В "битката за бъдещето" търговските и технологични войни между САЩ и Китай принуждават световни компании да избират страна в конфликта, който разрушава глобални вериги за доставки и изтласква бизнеса от доходоносни пазари.
Последната жертва на този конфликт е TikTok - популярно сред тийнейджърите видео приложение, което има стотици милиони фенове на пазари като Индия и САЩ. Приложението е собственост на китайска компания, но е управлявано от американски изпълнителен директор.
Първият голям удар дойде миналия месец, когато TikTok беше забранен в Индия, след сблъсък на китайско-индийската граница, при който загинаха 20 индийски войници. Американските власти обявиха, че също обмислят забраната на приложението, смятайки го за възможна заплаха за националната сигурност. Междувременно компанията обяви, че спират приложението в Хонконг заради наложения от Китай закон за националната сигурност.
Случаят с TikTok е само един от примерите за това, че става все по-трудно за една компания да се разполага на световния пазар. В основата на проблема е борбата между двете най-големи икономики в света.
Съединените щати и Китай си съперничат отдавна по отношение на изкуствения интелект, 5G мобилните мрежи и други технологии. Въпреки че двете страни имат дългогодишни икономически връзки, които позволяват известно сътрудничество, напоследък напрежението, свързано с националната сигурност, подтиква правителствата и бизнеса да преразгледат тези партньорства.
Конфликтът прелива и в отношенията на двете страни с други глобални сили. Великобритания например обмисля дали да забрани използването на продуктите на доставчика на телекомуникационно оборудване Huawei от своята мрежа, след като САЩ наложи строги санкции на китайската компания в няколко кръга. Според американското правителство доставчикът е твърде тясно свързан с китайското правителство.
"Технологичните компании едва сега проглеждат за факта, че животът в бъдеще ще е много по-малко глобализиран", смята доц. Майкъл Уит от международното бизнес училище INSEAD.
Съединените щати и Китай от десетилетия имат противоположни подходи към технологията. Докато IBM и Microsoft движеха американските иновации през 80-те години, Китай положи основите на т. нар. "Велика защитна стена" - механизъм, широко използван за цензура не само в народната република. Оттогава Китай създаде затворен и контролиран интернет, който намери фенове сред други авторитарни страни - Русия например ограничи достъпа до интернет и забрани интернет прокситата и VPN услугите.
Инвестициите на Китай в технологиите нараснаха по-бързо през последните години заради "Произведено в Китай 2025" - амбициозен 10-годишен план за надграждане на производствения капацитет на страната с цел настигане на водещите страни производителки и отблъскване на конкуренцията на други развиващи се държави. За целта Пекин харчи милиарди долари в области като безжични комуникации, микрочипове и роботизация.
Администрацията на Тръмп междувременно обвини Китай в кражба на американски технологии - нещо, което Пекин многократно отрича с обяснението, че става дума за стари договорености. Въпреки това САЩ наложиха санкции на известни китайски технологични фирми и предприеха стъпки за ограничаване на достъпа на Пекин до огромните капиталови пазари в Америка.
С това международното технологично сътрудничество изглежда все по-вероятно да изчезне и като потвърждение на това китайският президент Си Дзинпин призова за прекъсване на технологичната зависимост от Съединените щати.
Докато връзката между двете най-големи икономики в света се влошава, анализатори предупреждават, че това ще доведе до големи последици за всяка глобална сила, както и за технологичните компании, които оперират отвъд границите им.
Според анализаторите от Eurasia Group - консултант по въпросите, свързани с политически рискове, "новата виртуална Берлинска стена" ще тласне световните икономики да избират страна. Традиционните съюзници на САЩ като Тайван и Южна Корея, например, могат да започнат да клонят към Китай, на който доставят иновативни полупроводници. Kитайските фирми разчитат на тях за своята глобална конкурентност.
Глобалното напрежение кара държавите да гледат на технологичните фирми по нов начин и да имат резерви тогава, когато чужда компания навлиза на техния пазар. И Huawei се превръща в ярък пример за тази промяна.
Вашингтон повече от година оказва натиск на своите съюзници да не си сътрудничат с китайската компания за своите 5G мрежи и това изглежда дава известни резултати в Европа. След като Великобритания вече разглежда тази възможност, наскоро стана ясно, че и Италия върви в тази посока.
Вакуумът на пазара, който се създава от съперничеството между Китай и САЩ, обаче бързо се запълва от други играчи. Индия например се стреми към растеж на местните индустрии и се радва на интернет бум. След забраната на TikTok и други големи китайски приложения местни разработчици на приложения като Chingari побързаха да запълнят празнотата.
Технологичните компании се опитват да се ориентират в този нов световен ред и за тях няма лесни опции. Според експерти фирмите трябва да избират между това да се откажат от някои световни пазари за сметка на други или да децентрализират дейността си.
TikTok изглежда опитва втория подход. Въпреки че приложението е собственост на базираната в Пекин ByteDance, в опит да се дистанцира от компанията майка, през май нае бившия изпълнителен директор на Disney Кевин Майер. От TikTok многократно повтарят, че центровете му за данни са разположени изцяло извън Китай и не са предмет на китайското законодателство. Може да се стигне дори по-далеч, след като наскоро се заговори, че ByteDance обмисля чрез нов управителен съвет и централа извън Китай да отдалечи услугата от страната. Според някои анализатори обаче може и вече да е късно след като TikTok вече е в светлината на прожекторите като заплаха за националната сигурност на САЩ.
Засега изглежда, че верни ходове няма. Сигурно е само, че пазарите се пренареждат по нови правила и те се диктуват от САЩ и Китай.
