Когато става дума за Иран в западната политика отдавна доминира разграничаването на „нас" от „тях". За целта често близкоизточните „други" биват противопоставяни с християнството, което дефинира идентичността и ценностите на САЩ и Европа. Бърз поглед към една древна религия, практикувана и днес, обаче подсказва, че западните идеали, които мнозина приемат за даденост, всъщност имат далечни ирански корени.
Предполага се, че древният ирански пророк Заратустра (на персийски познат като Зартошт, а на гръцки като Зороастър) е живял някъде между 1500 и 1000 г. пр.н.е., пише "Би Би Си".
Преди Заратустра древните персийци са почитали божествата от старата ирано-арийска религия, еквивалент на индоарийската религия, известна като хиндуизъм. Заратустра обаче е заклеймил тази практика и е проповядвал, че трябва да бъде почитан един-единствен Бог - Ахура Мазда, Повелителят на мъдростта. С това той не само е допринесъл за огромното разделение между иранските и индийските арийци, но и се счита, че е въвел първата монотеистична вяра.
Идеята за един бог не е единственият по същността си зороастрийски принцип, който е преминал в други основни религии, най-вече в „голямата тройка": юдаизъм, християнство и ислям. Концепциите за рай и ад, Страшния съд и финалното откровение, ангелите и демоните също произлизат от учението на Заратустра, както и от по-късния канон на зороастристка литература, който са вдъхновили. Дори идеята за Сатаната е фундаментално зороастристка; всъщност цялата вяра на зороастризма се базира на борбата между Бог и силите на доброто и светлината (представлявани от Светия дух, Спента Майню)срещу Ариман, който е начело на силите на мрака и злото. Човек може да избере на коя страна е, но религията учи, че в крайна сметка Бог ще надделее и дори тези, обречени на адски огън, ще се наслаждават на благословията на Рая (английската дума за рай - "paradise", произлиза от староперсийски).
Как зороастрийските идеи са стигнали до аврамовата вяра и други религии?
Според учените много от тези концепции са били усвоени от вавилонските евреи, когато те са били освободени от персийския владетел Кир Велики. Те са проникнали в масовия начин на мислене на евреите и са възникнали образи като Велзевул. След превземането от Персия на гръцките територии по време на пика на империята на Ахеменидите, гръцката философия е поела в различна посока. Гърците преди са вярвали, че хората имат твърде малко свобода на волята и че съдбата им е подчинена на милостта на многото им богове, които често са действали според капризите и желанията си. След запознаването им с иранската религия и философия обаче те са започнали да смятат, че са в по-голяма степен господари на собствената си съдба и решенията им са в техните собствени ръце.
Въпреки че някога е била държавна религия на Иран и масово е практикувана в други региони, населявани от персийски народи (Афганистан, Таджикистан и голяма част от централна Азия), в наши дни зороастризмът е малцинствена религия в Иран и има твърде малко последователи в световен мащаб. Културното наследство на тази религия обаче е огромно.
Много зороастрийски традиции продължават да бъдат устои на иранската култура и я отличават от другите, а извън страната тя също има значимо въздействие, особено в Западна Европа.
Векове преди "Божествена комедия" на Данте, "Книгата на Арда Вираф" описва в подробности пътешествието до Рая и Ада. Дали Данте е чувал за разказа на вселенския зороастрийски пътешественик, който придобива окончателната си форма около X век сл.н.е.? Сходството между двете творби е поразително, но можем само да предполагаме дали наистина едната е базирана на другата.
На други места обаче "зороастристката връзка" не е толкова неясна. Иранският пророк е представен с блестящ глобус в ръце в "Атинската школа" на Рафаел от XVI в. По подобен начин Clavis Artis, германска книга за алхимията от края на XVII и началото на XVIII в. е с посвещение на Заратустра и включва многобройни негови образи, издържани в християнски стил. Зороастър "е бил приеман в християнска Европа за магьосник, философ и астролог, особено след Ренесанса," коментира Урсула Симс-Уилямс от Школата за източни и африкански изследвания към Лондонския университет.
В наши дни споменаването на името Задиг веднага поражда асоциации с френския моден бранд Zadig & Voltaire. Дрехите му може и да не са в зороастрийски стил, но историята на името му определено е. Писана в средата на XVIII в. от самия Волтер, "Задиг или съдбата" разказва за едноименния персийски зороастрийски герой, който след поредица от изпитания и премеждия се жени за вавилонска принцеса. Въпреки че на моменти е лекомислена и не се базира на истинска история, философската книга на Волтер произлиза от искрен интерес към Иран, който е бил споделян и от други лидери на Просвещението. Волтер толкова е харесвал иранската култура, че в определени кръгове е бил наричан ‘Са'ди'. В същия дух, "Западно-източният диван" на Гьоте, посветен на персийския поет Хафез, включва тематична зороастристка глава, а Томас Мор скърби за съдбата на иранските зороастристи в "Лала Рук".
Зороастризмът оставя следа не само в западното изкуство и литература; древната вяра се изявява и в доста музикални аспекти на европейската културна сцена.
Освен наподобяващия свещеник герой Зарастро, либретото на "Вълшебната флейта" на Моцарт прелива от зороастрийски теми, като светлина срещу мрак, изпитания с огън и вода, стремеж към мъдрост и доброта. Покойният Фарук Булсара - по-известен като Фреди Меркюри - се е гордял много с персийския си зороастрийски произход. "Винаги ще се разхождам като персийско конте", казва той в интервю, "и никой не може да ме спре!" В друга публикация от 2014 година сестра му Кашмира Кук размишлява за ролята на зороастризма в семейството. "Като фамилия много се гордеехме, че сме зороастрийци," споделя тя. "Мисля, че това, което зороастрийската вяра даде на Фреди, беше стремеж към усърдна работа, постоянство и неудържимо желание да следва мечтите си."
Що се отнася до музика обаче, вероятно няма по-добро отражение на влиянието на зороастризма от „Тъй рече Заратустра" на Рихард Щраус, която се прочу като фон на голяма част от „2001: Космическа одисея" на Стенли Кубрик. Музиката е вдъхновена от едноименната творба на Ницше, която разказва за пророк на име Заратустра, въпреки че много от идеите, които Ницше развива, са всъщност антизороастрийски. Германският философ отхвърля дихотомията на доброто и злото, която е толкова характерна за зороастризма и като отявлен атеист по никакъв начин не признава и монотеизма.
Ако оставим Фреди Меркюри и Zadig & Voltaire настрана, има и други явни примери за въздействието на зороастризма в съвременната популярна култура на западния свят. Ахура Мазда е съименник на автомобилната компания Mazda, както и е послужил като вдъхновение за легендата за Азор Ахай - полубог, който триумфира над мрака - в "Игра на тронове" на Джордж Р.Р. Мартин, както много от феновете му научиха миналата година. Може също така да се твърди, че вселенската битка между Светлата и Тъмната страна на Силата в "Междузвездни войни" е видимо базирана на зороастризма.
Въпреки приноса й за западната философия, религия и култура, относително малко е известно за първата монотеистична вяра в света и иранския й основател. В масовите представи, както и според много американски и европейски политици, Иран е възприеман като крайнапротивоположност на всичко, за което се бори и което отстоява свободният свят. Ако оставим настрана другото наследство и влияние на Иран, почти забравената религия на зороастризма би могла да послужи като ключ към разбирането колко подобни сме „ние" на „тях".
