Гърция се намира в една от най-активните сеизмични зони в Европа и десетилетия наред това е смятано за легитимно основание да не развива ядрена енергетика.
През годините позицията е била потвърждавана от инциденти като този в Чернобил, а и по-късно във Фукушима в Япония, и общественото мнение в страната не е положително настроено към идеята за строеж на ядрени мощности.
Времената обаче се менят.
Технологиите за производство на атомна енергия се развиват, зависимостта от вноса на изкопаеми горива се превръща във все по-сериозен икономически проблем, и от няколко години властите в южната ни съседка говорят за промяна на енергийната политика.
Гърция ще проучи възможността за добавяне на атомна енергия към енергийния си микс, обяви на срещата на върха на ЕС за ядрената енергетика премиерът Кириакос Мицотакис.
"Гърция обръща нова страница. Време е страната ми да проучи дали ядрената енергия - и особено малки модулни реактори - могат да имат роля в гръцката енергийна система", обяви той и допълни, че ще бъде сформиран междуведомствен комитет, който да реши дали е възможно тази технология да бъде интегрирана на практика.
В момента Гърция разчита сериозно на електричество от възобновяеми източници - около половината от тока идва от слънчева, вятърна и водна енергия, но също и на внос на газ и нефт.
В страната все още има и ТЕЦ на въглища, но той трябва да бъде затворен през 2028 г.
"Има огромни иновации и знаем, че нуждата ни от електроенергия само ще нараства. Затова, независимо колко разширяваме възобновяемите източници, ще ни е необходима дългосрочна и предвидима базова мощност, а нито една технология не може да предложи това, което ядрената енергия може да ни даде", каза Мицотакис.
Малките модулни реактори се смятат за едно от най-обещаващите развития на ядрените технологии. Те са далеч по-малки от традиционните големи АЕЦ с мощност на реакторите от 1000 и повече мегавата. Произвеждат до 300 мегавата електричество и са по-оперативни. Строят се на модули и по-бързо, и могат да обслужват големи индустрии или средно големи населени места.
Освен че не се изграждат с години, дизайнът на този тип реактори ги прави и по-безопасни, както и по-адаптивни за различни места.
Засега обаче технологията не е внедрена почти никъде на практика и все още опитът за нея се осланя основно на прототипи в Китай и Русия. Амбициите на редица страни обаче - включително и САЩ, е за разработка и включване и на тези по-малки ядрени мощности. Все още обаче те са на етап лицензи и разработка.
Премиерът на Гърция, подобно на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, смята, че решението на Европа през последните години да се отдалечи от ядрената енергия е "една от най-големите стратегически грешки" и "автогол".
За две десетилетия производството на ядрена енергия в Евроепйския съюз е намаляло с 276 тераватчаса, докато през 2023 г. общото производство на слънчева енергия в Европейския съюз е било 254 TWh, поясни гръцкият премиер.
"Тоест всички соларни панели, които сме инсталирали в ЕС през последните 20 години, дори не компенсират загубата на ядрена енергия", мотивира се Мицотакис, цитиран от "Екатимерини".
"Ядрената енергия е нужна по три основни причини: сигурност, сигурност и сигурност. Тя е необходима за енергийната сигурност, за икономическата сигурност и за климатичната сигурност", обяснява пред "Евронюз" и ядреният физик и председател на изследователския център Deon Policy Institute Георгиос Ласкарис. Той също е проучвал потенциала Гърция да развие малки модулни реактори и смята, че хората в страната трябва да подкрепят идеята.
Той обяснява по отношение опасенията, че Гърция е земетръсна зона, че днешните реактори имат много по-добри системи за безопасност и се изключват сами в случай на нужда - без човешка намеса.
Ласкарис смята, че този дебат вече е преодолян. "Дори големи екологични организации разбират, че ядрената енергия е ценен енергиен източник, който произвежда огромни количества енергия по екологично щадящ начин. И те вече, макар и условно, започват да казват "да", казва физикът.
Премиерът Мицотакис също е наясно, че всеки план за развитие на ядрена енергетика в Гърция е доста вероятно да срещне съпротива.
"Знаем, че ядрената енергия създава предизвикателства. Общественото мнение в Гърция, както и в други страни, все още е разделено. Но трябва да водим честен, внимателен и неидеологизиран разговор", каза той.
Гърция далеч не е единствената страна в ЕС, която се обръща към атомната енергетика или пък решава да инвестира в допълнителни мощности.
Италия също започна пътя за отмяна на дългогодишна забрана за ядрена енергия. Страната няма ядрени централи от 1990 г., но правителството на Джорджа Мелони започна официални обсъждания за връщане към ядрената енергетика. И там се говори основно за малки модулни реактори, а целта е към 2050 до 22 на сто от енергийния микс да е от атомна енергия.
За да има алтернатива на въглищата, Полша развива първата си атомна програма и предвижда да има голям АЕЦ до 2036 г.
Сърбия също отмени дългогодишната забрана за атомни централи и наскоро обяви, че ще започне строежа на първата си АЕЦ до 2035 г. Словения пък се кани да организира референдум за строеж на втори реактор на централата си.
Турция строи първата си атомна електроцентрала и са планирани още две.
България също има намерение за разшири капацитета на АЕЦ "Козлодуй" с още два реактора.
