Китайският град Ордос си има всичко.
Има огромен площад, който носи името на Чингис Хан и който е завършен с две гигантски статуи на коне. Около него пък се извисяват внушителни жилищни и бизнес сгради, между които минават също толкова внушителни широки алеи.
Градът има всичко необходимо, за да кипи живот в него - пространства за разходки, блокове, отделени за магазини площи. Няма го само най-важният фактор - хората.
Ордос е пример за спукан имотен балон в Китай, много преди и други бетонни джунгли в страната да започнат да опустяват.
Той се намира в Монголия, където през 90-те избухва истинска мания по въгледобива. Частни китайски компании се надпреварват да разкриват свои мини из монголските степи, а местните фермери с удоволствие продават земите си за колосални суми.
На мястото на скромното селце изниква новият Ордос. Новата управа на града също решава да мисли мащабно.
Наливат се стотици хиляди в новата инфраструктура, която би трябвало да посрещне заможни въглищни магнати и техните семейства, както и висока средна класа работници със завидни финансови възможности за стандарта на Китай.
Китайци със заделени спестявания пък се изкушават и инвестират в имоти в "града на бъдещето", който започва да се разраства с обезпокоително бързи темпове. Малцина са китайските анализатори, които се осмеляват да предупредят, че огромните блокове и магазини може и да останат празни.
---
В Цхалтубо извира минерална вода, която местните наричали "жива вода". Защо там няма никого обаче:
Последните обаче се оказват печално прави - мините бързо се изчерпват и Ордос остава град-призрак.
Между 2005 и 2007 г. градът се появява из редица международни медии като пример за китайската грандомания, която води до крах, фалити и цели общини, затънали в дългове.
Ордос започва да се нарича "провалена утопия" заради амбициите, вложени в него, и техният неочакван край.
Пекин и до днес отрича градът да е напълно обезлюден и изтъква, че в призрачните квартали все пак има жители тук-таме.
"Действително тук живеят много малко хора, но това не е градът-призрак, който Западът описва", убеден е китаец на име Уенг. Пред "Форбс" той изтъква, че в Ордос има жители, а снимките, сякаш направени като след ядрен апокалипсис, са по-скоро за привличане на внимание на читателите.
---
580 замъка и нито един турист - къде е възможно това разказваме тук:
---
И Уенг, и други китайци разчитат на поговорката, че "Рим не е построен за един ден", и продължават да вярват, че проектът за града-гигант изведнъж ще потръгне.
"За Ордос има големи надежди и ние трябва да ги уважаваме", заявява на свой ред Рафаел Оливие.
Той е френски фотограф, който обожава да снима бруталистични пейзажи като тези из китайските призрачни градове. За "Си Ен Ен" Оливие разказва, че към Ордос го е привлякъл точно постапокалиптичният чар на града.
"Ние смятаме, че градът е изоставен. Китайците вярват, че градът е жив и че е огромно постижение за тях. И това ги прави щастливи", обобщава ситуацията фотографът.
Затова и китайците и до днес се радват на всеки признак, че Ордос може да бъде съживен.
