Религията се превърна в критично важен инструмент на турската външна политика под управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган. От Латинска Америка до субсахарска Африка Турция гради джамии, финансира вероучението, възстановява османското историческо наследство и наред с това рекламира своя уникален "бранд" на ислямско политическо лидерство.
Смесвайки сунитския ислям с национализъм, държавните институции и организациите зад религиозната политика на Турция разпространяват турския език и култура в пакет с учебните програми. Пред всеки обект се издига националния флаг. В съзнанието на онези, които изпълняват тази политика, Турция се възприема като "последната крепост на исляма и естествен лидер на Възраждането на мюсюлманската цивилизация".
Турция не е единствената регионална сила, която използа исляма в опит да постигне хегемония - Иран и Саудитска Арабия също разпространяват своите версии на религията, като финансират фондации и джамии. Това, което различава турската политика, е позиционирането на исляма като по-толерантна, по-умерена алтернатива на саудитския уахабизъм, т.е. - "по-приемлива" за амбициите на един регионален лидер.
Националистическите оттенъци на турската религиозна дипломация обаче са факторът, който може да я провали. Европейските държави вече дават сигнали, че няма да търпят подобна инфилтрация, поляризираща и разрушителна за интеграцията на турските имигранти. Близкоизточните страни също изразяват недоволство, защото гледат на Турция през имперска гледна точка.
Въпреки безпрецедентното разпространение на тази идеология - именно подозренията срещу намеренията й ще доведат до нейния неуспех.
Един от най-видимите инструменти на Турция е строителството на мегаджамии по целия свят. През 2015 г. Ердоган присъства на откриването на подобни храмове в Тирана и Москва. Година по-късно - същото се повтори в Мериленд с откриването на джамия и културен център, най-големия ислямски кампус в западното полукълбо. През септември 2018 г. Ердоган откри една от най-големите джамии в Кьолн, където живее мащабна турска общност. Планове за строителство на турски джамии има за Куба, Румъния и Венецуела.
Турската държава подкрепя тези проекти през Фондация Дианет, която работи под опеката на Дирекцията за религиозни въпроси (Дианет). Дианетът е създаден през 1924 г. за разпространение на секуларизираната версия на исляма, когато Османската империя се разпада и се ража модерната турска държава. В рамките на Турция Дианетът не само строи и поддържа храмове, но и назначава имамите, организира религиозно образование, тълкува ислямските норми и пише проповедите, които се четат всяка седмица в джамиите.
До 80-те години на ХХ век Дианетът не играе централна роля извън границите на Турция. След военния преврат от 1980 г. и последвалата емигрантска вълна, както ислямистките, така и левичарските организации започват да трупат влияние сред турските мигрантски общности в западна Европа. В търсене на начини да се справи с този проблем, военният режим разширява дейността на Дианета в Европа. Там той използва организацията, за да разпространява светски модел на исляма, така че да не се допусне радикализация на диаспората.
Партията на Ердоган разшири още повече международната мисия на Дианета и го превърна в инструмент на политическата и идеологическата си програма.
От 2010 г. полуавтономната институция беше поставена под твърд правителствен контрол. Управляващата партия назначи нов председател на религиозната структура, който се оказа по-лоялен на партийното ръководство от предшественика си.
Законовите промени значително разшириха мисията на организацията и засилиха административния й капацитет, включително с въвличането й във външната политика. Фондация "Дианет" сега действа по цял свят - от Латинска Америка до Европа, Африка и Азия. Тя предлага религиозни услуги на мюсюлманските общности, организира пътувания за хадж, обучава проповедници, издава книги и превежда Корана на местните езици. Осигурява още стипендии за студенти от Африка, Балканите, Централна Азия и Латинска Америка за религиозно образование в Турция.
Фондацията не е единственият подобен инструмент на религиозната "мека сила" в страната. Турската агенция за сътрудничество и координация е още една държавна институция, която разшири значително международното си присъствие в режима на Ердоган.
Тя отговаря за възстановяването на обекти от наследството на Османската империя по цял свят, включително десетки монументи в региона на Балканите, гробницата на Гюл Баба в Унгария, пазар в иракския град Киркук, консулска сграда в Етиопия и др.
Хуманитарните НПО с ислямска ориентация допълнително разпространяват турското влияние в части от Близкия Изток и Африка, които някога са принадлежали на Османската империя. Тези групи предоставят помощи, медикаменти и храна, допринасят за изграждането на инфраструктура като водоизточници, училища, домове за деца. Фондациите имат право да получават повече дарения и да разширяват работата си зад граница, а много функционери на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието имат връзки с хуманитарни организации. Техните директори, съответно, се смятат за важни играчи във външната политика на Турция. Често се позовават на отговорността на турската държава за старите османски земи и ролята й на лидер в ислямската цивилизация.
Няма по-ясен пример за религиозната дипломация на Турция от Сомалия.
В пика на унищожителния глад през август 2011 г. Ердоган поведе делегация от министри, лидери на НПО, бизнесмени, журналисти и турски знаменитости на посещение в лагер с гладуващи деца в Могадишу по време на Рамадан.
Посланието беше ясно: Турция няма да изостави мюсюлмансите си братя и сестри. Оттогава страната похарчи 1 млрд. долара за помощи за Сомалия. Турска фирма управлява летището в Могадишу, Turkish Airlines е единственият международен превозвач, който лети дотам. Фондация "Дианет" и други ислямски организации финансират религиозни школи. В Сомалия има болница, кръстена на Ердоган. Турска служба отговаря за събирането на боклука. Сомалийците се доверяват на турските мюсюлмански организации повече, отколкото на западните.
Вследствие на това - търговията между двете страни се увеличи скоростно, а Турция изгради най-голямата си задгранична военна база в Сомалия.
Влиянието на религиозната дипломация се разпространява и в Чад, Етиопия, Гана, Нигерия и др. Турция внася студенти от чужди страни, за да ги обучи в школите "Имам Хатип" в Истанбул, Кайсери и Коня. Над 1000 души от 76 държави са преминали през тях между 2014 и 2015 г. Фондация "Маариф" играе активна роля в промотирането на религиозното образование от турски тип в чужбина, предлагайки стипендии, училища, общежития и обучение за учители.
Страните от Близкия Изток са по-резервирани към този подход в сравнение с африканските държави, доколкото много от тях все още помнят управлението на Османската империя и гледат на Турция като на имперска сила.
Много турци, от своя страна, смятат арабските страни за предатели заради съюзяването им с Британия по време на Първата световна война. Под управлението на ПСР обаче взаимната вражда постепенно започна да отстъпва място на културно проникване. Първоначално, партията разчиташе на връзките си с "Мюсюлманско братство". Неджметин Ербакан, основател на предшественикана ПСР, има силни връзки с лидерите на групировката в целия регион. Телевизия "Ал Джазира" също помогна за разпространението на имиджа на Турция като образцова мюсюлманска страна.
След потушаването на арабските въстания обаче Близкият Изток разви дълбок скептицизъм към турското ръководство. Нещо повече, "Мюсюлманско братство" се превърна в символ на провал за много от местните хора, а в Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства беше обявено за терористична организация.
Все по-националистическата риторика на Турция и редовните препратки към османското минало стават все по-притеснителни за страните от региона. Крайнодесните партии в цяла Европа се възползват от тази среда, като застават на открито враждебни позиции спрямо религиозната инфилтрация на турския ислям.
Докато Анкара се управлява от партия с ислямски корени, страната ще продължи да води външна политика, в която религията е интегрален елемент. Но колкото повече позиции печели национализмът в региона, толкова по-трудно Турция ще може да "продава" своя политически проект.
