Как Антверпен се превърна в новата кокаинова столица на Европа

Белгия е известна по цял свят със своите шоколади, бири, пържените картофки, а от известно време и с наркотиците.

Държавата с репутация на спокойно и дори скучно място с висок жизнен стандарт, неслучайно избрана за административно седалище на голяма част от институциите на Европейския съюз, се оказва и входна врата за огромна част от кокаина в Европа.

Официалните данни за 2022 г. показват, че на пристанището на Антверпен са заловени общо 109,9 тона от белия прах, което е с близо 20% увеличение спрямо 89,9 тона за 2021 г.

Смята се, че заловеното количество е едва част от това, което необезпокоявано достига до нелегалните пазари из целия континент.

Разбира се, Антверпен не е случайно избрано място. Местното пристанище е най-голямото по площ в Европа и второто най-голямо по преминаващ тонаж стоки след това в Ротердам в съседна Нидерландия, където властите от дълго време се борят със същите проблеми.

През последните няколко години обаче изглежда, че се наблюдава преразпределение на трафика.

Това се случва след няколко високопрофилни ареста в Нидерландия и фрапантни случаи на насилие между враждуващи марокански престъпни групировки, включително намерена отрязана глава пред наргиле бар в Амстердам и убийствата на разследващия журналист Петер де Врис и адвоката Дерк Вирсум.

Webcafe Свят

"Мароканският Кайзер Сьозе", който накара Нидерландия да се страхува

Години наред полицията си няма и идея кой е Ридуан Таги и на какво е способен

Към момента основната престъпна дейност се пренасочва и разширява към белгийския Антверпен, а Нидерландия остава трети най-голям "вносител" на кокаин от Южна Америка след Белгия и Испания.

В случая ключов се оказва арестът през 2019 година в Дубай на Ридуан Таги, срещу когото има повдигнати обвинения за 10 убийства и ръководене на мрежа за трафик. Дясната му ръка Саид Разуки също е задържан и очаква в Колумбия решение за екстрадиция.

Мрежи като тази на Таги и Разуки експлоатират огромния контейнерен трафик в пристанищата на Северна Европа, което ги превръща в основната входна точка за кокаин в Европа.

Водещи са групи, действащи на кланово-родов принцип от холандскоговорящата мароканска диаспора както в Нидерландия, така и в Белгия. Те действат в районите на всички големи пристанища по бреговете на Северно море от Хавър във Франция до Хамбург в Германия.

С разклащането на нидерландските мрежи изглежда, че основният маршрут за трафик на кокаин се пренасочва през Антверпен, като съответно с него се пренасят насилието и борбата за място в бизнес за милиарди.

"Белгия има проблем поради близостта си до Нидерландия", казва за UnHeard Андрю Кънингам от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркотичните зависимости (EMCDDA).

"От няколко години в Ротердам конфискуват големи партиди кокаин. Там наистина подобриха сигурността на пристанищата, но сега всичко се измества и дори разраства към Антверпен. Там има гигантско пристанище, което е много трудно да се контролира", допълва той.

Според съвместен доклад на Европол и EMCDDA в рамките на ЕС има пазар на дребно, чиято стойност е била 12,8 милиарда евро през 2020 година, изпреварвайки по този показател САЩ.

Така че не е трудно да се разбере защо борбата за дял от подобни приходи е толкова жестока. През 2022 година е имало 81 престрелки и бомбени нападения в Антверпен по данни на полицията, предоставени на Politico. За първите 5 месеца са отчетени 25 случая.

Сред тях е и смъртта на 11-годишно момиче, което е застреляно на двора на дома си заедно с друг човек на улицата, след като неизвестни мъже откриват огън с "Калашников" от автомобил.

Убитото дете съвсем не е случайна цел. Тя се оказва племенница на Осман ал Балути, за когото властите смятат, че движи мащабна мрежа за трафик на кокаин от своето убежище в Дубай.

Заплахите достигат дори до най-високо държавно ниво. Федералният министър на правосъдието Винсент ван Кинкерборн през миналата година на два пъти трябваше да получава специална закрила в защитено убежище заради директни заплахи срещу него и семейството му.

За успеха на престъпните мрежи спомагат редица фактори, свързани със спецификите на Белгия и град Антверпен, който от столетия е център за внос и търговия на диаманти.

Трафикантите могат да се възползват едновременно от комбинацията между свободното движение на стоки и хора в Европейския съюз, гигантско пристанище, процъфтяваща търговия на скъпоценности, често използвани за пране на пари, и пряк достъп до силно развитата транспортна мрежа на Северна Европа.

За капак на всичко стои и фрагментираната белгийска политическа система и трудното сътрудничество между различните региони в страната.

"Имаме седем парламента в страна с малко над 10 милиона души, а всичко е разделено между френско и фламандскоговорящи общности. Те се виждат като съперници, а не като единна нация", обяснява журналистът Йорис ван дер Аа от Gazet van Antwerpen.

"Различните слоеве на управление възпрепятстват каквито и да реформи и представляват дисфункция, която доведе до фалит на федералното правителство. Всеки се състезава за ресурси. Френскоговорящите не се интересуват от проблемите във фламандските области и обратното", допълва Ван дер Аа.

Webcafe Свят

Три държави и един проблем: Как кризата с фентанила се разрастна

Опиоидното вещество убива по 1500 души седмично

За кмета на Антверпен - Барт де Вевер, нарастването на насилието е едновременно криза и политическа възможност.

Той е лидер на националистическия и сепаратистки настроен "Нов фламандски алианс" с големи амбиции националните избори през 2023 г.

Основна част от реториката му е да напада федералното правителство в Брюксел с аргументите, че там отхвърлят проблема като местен и отказват да осигурят повече подкрепа. От своя страна в столицата разбират помощта за Де Веер като помощ за най-голямата сепаратистка и опозиционна партия в страната.

Все пак през февруари правителството осигури допълнителни 70 души към митническия контрол на пристанището и 70 милиона евро за ново оборудване.

Създаден е и нов пост на Национален комисар за наркотиците с пряка отговорност за случващото се в Антверпен.

На по-високо равнище Белгия планира да изведе темата като основен приоритет, когато поеме председателството на Съвета на Европейския съюз в началото на следващата година.