Телевизионната водеща Татяна Бородкина е позната на широката аудитория от предаването "Закуска за трима", излъчвано по една от националните телевизии в Беларус. В него тя приготвя и представя на зрителите лесни рецепти с помощта на двете си малки дъщери.
Преди известно време обаче тя съобщи за напускането си в своя фейсбук профил, заявявайки че не може да продължава повече да се усмихва в национален ефир, когато резултатите от президентските избори според нея са грубо фалшифицирани.
След като публично изразява мнението си, Бородкина е принудена да избяга от страната заедно с децата си, тъй като получава множество заплахи.
Татяна е само един пример за все по-големия брой служители в държавни медии, които публично обявяват подкрепата си към протестите срещу властта.
Само преди дни част от работещите в националната "Белтелерадио" започнаха да напускат работа, обявявайки изборите на 9 август за нелегитимни, също както прави и Бородкина.
Освен това те се обявяват против пукнатините в информационната система, включващи медийната цензура, които вече 26 години работят в полза на президента Александър Лукашенко.
Пред BBC Татяна разказва за ужаса, накарал я да напусне страната. След като публикува поста си в социалните медии, пред вратата на дома ѝ се появява мъж.
"Той започна да ми говори в каква прекрасна страна живеем и какво мисля, че правя с тези мои действия. Каза ми, че идва само да ме предупреди, но утре ще дойдат и други хора", разказва тя от Украйна, където сега се намира в безопасност.
Сплашванията продължават с анонимни съобщения по телефона, докато не идва и най-страшната заплаха - в прав текст ѝ е заявено, че ако продължава да си позволява да говори такива неща, децата ще ѝ бъдат отнети.
Проявата на подобна жестокост от страна на силите на реда е нещото, което води Татяна до преломната точка и решението да разкаже публично каква е причината за решението ѝ да напусне държавната телевизия, а впоследствие и самата страна.
"Те се опитват да уплашат хората, но става обратното. Никой няма да забрави какво се случи", казва тя за масовите арести и насилието срещу протестиращи.
Признава, че вече трудно спи спокойно и е подложена на сериозен стрес заради всички съобщения за задържани или пребити приятели по протестите. Самата тя обаче е категорична - "Няма връщане назад. Хората няма да простят това".
Телевизионната кореспондентка Яна Шьоко също има безсънни нощи, когато съпругът ѝ Иван Мурайов, репортер на свободна практика, изчезва. В последствие се оказва, че е задържан от силите за сигурност, тъй като снимал части от протестите с телефона си.
Шьоко казва, че това е тотално нарушаване на човешките и гражданските му права - мъжът ѝ е бил задържан със сила, а след това в продължение на три дни е бил непрестанно тормозен - побои, обиди и отвратителната реалност на един арест, който не отговаря на дори минималните стандарти. Междувременно потокът от нови арестувани не спирал.
"Накараха ни да застанем с лице към стената и да си вдигнем блузите, след което започнаха да ни бият по гърбовете с палки", спомня си Мурайов за преживяното. По думите му полицаите го свалили на земята, където побоят продължил. През това време представители на органите на реда започнали да се гаврят с него, задавайки му въпроса "Кого обичаш". За да престане насилието единственият правилен отговор бил "Обичам Беларус".
Ужасена от случая Яна решава да го разкаже публично.
Според нея никога в историята на Беларус не са се виждали подобно обединяване на нацията и действие в името на истината.
"Имам чувството, че вече е невъзможно да спрем", казва тя. Шьоко в момента е в отпуск, но се надява скоро да се върне на работа, въпреки съветите на близки и приятели да напусне.
Държавните беларуски телевизии не излъчват масовите протести или пълната степен на полицейско насилие. Това провокира възмущението на хората, които отправиха исканията журналистите да кажат истината.
Но нещата отиват още по-далеч.
През почивните дни недоволни се събраха в Минск, за да поискат свободни и честни избори, а медията STV нарече най-големия протест в Беларус "алтернативна разходка", споменавайки го между другото в дневната емисия новини. Излъчените кадри нарочно са заснети рано преди улиците да бъдат напълнени от демонстранти.
За сметка на това телевизията отделя 22 минути за контрапротеста в подкрепа на Лукашенко, съдържащ големи откъси от речта му и много близки планове на тълпата, за да изглежда тя по-голяма.
В Киев Татяна Бородкина се чувства така, сякаш целият ѝ живот е преобърнат.
По време на изборите тя дава гласа си за опонента на Лукашенко - Светлана Тихановская, защото не може да си представи бъдещето на децата си в сегашните обстоятелства. Тя все още вярва, че могат да се проведат честни избори, но дотогава не може да се върне в Минск.
"Много искам да се прибера вкъщи в любимия ми Беларус. Никога не съм мислила, че това може да ми се случи. Никой не е вярвал, че ще се отнасят така с нас", разказва през сълзи Бородкина.
