"Намаляването на дела на ядрената енергия беше политически избор. Смятам, че беше стратегическа грешка Европа да се обърне срещу надежден и достъпен източник на енергия с ниски емисии."
С тези думи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че отказът на Европа от ядрената енергия е направил континента по-уязвим в момент на нарастващи геополитически рискове.
Фон дер Лайен и френският президент Еманюел Макрон призоваха европейските държави да увеличат използването на гражданска ядрена енергия, за да гарантират енергийната независимост на континента. Двамата направиха изявленията си на среща на върха за ядрената енергия край Париж, която беше за кратко прекъсната от протест на активисти на Greenpeace.
Събитието се провежда на фона на войната на САЩ и Израел срещу Иран, която навлезе във втората си седмица и доведе до щети по големи петролни рафинерии и до затварянето на Ормузкия проток - ключов морски маршрут за световните доставки на петрол.
"Що се отнася до изкопаемите горива, ние сме напълно зависими от скъп и нестабилен внос. Това ни поставя в структурно неизгодно положение спрямо други региони", заяви фон дер Лайен.
По думите ѝ настоящата криза в Близкия изток е "сурово напомняне" за уязвимостите, които произтичат от зависимостта от внос на изкопаеми горива.
"Разполагаме със собствени нисковъглеродни източници на енергия - ядрената енергия и възобновяемите източници. Заедно те могат да се превърнат в общ гарант за независимост, сигурност на доставките и конкурентоспособност - ако ги използваме правилно", подчерта председателят на Европейската комисия.
Тя отбеляза, че докато през 1990 г. около една трета от електроенергията в Европа е идвала от атомни централи, днес този дял е спаднал до около 15%.
"През последните години виждаме глобално възраждане на ядрената енергия. И Европа иска да бъде част от него", добави фон дер Лайен.
В тази връзка тя обяви създаването на фонд от 200 милиона евро за подкрепа на иновациите в ядрената енергетика и разработването на малки модулни реактори (SMR).
"Искаме тази нова технология да започне да функционира в Европа още в началото на 30-те години на този век", каза тя.
Малките модулни реактори са ново поколение ядрени съоръжения с мощност до 300 мегавата - около една трета от мощността на традиционните реактори. Те са по-лесни за изграждане и по-евтини, тъй като могат да се произвеждат серийно във фабрики.
Макрон също подчерта ролята на ядрената енергия за енергийния суверенитет на Европа.
"Ядрената енергия е ключова за съчетаването на независимостта - и следователно енергийния суверенитет - с декарбонизацията и въглеродната неутралност", заяви той.
"В настоящия геополитически контекст виждаме ясно, че когато сме прекалено зависими от въглеводородите, те могат да се превърнат в инструмент за натиск или дори за дестабилизация", добави френският президент.
В последните години Франция продължава да разчита на ядрената енергия, която осигурява повече от две трети от електропроизводството ѝ. В същото време Германия постепенно закри атомните си централи след аварията във Фукушима през 2011 г.
Според европейската ядрена агенция Euratom през 2024 г. Канада е осигурила 34% от урана за ЕС, следвана от Казахстан с 24% и Русия с около 15%.
Макрон предложи и стандартизиране на дизайна на реакторите в Европа - идея, която може да бъде от полза за френския държавен ядрен гигант EDF, загубил няколко международни договора през последните години. През 2024 г. Чехия възложи строителството на нова атомна електроцентрала на южнокорейската компания KHNP, въпреки опитите на EDF да блокира решението в съда.
Междувременно гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че страната му планира да "води разговора" за използването на ядрената енергия като средство за декарбонизация на корабоплаването.
Началото на срещата беше прекъснато за кратко от протест на активисти на Greenpeace.
Двама от тях нахлуха на сцената, докато Макрон и генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси посрещаха държавни лидери.
Един от активистите извика: "Защо купуваме уран от Русия?", преди двамата да бъдат изведени от охраната.
Greenpeace обвинява Франция, че поддържа връзки с руската държавна ядрена корпорация "Росатом", въпреки продължаващата вече пета година война на Русия срещу Украйна.
През 2018 г. френската компания EDF подписа многомилионно споразумение с дъщерното дружество на "Росатом" - Tenex - за изпращане на преработен уран от френските атомни централи в Русия, където той да бъде преобразуван и повторно обогатен, преди да бъде използван отново за производство на електроенергия.
От Greenpeace заявиха, че около 15 техни активисти са се опитали да попречат и на пристигането на официални лица за събитието.
"Тази глобална среща на върха за ядрената енергия е напълно откъсната от настоящата световна ситуация - както по отношение на геополитическото напрежение и въоръжените конфликти, така и в контекста на борбата срещу климатичните промени", заявиха от организацията.
