Той е етнически турчин, роден в Германия; син на гастарбайтери, определящ сам себе си като "швабa от Анадола". Той е потенциален външен министър на Германия и... е живият кошмар на Ердоган.
Евентуалната номинация на Джем Йоздемир за дипломат No.1 в новия кабинет на Ангела Меркел предизвиква дълбок скептицизъм в управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция.
"Ако това се случи, вероятно ни очакват изгубени години. Турция не приема Джем Йоздемир като представител на Германия, а като човек, който иска да се меси в турската вътрешна политика", казва депутатът от ПСР Мустафа Йенероглу пред германската информационна агенция ДПА.
Вероятността за сбъдване на сценария Йоздемир - външен министър на Меркел, все още е напълно теоретична. Християндемократическият съюз все още не постигнал съгласие със "Зелените" и Свободните демократи за т.нар. "Коалиция Ямайка", няма и публично известна договорка за разпределението на постовете в новото федерално правителство. Въпреки това в Анкара вече са подчертано изнервени.
Лидерът на "Зелените" е остър критик на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, нарича го "диктатор" и "похитител" заради арестите на германски граждани по политически причини.
Най-тежката криза в отношенията между Йоздемир и правителството на Турция се случи през 2015 г., когато Бундестагът призна клането на етнически арменци по време на Османската империя за геноцид. Съпредседателят на "Зелените" беше един от вносителите на предложението.
Тогава Реджеп Ердоган подложи на унизителна критика 11-те депутати в германския парламент от турски произход (сред които и Джем Йоздемир), като вметна, че "кръвта им трябва да се изследва в лаборатория". Кметът на Анкара Ибрахим Мелих Гьокчек дори публикува снимка на "виновниците", с добавен текст "Те ни забиха нож в гърба".
Сигналът от турските власти беше приет "на оръжие" сред изселниците в Германия.
Джем Йоздемир беше подложен на непрекъснати заплахи за посегателство срещу живота, като се наложи полицията да му осигури персонална охрана.
"Всички, които се застъпват за демокрацията, против репресията и корупцията в Турция - и съответно не са фенове на Ердоган - просто се обявяват за родоотстъпници и врагове", коментира Йоздемир преди месеци, когато турският държавен глава призова изселниците в Германия да бойкотират парламентарните избори.
"Фактът, че Ердоган злоупотребява с нашата демокрация, за да рекламира диктатурата си в Турция, за мен е непоносим", беше отговорът на Йоздемир по време на скандала заради забраната за агитация на турски политици сред изселниците преди референдума за увеличаване на правомощията на Ердоган.
Ако Йоздемир наистина получи поста, той ще бъде първият външен министър на Германия с т.нар. миграционен произход.
И това няма да бъде първият пробив в биографията му - през 1994 г. той става известен като първият депутат в Бундестага с турски произход, наред с колежката си от СПД Лейла Онур.
Джем Йоздемир е роден на 21 декември 1965 г. в Бад Урах в тогавашната Западна Германия. Бащата му е гастарбайтер, принадлежащ на етническото малцинство на черкезите. В началото на 60-те години, когато родителите на Йоздемир се местят от Турция в малкото градче в Баден Вюртемберг, са приемани като екзотични чуждоземци.
Детството и младежките години на бъдещия политик са белязани от нередки сблъсъци с негативни стереотипи спрямо произхода му. Като ученик Йоздемир планира да учи в гимназия, но заради недобро владеене на немски език получава официална препоръка да продължи образованието си в т.нар. Hauptschule (средно училище, което дава базово обучение за ученици с по-ниски способности).
Той приема класирането като унизителен резултат, който обаче го амбицира да докаже способностите си. Успява да се прехвърли в по-добро средно училище, получава професионална квалификация като възпитател в Ройтлинген, а впоследствие получава диплома по социална педагогика от Евангелисткото висше училище за социални дейности.
Взима паспорт като пълноправен германски гражданин през 1983 г., когато навършва 18-годишна възраст. Докато следва, работи като възпитател в местния Младежки център и като журналист на свободна практика.
Още шестнадесетгодишен, Джем Йоздемир става член на "Зелените".
От 1989 до 1994 г. е част от ръководството на партията в провинция Баден Вюртемберг. Националната политическа кариера на Йоздемир започва с избирането му в Бундестага през 1994 г. - успех, който потвърждава и четири години по-късно.
Като говорител по въпросите на вътрешната политика, Йоздемир става част от "тежката артилерия" на парламентарната група на "Зелените" в края на 90-те години.
През 2002 г. обаче се въвлича в скандал, след като става ясно че е получил нерегламентиран заем от PR-консултанта Мориц Хунцингер в размер на 80 000 германски марки. Аферата го принуждава не само да се оттегли от позицията си на говорител на групата, но и да откаже мандат в Бундестага въпреки спечеленото място на изборите през същата година.
По-късно заминава за САЩ, където получава стипендия на трансатлантическия тинк-танк Германски фонд Маршал. Две години след началото на изолацията, Джем Йоздемир получава втори шанс от "Зелените" и бива номиниран за кандидат-евродепутат. От 2004 до 2009 г. той е член на Европейския парламент, като влиза в профила на говорител на фракцията на "Зелените" по въпросите на външната политика на ЕС.
През 2008 г. Йоздемир се кандидатира за наследник на тогавашния лидер на партията Райнхард Бютикофер. На 15 ноември 2008 г. той получава над 79% подкрепа за съпредседателското място заедно с Клаудия Рот.
Една от силните теми, по които Йоздемир работи наред с екологично-икономическите и образователните теми, са проблемите с интеграцията и защита на правата на малцинствата - в това отношение критиките му се насочват не само срещу Турция, но и срещу САЩ, и срещу Русия.
Описва себе си като "светски мюсюлманин", женен е за журналистката от аржентински произход Пиа Мария Кастро от 2003 г., като семейството отглежда двете си деца в Берлин.
В случай че получи номинацията - Джем Йоздемир ще бъде вторият представител в историята на "Зелените" след Йошка Фишер, който ще заема позицията на външен министър на Германия.
"Разбира се, Ердоган ще се помъчи да даде шанс на Йоздемир като представител на Германия - изхождайки от принципите на реалната политика", казва турският депутат Мустафа Йенероглу, който оглавява Комисията за правата на човека в Меджлиса. Благосклонността на Ердоган обаче ще зависи от това дали Йоздемир ще промени поведението си.
"Ако той си позволява неквалифицирани изказвания преди евентуално посещение в Турция, както се е случвало в миналото, вече няма да бъде добре дошъл", казва представителят на Ердоган.
Йенероглу казва, че е изпратил SMS на Йоздемир в нощта на изборите в Германия, за да го поздрави за резултата на "Зелените" и да изрази надеждата си за подобряване на отношенията между двете страни. Отговор, обаче, така и не бил получен.
