъпността е тясно свързана с неуспеха на страната да интегрира мигрантите си, нарастването на нивата на насилие е чувствителен въпрос.
Когато шведското правителство и опозиция говорят за държавата като за "хуманитарна суперсила", защото вратите са широко отворени за всеки, те наистина го мислят. Това води до някои впечатляващи промени.
Отново през март министърът на труда Илва Йохансон коментира пред BBC, че случаите на изнасилвания в страната намаляват с постоянни темпове. Всъщност е вярно напълно обратното твърдение, както призна самата Йохансон по-късно.
По подобен начин бившият министър-председател Карл Билд описва миграционната политика на страната като успешна. След неколкократни атаки срещу еврейски институции през декември миналата година, включително такава срещу синагогата в Гьотеборг, Билд предприе същия подход и каза, че антисемитизмът не е проблем в Швеция.
От историческа гледна точка в Швеция се е гледало на католиците като на заплаха, която трябва да бъде ограничавана, допълни Билд. Изказванията му само доказват колко странно и неточно реагира шведският елит на случващото се.
Друг забележителен пример се намира на официален правителствен уебсайт, посветен на миграцията, интеграцията и престъпността в страната.
Целта е да се развенчаят някои митове за Швеция като този, че неотдавна държавата се сблъска с първата си терористична атака от страна на ислямисти. Това е изненадващо, тъй като джихадистът от узбекистански произход Рахмат Акилов се призна за виновен за катастрофата, убила пет души в Стокхолм през април миналата година.
Атентатът в Стокхолм.
Акилов също така с гордост обяви безпрекословна отдаденост към идеите на ИДИЛ и в момента очаква присъдата си. Освен това той има доказани контакти с международни джихадисти.
Извинението на правителството за отричането на терористичната атака е, че нито една ислямистка организация не е поела официално отговорността. Като се вземе предвид колко е важно да се борим с фалшивите новини, опитите на шведските власти да манипулират истината изглеждат като безотговорност.
Понякога е необходим външен човек, който да посочи проблема.
Неотдавна лондонският Sunday Times публикува статия на Боян Панчевски, насочваща вниманието към миграцията и престъпността. Материалът предизвика международен скандал и стана част от причините Британското и Канадското посолство да издадат туристически съветници за пътуване в Швеция, където цитираха взривове и други престъпления.
Те звучаха така, сякаш насилието в страната е извън всякакъв контрол.
Властите може и да не виждат нищо притеснително в цялата ситуация. Но в западноевропейска страна в мирно време е разумно да разглеждаш подобни високи нива на насилие като такива "извън контрол".
