Повече от 70 години след Втората Световна война Германия вече е лидер на либералното течение на Запада, а нейният канцлер Ангела Меркел е моралният стожер зад тази идеология.
Преди Доналд Тръмп тази роля се играеше от САЩ, като през осемте години от мандата на Барак Обама именно той беше лицето на либералната идея и светлото бъдеще на мултикултурализма. След това обаче изборите върнаха либералния елит към реалността, оставяйки го да се чуди какви грешки е допуснал и как да се бори с последствията.
Още с избора си Тръмп показа, че се разграничава максимално от политиката на предшественика си.
Така Меркел, която в първите 35 години от живота си е прекарала в Източна Германия, ограничавана от Берлинската стена, сега трябва да работи с президент, който сам иска да строи стена.
Така по време на последното си посещение в Европа като американски президент, Барак Обама се среща с Меркел в Берлин. Отношенията, които двамата държавници са развили през годините са могат да се определят като приятелски или поне дружески на фона на общата им идея за бъдещето на Запада.
И това, което трябва да представлява приятелско сбогуване на американския президент с германския канцлер, се превръща в мисия за Обама - мисия, да накара Меркел да се кандидатира за още един мандат въпреки неблагоприятните към тогавашния момент социологически изследвания.
Тогава германската канцлерка изживява един от тежките моменти в кариерата си - негативните реакции от поканата към бежанците да идват към Германия са силни, крайният консерватизъм е във възход и печели избори на локално ниво, а новините за Тръмп и Brexit тепърва очертават възможните последствия за света.
Именно нейното решение да отвори границите си за бежанците, беше сред водещите фактори, които отключиха "Кутията на Пандора" за европейския консерватизъм и национализъм. Това беше катализаторът за промяната, която настъпи на Стария континент.
Все още не са минали изборите в Австрия, Холандия и Франция, които показват, че либерална Европа все още има сили да се бори, а картинката все още изглежда мрачно за прогресивната част на Европа и САЩ.
Би било наивно да се каже, че именно Обама е изиграл решаващата роля за решението на Меркел да се яви за четвърти път на изборите за канцлер, което тя обяви няколко дни след срещата.
Тя е достатъчно силна и самостоятелна жена, за да взема сама решенията си. Но въпреки това тази среща е символично предаване на щафетата за лидер на либералния Запад.
Различията между Меркел и Тръмп са на много нива. От бурната жестикулация на американския президент, сравнена с обрания невербален език на канцлерката та до маниерите на комуникация - бурен, неформален и мачистки при Тръмп и по-тик и по-формален при Меркел.
Опозицията е и на идейно ниво. Тръмп е носителят на посланията от стария, консервативен Запад - както в реториката си, така и в концепцията си за американския национализъм - културно и политическо обръщане към себе си, от една страна, и икономически протекционизъм, от друга, а Меркел е контрапунктът с идеите си за отвореност на обществата и на пазара.
Напрежението между тях се усети още преди самите избори в САЩ. Тръмп се позиционира като неин опонент още по време на кампанията, критикувайки остро политиката ѝ за приемане на бежанците.
В нощта на изборите, след като победата му вече беше ясна, Меркел отправи минорно поздравително послание, очертаващо условията на отношенията им.
"Германия и Америка са обвързани с общи ценности - демокрация, свобода, както и уважението към върховенството на закона и личното достойнство на всеки човек, независимо от техния произход, цвят на кожата, вероизповедание, пол, сексуална ориентация или политически възгледи. Връзката между нашите държави се основава на тези ценности, които искам да предложа тясно сътрудничество както с мен, така и с правителствата на нашите държави", заяви тогава германската канцлерка.
На фона на опита на новия президент на САЩ да наложи забрана за пътуване към страната на граждани на няколко мюсюлмански държави, Меркел не се поколеба да изложи своята критика: "Необходимата и решителна битка срещу тероризма по никакъв начин не оправдава поставянето на групи от определени хора под общо съмнение, въз основа на тяхната вяра или произход".
Цялостното напрежение си пролича и по време на срещата им в Белия дом, когато Тръмп отказа въобще да се здрависа с германската канцлерка, дошла на посещение. Въпреки опитите на администрацията на президента да замаже гафа, коментирайки че той просто не е чул подканянето за здрависване, остана цялостното усещане за негативизъм между двамата.
Това обаче далеч не е първият път, когато на Меркел се налага да се справя с мачовци. По време на една от срещите си с Владимир Путин, той опитва да я "сплаши" леко, докарвайки и огромното си куче. Тя обаче не е впечатлена.
Именно по отношение на Русия германската политика е най-остра, което поставя Меркел и Берлин под сериозните удари на руската пропаганда. Докато преди САЩ беше носителят на това противоборство между Запада и Кремъл, сега на фона на обвиненията срещу членове на щаба на Тръмп в тайни връзки с представители на Москва, именно на Германия се пада да поеме щафетата като водач на Запада.
Това се потвърждава и от позициите, изразени от Тръмп, че САЩ вече няма намерение да играе ролята на световен полицай. Разбира се, Германия няма този военен потенциал да замести изцяло САЩ, но в политически план поемането на щафетата вече е факт.
Именно там отиде новият френски президент Еманюел Макрон на първото си официално посещение на поста. И макар младият френски лидер да има мащабни планове за промяна на Европейския съюз и реформирането му, именно Меркел е лидерът, след чието одобрение тези промени могат да бъдат прокарвани.
Вече се прокарват тези, че именно Макрон е новото силно лице на либералната идея. Той обаче тепърва трябва да се доказва като лидер, а резкият спад в доверието към него, както и множеството вътрешни реформи, които предлага, не предполагат необходимата стабилност, която един истински международен лидер трябва да има. За разлика от Меркел.
Нейният опит като лидер на най-голямата европейска икономика в продължение на вече 12 години я оставя като стълб за либералния елит на Запада. И по все по-очертаващата се френско-германска ос именно тя ще е факторът, който ще дава стабилност.
Преди това обаче пред нея има едно последно препятствие - изборите за парламент на Германия. Към момента всички социологически изследвания показват убедителна преднина за нея пред социалистите на Мартин Шулц, крайно лявата Die Linke ("Левицата"), либералните Свободни демократи (FDP), Зелените и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD).
В последния телевизионен дебат срещу Шулц, който е нейният основен конкурент, тя спечели с 55% подкрепа срещу 35% за социалиста. Повечето специалисти дори определят, че истинският сблъсък на тези избори ще е за третото място, което би произвело евентуален партньор в управлението за християн-демократите.
Така на практика се очертава Меркел да влезе в клуба на най-дълготрайните лидери на Германия, където са още Хелмут Кол и Конрад Аденауер - две знакови лица за европейската и световната политика, спомогнали за оформянето на сегашното лице на Запада.
Евентуалната победа ще означава и още едно важно нещо - бетонирането на германската канцлерка като носеща колона за прогресивната визия за бъдещето на света.
Защото докато всички лидери наоколо идват и си заминават, само Меркел стои стабилно.
Това обаче би означавало също така да поеме отговорността за това бъдеще, защото ако не е успяла да научи уроците си от бежанската криза, това може да коства на Европа и на света още много турболентни моменти.
