Пътуването със самолет е най-бързият и статистически безопасен транспорт, но може да се окаже и доста досаден - зависи колко организирани са летищата, които ползвате. Безкрайните коридори, неудобните седалки в чакалните и дългото редене по опашки за проверка на документите могат да бъдат доста стресиращи.
Но има и няколко летища по света, които осигуряват толкова добро качество на обслужването на пасажерите, че улесняват максимално всички неудобства на пътуването.
Затова всяка година британският институт за въздушен транспорт Skytrax провежда подробна анкета с милиони клиенти на авиокомпаниите, в която се интересува от мнението им за най-добрите летища на света (Вижте в галерията Топ 10 на летищата за 2016 г.)
Компанията проверява близо 40 различни аспекта - от транспортните връзки при терминалите на летището до езиковата грамотност на персонала по гишетата. Допитването поставя най-голям акцент върху комфорта и обслужването. Но дори то не може да даде пълноценен отговор на въпроса кое е онова съчетание от условия, което прави едно летище "идеално".
Извън субективните преценки за обслужването, има много други фактори, които допълват цялостната картина. На първо място - летищата са предназначени за успешното транспортиране на пасажерите към съответната цел. Следователно - до колкото повече градове и държави можеш да стигнеш през летището, толкова по-полезно е то. Броят на обслужваните дестинации естествено оказва влияние върху качеството на обекта. Ако човек се колебае между две летища - вероятно ще предпочете по-голямото.
Специално предимство имат и летищата, в които авиокомпаниите разполагат с бази за самолетите си - т.нар. "хъбове". Оттях превозвачите обслужват голям брой дестинации. Така летището се превръща в междинна станция по пътя към конкретната цел. Такива са летището в Цюрих, което е база на SwissAir, или лондонският Хийтроу за British Airways.
От Лондон можете да достигнете до почти целия свят. Класическият пример е полетът с прекачване през Хийтроу към някое от големите летища в САЩ. Подобна е ситуацията в Хонконг, откъдето се обслужват над 40 дестинации в Китай, а Сингапур обикновено се използва за междинна спирка по пътя от Европа към Австралия.
Пътниците оценяват високо летищата според възможностите, които те предоставят за уплътняване на свободното време преди полета. Затова има високо търсене към обектите за хранене или развлечение. Летището в Мюнхен предлага на гостите си бирария-градина със собствена пивоварна. В Хонконг можете да изгледате някой филм в собствения им киносалон, а Терминал 5 на Хийтроу има над 50 магазина за пазаруване на подаръци, храна и напитки.
Когато говорим за забавление - на първо място стои любимецът на пасажерите Сингапур-Чанги. Тук са изградени три спа-центъра, покривна тераса с над 100 вида кактуси, както и два киносалона, които работят денонощно. Самото летище се е превърнало в забележителност, която си заслужава да посетиш.
За да бъде летището "идеално" обаче, то трябва да функционира на най-високо ниво - както в процеса от чекирането до качването в самолета, така и при посрещането на пристигащите пътници. На първо място - най-важна е бързината при приемането на багажа, прегледа на документите и проверката за сигурност.
Пътниците на летището в Цюрих могат да се похвалят, че за максимум 15 минути минават през всички надлежни проверки. Когато летищата се разширяват бързо и започнат да обслужват все повече пасажери, инфраструктурата и персоналът не винаги се справят с наплива на хора.
От гледна точка на пилотите - най-добрите летища са тези, в които процедурите за кацане са облекчени, пистите са добре обозначени и обектът дава въможност за бързо натоварване и разтоварване на самолета.
Съществува и още един аспект, по който се оценяват най-добрите летища - и това е атмосферата. Дългите и тесни коридори потискат пътниците, вместо да стимулират удоволствието от пътуването. По-старите летища, каквото е Берлин-Тегел, обикновено са и по-мрачни. При планирането на всеки нов терминал все по-често се взема предвид свободния достъп на естествената светлина.
Най-досадната част от пътуването със самолет е моментът, в който пътниците се редят на лентата за прибиране на багажа, но така и не намират своя собствен куфар. Обикновено се налага да се чака с дни, докато авиокомпаниите и наземното обслужване придвижат загубения багаж - ако изобщо го намерят. При японските летища, оказва се, рискът от изчезване на багажите е най-нисък.
Статистиката посочва, че на международните летища в Токио, Осака и Centrair близо до Нагоя никога не са губили багажа на пътниците си.
