За Турция училищната стрелба е почти немислим сценарий. До тази година масовото насилие в класните стаи беше рядкост, която трудно можеше да бъде възприета като част от ежедневната сигурност на децата.
А после, само в рамките на няколко дни, две училища в югоизточната част на страната се превърнаха в сцена на кървави нападения.
При едното бивш ученик се завърна в училището си с пушка и рани 16 души, преди да се самоубие. При другото 14-годишен тийнейджър влезе в училището с няколко пистолета и пълнители в раницата си и откри огън по съучениците си. При стрелбата загинаха девет ученици и един учител.
Според експерти тези две трагедии са симптоми на мрежа от по-големи проблеми в турското общество, които надхвърлят като мащаб самите стрелби.
Проучване "Истанбулски барометър" за април 2026 г. на Истанбулската агенция за планиране, цитирано от Bianet, показва колко силна е тревогата след тези инциденти.
Според данните 88,8% от анкетираните заявяват, че са силно притеснени от възможността за нападения в училищата.
Други 6,5% са донякъде обезпокоени, а едва 4,7% не изпитват притеснение.
За родителите въпросът вече не е само защо някой тийнейджър стига до момента, в който взима оръжие и открива огън, а какво се е променило в обществото, за да може подобен сценарий изобщо да се превърне в реалност.
Отговорът не се намира само в училищата. Той започва много по-рано - в семейството, в социалната среда, в образователната система и в начина, по който младите хора виждат собственото си бъдеще.
"Насилието е симптом"
Темата придобива актуалност в югоизточната ни съседка приблизително по същото време, в което и у нас се заговори отново за ръста в младежката агресия покрай бруталното убийство в Пловдив. Затова е интересно и да погледнем към тамошната перспектива към един подобен проблем.
В Турция все по-често се говори за поколение млади хора, които растат в условия на икономическа несигурност, отслабващо доверие в институциите, социална изолация и усещане за липса на перспектива.
"Насилието е симптом. Истинският проблем не е самото насилие, а средата, в която то намира почва", заявява пред Financial Times Нилгюн Демирджи Челеп, координатор в изследователския център за образователна политика TEDMEM.
15-годишните в страната отчитат по-ниска удовлетвореност от живота от връстниците си във всички останали държави в изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обхващащо 73 страни.
Малко над 31% от турците между 18 и 24 години нито работят, нито учат - повече от два пъти над средното равнище за ОИСР. След години на висока инфлация икономическата несигурност се е превърнала в постоянна част от живота на младите.
Според Екрем Джюниеджиоглу, изследовател от базирания в Анкара мозъчен тръст TEPAV, проблемът с младежкия гняв в Турция има и структурно измерение.
Докато младите хора в западните демокрации основно са разочаровани от работата на правителствата, техните връстници в Турция живеят в "среда, в която свободите са ограничени, честността на изборите е поставяна под въпрос, а върховенството на закона е непредвидимо", пише той в свой доклад.
Това, според изследователя, засилва усещането за изолация и ниско доверие в институциите. Създава се и убеждението, че професионалното развитие зависи повече от познанствата и връзките, отколкото от образованието и личните качества.
За поколение, което почти не познава друга политическа реалност, това има особено значение.
Всеки турчин под 30 години е прекарал почти целия си съзнателен живот при управлението на Ердоган, който е на власт от 2002 г. Младите хора представляват близо една четвърт от всички избиратели, макар само един от 600-те депутати в турския парламент да е под 30 години.
Образование, бедност и усещане за безизходица
Според отец Клаудио Монге, доминиканец, който от години живее в Истанбул, насилието в училищата е част от по-широка криза, натрупвана в продължение на години.
"Важно е да се подчертае, че това е само върхът на айсберга - кризата в образователната система, която се наслагва върху силно социално напрежение", казва той пред AsiaNews.
Задължителното образование в Турция обхваща периода от 6 до 17 години, като около 94% от децата са записани в началното образование. При прогимназиалния и гимназиалния етап делът спада до около 91%.
Паралелно с това расте броят на децата, които отпадат от образователната система и се насочват към пазара на труда. По данни, цитирани от Монге, броят на работещите деца между 15 и 17 години се е увеличил със 110 000 спрямо 2011 г. и е достигнал 620 000.
Данните от проучване сред задържани непълнолетни, поръчано от парламентарната комисия за насилието, също са показателни - 53% от тях са напуснали училище, а 79% заявяват, че семействата им изпитват финансови затруднения.
Когато бандите предлагат това, което институциите не успяват
Това усещане за отчуждение и маргинализираност сред младите все повече се експлоатира от нов тип престъпни групи, съставени най-вече от представители на поколението Z.
Те изграждат гангстерски образ в социалните мрежи, често избират имената си от популярни анимационни герои от 90-те години като Каспър и Лъки Люк и представят престъпния живот като комбинация от пари, статус, сила и принадлежност.
15-годишният Мерт, чието истинско име не може да бъде публикувано, разказва пред Financial Times как се е присъединил към опит за стрелба от движещ се автомобил, организирана от една от тези банди. При инцидента няма пострадали, но момчето очаква съдебно заседание по обвинения за застрашаване на обществената безопасност чрез използване на огнестрелно оръжие и повреждане на имущество.
"Мечтаех да изкарам достатъчно пари, за да се оттегля. Представях си, че ще пътувам и ще се наслаждавам на живота", казва той. В социалните мрежи лидерите на бандата изглеждали като "герои". Реалността се оказала много по-различна.
"Сега ще работя, за да плащам на адвокатите си и да помагам на семейството си", казва Мерт.
Официалните данни показват, че все повече непълнолетни попадат в полезрението на съдебната система. От 2015 г. насам броят на делата срещу непълнолетни във висшите съдилища е нараснал със 75%, сочат данни на турското Министерство на правосъдието.
Криминологът Мухамед Ферит Думан от университета "Банърма Онеди Ейлюл", който преди това е бил полицейски началник, смята, че бандите запълват празнините, оставени от слабата образователна и социална система.
Те предлагат на младите хора защита и усещане за принадлежност, докато социалните мрежи ускоряват вербуването и дават на престъпните мрежи "идентичност, власт и видимост", обяснява той пред FT.
Оръжия и социални мрежи - те ли са коренът на проблема?
Проучването на Истанбулската агенция за планиране показва, че 57,6% от участниците смятат, че социалните мрежи и дигиталното съдържание провокират подобни нападения, докато 31,4% са на мнение, че платформите оказват влияние, но не са единственият фактор.
Междувременно психиатърът от Истанбул и активист срещу насилието с огнестрелно оръжие Айхан Акджан поставя в центъра на проблема изключително лесния достъп до огнестрелни оръжия.
Пред агенция Xinhua той изтъква, че в страната има около 40 милиона нерегистрирани оръжия и че само едно от всеки десет оръжия в обращение е законно регистрирано. А инцидентите с огнестрелни оръжия в Турция се увеличават с около 5% годишно.
Междувременно правителството се опитва да реши проблема със забрани.
Първо беше въведена забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 години, а в началото на август тази година парламентът прие закон, който позволява на съдии да налагат доживотни присъди на младежи между 15 и 18 години, осъдени за убийство.
"Да защитаваме децата от престъпността не означава да ги наказваме като възрастни", казва депутатката от опозицията Гизем Йозджан, цитирана от FT. "Това означава да намалим бедността, да укрепим държавното образование, да прекратим детския труд... и да дадем на всяко дете възможност за равнопоставено, свободно, светско и достойно бъдеще."
Критиците на политиката на Ердоган са на мнение, че този подход игнорира по-дълбоките системни проблеми.
"Училищните стрелби рядко са резултат от един-единствен фактор. Обикновено става дума за комбинация от емоционален стрес, социална изолация, излагане на насилие и лесен достъп до оръжия", казва психиатърът Акджан.
И допълва, че за част от младите хора огнестрелните оръжия се превръщат в символ на сила или средство за защита.
Проблемът започва много преди стрелбата
Ако оръжията и социалните мрежи могат да бъдат непосредствените фактори, които превръщат кризата в трагедия, редица експерти смятат, че причините трябва да се търсят много по-назад.
Убийството на 74-годишния Ибрахим Октюган, директор на държавно училище в Истанбул, през май 2024 г. вече показа колко сериозно е напрежението в турската образователна система.
Октюган беше застрелян от непълнолетен ученик, който търсел отмъщение, след като бил изключен от училището по дисциплинарни причини. Нападателят, идентифициран с инициалите Ю.К. и произхождащ от семейство на иракски имигранти, беше задържан при опит да избяга.
Случаят предизвика протести и еднодневна стачка на учителски синдикати. Според тях това не е "изолиран инцидент", а резултат от дългогодишна политика на "дискредитиране" на учителската професия.
Междувременно насилието в училищата в Турция продължава да расте. Според проучването "Мониторинг на образованието" от 2020 г., цитирано от AsiaNews, едно на всеки три деца е било подложено на нападение в класната стая, като делът при момичетата е с 14% по-висок.
Учители също стават жертви на насилие. През пролетта на 2024 г. учител беше нападнат с нож от турски ученик, а в друг случай бременна учителка беше нападната от родители на ученик.
Смачкващо чувство на натиск върху младите
Напрежението за младите в Турция се натрупва постоянно - от икономическа несигурност, през отпадане от училище, семейни проблеми, липса на доверие и социална изолация, та до усещането, че бъдещето е затворено за тях.
За много млади турци това усещане вече е част от ежедневието им.
Суде Алагьоз, студентка в Истанбулския технически университет, някога е смятала, че ще стане учителка и ще може да промени живота на децата. След като вижда как завършили студенти не успяват да си намерят работа като преподаватели, тя променя плановете си и се превръща в студентска активистка.
"Нямаме какво повече да губим. Никой няма да ни даде човешки условия. Трябва сами да се борим за тях", казва тя пред FT. "Държа главата си изправена, защото не се чувствам сама."
