Може ли Египет наистина да екзекутира една от най-популярните си телевизионни водещи?
Популярната криминална водеща и инфлуенсър Сара Халифа и още 11 души бяха осъдени на смърт в дело, което я представя не просто като красиво лице от екрана, а като престъпен ум, начело на мащабна мрежа за трафик на синтетични наркотици.
Халифа е познато лице в египетските медии. Родена в Кайро, тя става популярна като телевизионна водеща на криминалното предаване "Mission Impossible", посветено на престъпления и разследвания.
Освен телевизионна кариера, тя се развива като продуцент, бизнесдама и инфлуенсър с милиони последователи в социалните мрежи. Има и собствена клиника за пластична хирургия в Кайро.
През 2016 г. тя е омъжена за кратко за известния египетски футболист Махмуд Абдел Монейм - Кахраба.
През април 2025 г. обаче Халифа е арестувана в Кайро като част от мащабна операция срещу трафика на наркотици.
Срещу нея са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група, международен наркотрафик, незаконен внос на химикали и суровини за производство на синтетични наркотици, както и за съхранение и притежание на огнестрелни оръжия и боеприпаси без разрешително.
Прокуратурата твърди, че общо 28 души са участвали в организирана мрежа, която е внасяла в Египет материали за производство на наркотици и след това е разпределяла отговорностите между снабдяване, производство, съхранение и разпространение.
Според обвинението Халифа е предоставяла средства за закупуването на материалите, пътувала е в чужбина, за да се среща с висши членове на мрежата, и е помагала за координирането на дейността ѝ.
Братът ѝ Мохамед също е сред осъдените на смърт. Той е обвинен в производството на наркотиците и в участието в тестването на партидите след изготвянето им.
Обвиненията срещу Халифа включват и отделен случай на принуда и сексуално посегателство, за който тя е получила отделна присъда лишаване от свобода.
По време на процеса съдът е бил информиран, че властите са иззели повече от 750 килограма наркотици, както и внесените суровини за производството им.
Според държавния вестник "Ал-Ахрам" по делото са дали показания 20 свидетели, а прокуратурата е представила и електронни доказателства, сред които разговори и видеозаписи.
Сред иззетите вещества съдебните експерти са установили MDMB-4en-PINACA - синтетичен канабиноид, произведен в лаборатория. Той може да предизвиква ефекти, подобни на тези на канабиса, но действието му може да бъде значително по-силно и непредсказуемо.
Службата на ООН по наркотиците и престъпността посочва, че веществото е свързано с тежки нежелани ефекти, включително смъртоносни интоксикации.
Именно статутът на веществото се превръща в един от спорните моменти по делото. Назначена от съда комисия установява, че MDMB-4en-PINACA не е изрично посочен в египетския списък на контролираните наркотични вещества.
Комисията обаче заключава, че той все пак попада в обхвата на закона, тъй като химическата му структура и ефектите му са сходни с тези на вещества, които вече са включени в списъка.
Защитата оспорва това тълкуване, но съдът приема заключенията на комисията.
Самата Халифа категорично отрича да е участвала в незаконна дейност.
Според държавния вестник "Ахбар ел-Юм" по време на съдебно заседание през септември миналата година тя заявява, че никога не е виждала наркотици, докато не е била заснета с тях в помещенията на службата за борба с наркотиците.
Халифа и още 11 подсъдими получават смъртни присъди чрез обесване. Други деветима са осъдени на доживотен затвор, а седем са оправдани.
След произнасянето на присъдата водещата не е направила нови публични изявления, но адвокатите ѝ са заявили, че ще обжалват.
През 2024 г. Египет промени наказателно-процесуалното си законодателство, като въведе пълноценно право на обжалване за делата за тежки престъпления.
При новата система осъденият може да обжалва пред по-висша наказателна инстанция, известна като Апелативен съд по тежки престъпления. Той може да преразгледа доказателствата, аргументите на прокуратурата и ролята на всеки от подсъдимите.
Апелативният съд може да потвърди присъдата, да промени наказанието или да отмени осъдителното решение.
Едва след този етап може да бъде подадена жалба до Касационния съд на Египет. Той има различна роля - не разглежда целия случай отначало, а проверява основно дали законът е бил приложен правилно и дали са допуснати сериозни процесуални нарушения.
Последните случаи показват, че първата апелативна инстанция може да промени значително присъдата, показва проверка на Euronews.
През август Апелативен съд по тежки престъпления в Мансура отмени смъртна присъда по несвързано дело за убийство и замени наказанието с 15 години затвор, след като изслуша свидетели и прегледа материалите по делото.
И при делата за наркотици има случаи на значително намаляване на наказанията.
През март съд в Кайро намали доживотна присъда на седем години затвор за подсъдим, осъден за трафик на наркотика, известен като "айс". Защитата беше оспорила, наред с други неща, процедурите по ареста и обиска, както и предполагаемо самопризнание.
Има обаче и случаи, при които смъртната присъда е потвърдена.
По делото на Карим Салим, известен в египетските медии като "Серийният убиец от Пето селище", Апелативният съд по тежки престъпления потвърди смъртното наказание, а впоследствие Касационният съд отхвърли жалбата му. Така присъдата стана окончателна.
Тези случаи не позволяват да се предвиди как ще завърши делото на Халифа, но показват, че обжалването може да промени съществено първоначалното решение.
Ако в крайна сметка Касационният съд потвърди смъртната присъда или отхвърли последното обжалване срещу нея, тя ще стане окончателна.
Преди изпълнението на присъдата има допълнителни процедури, включително изпращане на делото чрез министъра на правосъдието до президента на Египет. Държавният глава има правомощия да помилва осъдения или да намали наказанието.
