Йемен е страна, която е малко позната у нас, а всичко, което се знае в повечето случай е, че става въпрос за далечно място в Близкия Изток, известно в последните години като източник на регионална нестабилност заради ужасния конфликт там.
Само че има много повече от това. Йемен е история, култура и цял един различен свят, процъфтявал в пустинята в продължение на столетия. Именно там се намира и най-доброто доказателство за това - град Шибàм, познат и като "пустинния Манхатън".
На пръв поглед той изглежда като един далечен мираж със своите стотици високи сгради, скупчени една до друга, досущ като в някой съвременен мегаполис. Само че те не се намират в Ню Йорк или Лондон, а се издигат сякаш от нищото в далечната и безплодна йеменска пустиня.
Гледката обаче не е илюзия, не е мираж, породен от съзнанието на някой изтощен пътник.
Шибам реално е най-старият град в света с небостъргачи, които се противопоставят на всякаква съвременна архитектурна логика и дори на законите на самата физика. Той представлява един уникален поглед в миналото и начините, по които хората преди стотици години са се адаптирали към тежките условия на живот в Йемен.
Самият Шибам се намира в пустинната зона на Рамлат ал Сабатаийн в централната част на страната и реално се знае, че е бил населен от поне 1700 години. Сегашният си вид обаче придобива през 16-и век, което означава, че е най-старият архитектурен пример в света за вертикално градско планиране. В града се намират най-високите сгради, изградени от кирпичени тухли, като някои от тях са високи по 30 м.
Причината местните да се ориентират към подобен тип архитектура е свързана преди всичко с географските особености на района. Той е един от малкото оазиси в централната част на Йемен, но в същото време е и силно уязвим за наводнения. Така някъде през 30-те години на 16-век една голяма част от първото селище е пометена от потоп.
Местните жители намират решение като наново построяват града върху издигнато плато, което обаче се оказало недостатъчно голямо, когато жителите и посетителите започнали да стават все повече, тъй като Шибам (заради оазиса) бил и традиционна спирка на кервани и богат търговски център. В крайна сметка, при липса на пространство за разширение на града, единственият логичен вариант останал пътят нагоре.
Всеки аспект от дизайна на целия град е съобразен с нуждите на жителите. Разположен е на възвишение, което го предпазва от наводнения, но в същото време го поддържа на достатъчно близко разстояние до единствения източник на вода в района и малкото обработваема земя. В същото време високата позиция и оградната стена дават защита и от набезите на враждебно настроени племена от пустинята.
Най-уникалното в случая обаче са самите сгради.
Всяка една от всички тях е буквално изградена от кал. От хилядолетия хората в този район строят жилищата си по този начин като използват тухли, направени от смесицата на почва, вода и сено. Получената лепкава кална смес се оформя и оставя да се изсуши на жаркото пустинно слънце в продължение на няколко дни, за да се получат подходящи тухли, с които и до днес в града хората живеят в 7-етажни "кални" блокове.
Въпросният архитектурен стил е толкова уникален, че ЮНЕСКО вкарва Шибам в защитения Списък на световното и културно наследство, наред с други места в Йемен, където също се строят сходни сгради, макар и не толкова високи.
Хората живеят в тях така, както са го правили в древността и средновековието, но все пак те остават силно уязвими за въздействието на вятър, вода и слънце и по тази причина се нуждаят от непрекъсната поддръжка и укрепване. Така през 2008 г. тропически циклон нанася сериозни щети на голяма част от града, превръщайки го в истинска бедствена зона.
За съжаление градът продължава да бъде заплашен и от самите хора. Още са пресни спомените от терористична атака на Ал Кайда през 2009 г., при която са убити четирима южнокорейски туристи.
След това избухва и гражданската война, провокирала безпрецедентна хуманитарна катастрофа. Затова и през 2015 г. Шибам е добавен към общо 52-та защитени от ЮНЕСКО обекти, които се намират в нестабилни зони на конфликт и са в пряка опасност да бъдат засегнати.
"Освен, че причиняват ужасяващи страдания на хората, тези атаки унищожават уникалното културно наследство на Йемен, което е хранилището на идентичността, историята и паметта на този народ, и в същото време е изключително свидетелство за постиженията на ислямската цивилизация", коментира тогавашният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Така в момента битката е за съхраняването на това наследство, което под непрекъсната заплаха както от природните стихии, така и от самите хора. През миналата година с помощта на ЮНЕСКО и местни организации като Фондацията за помощ и възстановяване на Йемен са били възстановени 78 сгради, които са били буквално на прага на срутване.
Целият процес обаче е изключително труден, заради самата ситуация в страната.
"Ужасяващо е да гледаш как подобна история се превръща в руини", коментира Аруа Мокдат от Фондацията за помощ и възстановяване на Йемен. "Навсякъде другаде по света подобни сгради биха били музеи, докато тук в Йемен те са домове. Не мога да ви опиша каква гордост е да живееш в сгради, запазвани в продължение на поколения. Те са нашата връзка с миналото."
"Затова трябва да ги запазим. Унищожението им в момента е загуба за цялото човечество."
