Година след катастрофата в Чернобил Италия провежда национален референдум, който поставя началото на отказа на страната от ядрената енергетика. По онова време - през 1987 г., тя е сред пионерите в Европа и има 4 реактора, но допитването води до политическо решение те постепенно да бъдат затворени.
През 2011 г. втори референдум потвърждава нагласите на хората - с него се отменят нормативни разпоредби, които е трябвало да позволят строителството на нови централи. Това допитване се провежда няколко месеца след аварията в японската АЕЦ "Фукушима".
През 2026 г., на фона на войните в Украйна и Иран, въпросът с енергийната сигурност на страна, твърде зависима от изкопаеми горива и внос на ток, стои отново на дневен ред.
Този път обаче той е решен без референдум - от правителството на Джорджа Мелони и мнозинството на управляващата коалиция в горната и долната камара на парламента в Италия.
В сряда горната - Сенатът, окончателно одобри законопроекта на правителството, с който след 40 години се отваря път за възраждане на ядрената енергетика в страната.
Приетият закон дава основата - той гласи, че в следващите 12 месеца кабинетът трябва да изработи последващите законови нормативни актове, с които да даде рамката за производството и използването на "устойчива ядрена енергия" - нови реактори, депониране на радиоактивни отпадъци, лицензи, стандарти за безопасност и критерии за местонахождение.
"Ядрената енергия не е връщане към миналото. Когато бъде интегрирана с възобновяеми източници е печеливша технология, която може да даде извънредни резултати за енергийната ни сигурност", коментира министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пикето Фратин.
Очаквано идеята не се посреща добре от опозицията и някои от организациите за опазване на околната среда.
Макар да среща одобрение сред мнозинството от италианците, проучване на общественото мнение сочи едва 55% подкрепа за ядрени централи от ново поколение. Анкетата на италианската социологическа агенция Only Numbers показва, че одобрението за ядрената енергетика е по-силно сред по-младите поколения, които не са живели във времената на Чернобил.
Референдум няма, тъй като подобно допитване в случая не е задължително според законодателството на Италия.
Мотивите на правителството на Джоржда Мелони са че атомната енергия е необходима заради растящите нужди от електричество, климатичните цели на страната и потенциалните проблеми с енергийната сигурност на Италия.
Страната е сред най-големите вносители на електричество в Европа и сериозна част от купувания от съседните Франция, Швейцария и Словения ток е именно от ядрени електроцентрали. Очакванията са, че нуждите от електричество тепърва ще се увеличават - и заради растящата електрификация на транспорта и нуждите на домовете и бизнеса, но и заради развитието на технологии, които консумират много ток като центровете за данни.
Идеята на кабинета освен това е по-скоро разработване на по-новите варианти за ядрени мощности от типа на малките модулни реактори или други подобни съвременни технологии, а не строежи на големи реактори и централи.
Самият закон обаче не изключва възможност и за по-големи мощности.
Италия тепърва трябва да реши съществени въпроси като какво да прави с радиоактивните отпадъци - дори тези от страните централи отпреди 40 години все още са във временни съоръжения, тъй като няма дългосрочно хранилище.
Самата технология на малките модулни реактори също не е панацея, въпреки че звучи обещаващо - според защитниците ѝ те са по-безопасни, строят се по-бързо и лесно и позволяват повече гъвкавост при избора на място и мощност.
Но на практика в Европа все още няма достатъчно подобни проекти, които да докажат икономическата ефективност на този тип централи. Смята се, че изграждането на една подобна централа за 300 мегавата струва между 3 и 6 млрд. евро, без да се броят разходите за допълнителна инфраструктура и електропреносна мрежа.
Законът е "празна кутия, пълна с фалшиви обещания", а ядрената енергия не решава който и да било от многото проблеми, които има Италия в момент, в който е насред втората си енергийна криза в последните 4 години, обявиха в общо изявление местните клонове на "Грийнпийс" и WWF.
Въпреки скептицизма на природозащитниците и обещаната от опозицията съпротива за конкретни бъдещи проекти в ядрената енергетика, Италия далеч не е изолиран случай за растящия интерес към атомните мощности в Европа.
Страни като Великобритания, Франция, Швеция, Чехия и Унгария планират или дори строят нови централи или разширения на съществуващите. Полша пък се готви да започне строежа на първата си АЕЦ.
Дори Гърция обмисля възможността за изграждане на малки модулни реактори.
