След Кищимската катастрофа редица руски градове са фатално замърсени.
В Норилск обаче не е имало ядрена авария и въпреки това е определян като едно от най-смъртоносните места в Русия. А според други е и най-депресиращият град в света.
Историята на града е в унисон с мрачния му вид.
През 1930 г. в района са открити залежи на кобалт, никел и мед, които са важни за тогавашната съветска индустрия. Сталин пък решава, че може да извършва на едно място няколко полезни за него дейности.
Така възникват Норилск и мините му, както и лагерът на ГУЛАГ, който построява града.
Затворниците са принудени да строят блоковете в температури, които дори и през деня рядко надхвърлят нулата.
Според архивите, запазени от общината на Норилск, в периода 1936-1956 г. не по-малко от 16 800 затворници са загинали, докато изграждат еднотипните панелни блокове над руския пермафрост.
Част от наказаните започват работа в мините, където условията не са много по-добри. Най-често хората умирали от глад и от хипотермия.
През лятото температурите в Норилсс едвам достигат 9 градуса, а през зимата падат до -50. Освен това през зимата има период от 45 дена, в който е непрестанна нощ. Затова и броят на загиналите при изграждането на блоковете никак не е учудващ.
Оцелелите от ужасите на ГУЛАГ пък дават началото на града като миньорско средище.
Според влогъра Shnixelnotnails труповете там са толкова много, че в пръстта, ако не е замръзнала, още лесно се откриват човешки кости.
Заради метеорологичните условия до Норилск няма добре асфалтирани пътища - дотам се стига с влак.
Другият вариант е полет от Москва, който, за щастие на местните, е целогодишен.
Ентусиазмът на Сталин за Норилск даже не се оправдава, защото още към 1960 г. по-голямата част от запасите на кобалт и мед са изчерпани. Продължава добивът на мед и компаниите, които контролират бранша, се разпореждат и какво да се случва в града, какви права имат гражданите му и какви привилегии биха могли да им бъдат отпуснати.
Нивата на замърсяване са колосални, защото топенето на рудата в местния завод води до отделяне на големи дози серен диоксид.
По оценки на екологичната фондация "Белона" 1% процент от глобалните емисии на серен диоксид идва от Норилск. Федералната служба по статистика също признава, че това е най-замърсеният град на Русия.
Замърсяването в сибирския град е видимо дори по фасадите на блоковете, изцапани от сиви наслоявания.
Норилск е обхванат от постоянен тежък смог, дъждовете са киселинни, по реката плават едри локви черна и сива мръсотия. И възрастни, и деца се оплакват от дихателни проблеми и продължителността на живота е с 10 години по-кратка от тази в останалата част на Русия.
Пред списание Far Out жител на града разказва, че не е рядкост при обиколка из Норилск човек изведнъж да се натъкне на гъст облак прах.
Въпреки това повечето местни не желаят да напуснат, понеже мините им гарантират постоянна заетост.
Общината пък непрекъснато обещава, че е напът да построи нова болница, училище и детска градина. Такива, разбира се, така и не се появяват.
Освен всичко друго, достъпът до Норилск е труден и жителите го сравняват с достъпа до Северна Корея. Разрешение да се отиде до града се издава мъчно, защото мините му са от стратегическо значение за Москва, особено след началото на войната в Украйна.
Чужденци могат да обиколят Норилск, само придружени от предварително подготвен гид. Който да скрие поне малко, че това е един от най-депресиращите градове в целия свят.
