Глад, насилие, холера, крайна бедност. Звучи като обикновен ден някъде в Западна Европа през Средновековието, но всъщност това е ежедневието за цяла една държава през XXI век.
Данните на ООН показват, че само в рамките на първите шест месеца от началото на настоящата година в Хаити са били убити 1000 души вследствие на сблъсъци между улични банди. Според правозащитни организации различни въоръжени престъпни групировки владеят над 60% от столицата Порт о Пренс и тероризират редовно жителите ѝ.
Всичко това се случва на фона на хронична политическа нестабилност, епидемия от холера и периодични природни бедствия, които опустошават карибската държава.
Наистина са малко страните по света, които са страдали толкова много в историята си, както Хаити, а някогашната най-богата колония в Америка днес е най-бедната страна в Западното полукълбо.
В условията на хаос и липса на държавност престъпните банди се превръщат в истинските господари на страната, тероризират гражданите и пречат на хуманитарната помощ да достигне до нуждаещите се.
Около 4,7 милиона души от 11-милионното население са застрашени от глад, а почти 20 000 са изложени на риск от гладна смърт, според доклад на Световната продоволствена програма на ООН и Организацията по прехрана и земеделие.
През октомври над 7200 души са били хоспитализирани заради холера, като жертвите на пандемията са 155 само в рамките на миналия месец.
Най-голямата епидемия обаче остава престъпността.
Според координатора на ООН за Хаити Улрика Ричардсън само през октомври в цялата страна са били убити 195 души - средно по три случая дневно. Отвличанията са били 102, превръщайки се в основен източник на доходи за много банди. Между януари и октомври са регистрирани малко над 1100 отвличания, като откупите варират от 200 долара до 1 милион.
"Мъжете биват бити и изгаряни с неща като разтопена пластмаса", казва Гидеон Жан от Центъра за анализ и изследване на правата на човека в Хаити. "Жените и момичетата са обект на групово изнасилване. Тази ситуация принуждава роднините да търсят пари, за да платят откупа. Понякога похитителите се обаждат по телефона, за да могат близките да чуят изнасилването."
За Улрика Ричардсън "сексуално насилие се използва за наказание, всяване на страх и тероризиране на местното население".
"Правят го, за да разширяват влиянието си в столицата и да печелят пари", добави тя.
Никой не е в безопасност. Дори президентът на Хаити.
През юли миналата година действащият държавен глава Жoвенел Моис бе убит в собствения си дом. Полицията обвини колумбийски наемници, около 20 от които бяха арестувани след нападението. Само че повече от година по-късно няма повдигнати обвинения за поръчителите.
Убийството на президента създаде силов вакуум, който бандите се опитват да запълнят с помощта на свои съюзници по високите етажи на властта.
Смята се, че въоръжените групировки имат връзки с корумпирани политици - в управлението и опозицията.
Тези връзки предоставят защита на бандите и дори директен достъп до държавни средства, докато в замяна действат срещу политически противници и поддържат социалния ред в кварталите под техен контрол.
"Винаги е имало отношения между политиците и някои банди. Особено тези в най-бедните части с голям електорат", смята Жак Бояр, експерт по сигурността и професор по международни отношения в Държавния университет на Хаити. "Те [бандите] се използват като подизпълнители за създаване на политическо насилие."
Симбиозата между престъпност и държава отива и на други равнища. Прокурори не повдигат обвинения, а съдии отказват да водят процеси. Дори немалко бивши или настоящи полицаи всъщност членуват в престъпни организации.
Смята се, че в страната има над 200 действащи банди. Най-големите от тях са G9 и G-PEP, които представляват два мащабни съюза, обединяващи различни по-малки групировки. G9 е свързана с управляващата партия PKHT, докато G-PEP са близки до опозицията.
През последната година двете федерации затвърдиха ролята си на фактически владетели в бедните райони, като същевременно увеличиха изнудването и отвличанията.
Конфликтът между тях ескалира до въоръжени сблъсъци през лятото, които доведоха до няколкостотин жертви и принудиха ООН да наложи частично ембарго върху "трансфера на малки оръжия, леко въоръжение и боеприпаси на недържавни субекти, участващи в или подкрепящи насилие."
Въпреки че големи части от столицата са засегнати, в център на конфликта между G9 и G-PEP се е превърнало южното предградие Сите Солей. Там сблъсъците между двете групировки доведоха до близо 50 жертви през юли и все още продължават.
Сите Солей е най-голямото гето в страната с около 400 000 жители, повечето от които живеят в крайна бедност. Ироничното в случая е, че името на гетото преведено от френски означава Слънчев град.
Неговите жители обаче са заложници на почти ежедневни престрелки. Доклад, публикуван от Лекари без граници, разкрива, че хиляди са в капан от насилието, не могат да напуснат домовете си и нямат достъп до вода, електричество и здравни услуги.
"В момента 65% от населението там, особено най-бедните и най-уязвимите, са в състояние на висока продоволствена несигурност, като 5%от тях имат спешна нужда от хуманитарна помощ", предупреждават от Лекари без граници.
Очакванията са ситуацията да се влоши. От убийството на Жовенел Моис страната няма президент, а политическите сили не могат да се разберат за провеждането на нови избори.
През това време бандите се разширяват териториите си чрез брутално насилие. Знаят, че когато дойде време за избори, някой ще трябва да насочи избирателите.
