Температурата в българските градове се е увеличила значително в последните 20 години, като в редица големи населени места вечер тя е далеч от комфортните стойности.
Най-голям е ръстът в Плевен, София и Пловдив, където разликата стига до 9,5 градуса, сочи изследване на интиситута "Големи данни в полза на интелигентно общество (GATE) към Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Проучването е върху промяната на топлинния стрес в градовете в България, а част от него са изчисления за температурите в 10 града у нас в 20 часа на една и съща дата - 26 юли, през 2006 и 2025 г. Двете години са избрани като едни от най-топлите у нас, а краят на юли традиционно е най-горещите периоди през лятото.
Най-голямо е вечерното затопляне в Плевен - там на 26 юли 2006 г. температурата на въздуха в 20 часа е 29 градуса, а на същата дата през 2025 г. е 38,5 градуса, или с 9,5 градуса по-висока.
"Този резултат показва особено силно задържане на топлина вечер. Плевен не е от най-големите градове у нас, но това може да се обясни с локацията му, засушаването в Северна България, топографията и фактори като увеличаване на застроените площи", обясни климатологът д-р Лидия Витанова от института GATE и ръководител на проучването.
В София също ръстът е значителен - 8,5 градуса, т.е. ако през 2006 г. в столицата вечер температурата е била 25,5 градуса, то 19 години по-късно тя вече е 34 градуса и съответно има далеч по-слабо вечерно охлаждане "София е известен остров на топлина, тъй като и локацията ѝ е такава", поясни климатологът.
Специално в София се наблюдава и разширение на градската част за 2 десетилетия, тоест повече сгради, които задържат топлината и я излъчват по-дълго.
В Пловдив разликата в плюс е 7,5 градуса между двете изследвани години, като през 2025 г. температурата стига 36,5.
В изследването не са сравнявани отчетени официални температури, а е калкулиран ефектът от редица фактори върху температурата - застрояване, енергийна консумация, вятър. За вечерното охлаждане за направени симулации за 10 града според местоположението им - север, юг, изток, запад, планини, водни басейни и т.н.
Затова и данните за затоплянето в Бургас и Варна са доста по-различни.
В Бургас повишението от 2006 до 2025 г. е минимално - с 0,5 градуса нагоре, а във Варна е 1,5 градуса плюс. Това може да се обясни с морския бриз, който има влияние върху вечерното охлаждане.
По подобен начин стоят нещата и в Сливен, но заради ветровете, характерни за района - там ръстът на вечерната температура е 1,5 градуса за двете изследвани години.
- Ето и промяната във вечерните температури в 10-те изследвани града:
| Град | Температура в 20 ч. на 26 юли 2006 г. | Температура в 20 ч. на 26 юли 2025 г. |
| Плевен | 29 С | 38,5 С |
| София | 25,5 С | 34 С |
| Пловдив | 29 С | 36,5 С |
| Бургас | 26,5 С | 27 С |
| Варна | 26 С | 27, 5 С |
| Благоевград | 28 С | 36 С |
| Русе | 31 С | 36 С |
| Видин | 30 С | 36, 5 С |
| Кърджали | 29 С | 33,5 С |
| Сливен | 29,5 С | 31 С |
Симулациите на вечерните температури, т.е. по-бавното охлаждане, са част от по-мащабното проучване на топлинния стрес в градовете у нас - нещо, което се изследва за пръв път в България.
Под топлинен стрес се разбира топлинното натоварване върху хората от комбинираното въздействие не само на температурата, но и на влажността, вятъра и радиацията, т.е. реалното усещане. Въз основна на тези фактори се изследва и влиянието върху човека - при работа на открито или спорт, усещането за топлинната среда, нивото на топлинен стрес и здравен риск.
"35 градуса не винаги се усещат като 35 градуса - топлинният стрес показва как условията реално натоварват човешкия организъм", поясни Лидия Витанова.
Идеята е, че една и съща температура на въздуха се усеща различно на различните места, като освен метеорологични и климатични фактори, роля в градската среда за топлинното натоварване имат и нагряването на сградите, асфалта и други повърхности, както и зелените площи.
Симулациите показват, че в изследвания ден - 26 юли, средно за страната, температурата на въздуха в градовете през 2025 г. е по-висока с 10 градуса в 16 часа, отколкото през 2006 г.
По обяд - в 15 часа, индексът за топлинен стрес средно за страната през 2025 г. е изчислен на 32 градуса, което се смята за екстремен топлинен стрес, високорисков за работа и спорт на открито. Друг показател - за влиянието на топлината върху организма, достига 50 градуса, и също е на екстремно ниво.
Изводите от проучването сочат, че най-голямата промяна е във вечерните температури, и то в градовете във вътрешността на България, които се охлаждат по-трудно. Това се дължи на разликите от морското влияние, локалните метеорологични условия и особеностите на градската среда, които формират топлинното натоварване на хората в градовете.
Освен това индексът за топлинен стрес от много силен минават към екстремен, което налага спешни мерки за адаптация в градовете, и то съобразени с местната специфика, а не на общонационално ниво, се посочва в анализа.
Препоръките на изследователите са да се приемат планове за действие при горещи вълни с ясни прагове за опасни температури, да се създадат охлаждащи центрове - т.нар. климатизирани убежища в обществено достъпни пространства, да има засенчване на места като спирки, площади, пешеходни зони, да се определи кои са най-горещите квартали с най-висок топлинен риск и съответно мерките да се насочат приоритетно към тях.
