Полша е сред малкото страни в Европа, където абортите са забранени, и едва една от двете държави-членки на Европейския съюз, където прекъсването на бременността по желание е невъзможно.
В ЕС абортите по желание не са разрешени единствено и в Малта, а извън съюза подобни правила има в малките държави Монако, Андора, Лихтенщайн и, естествено, във Ватикан. В първите три страни обаче има масова практика при нужда жените да ходят в съседна Франция, Испания или Австрия.
Формално така стоят нещата и в Полша, където жените не подлежат на наказателно преследване, ако прекъснат бременността си.
Законът обаче гласи, че абортите са възможни единствено ако са застрашени животът или здравето на бременната или ако плодът е резултат от изнасилване или кръвосмешение.
Наказанието е за медицинските специалисти, които извършат аборта, и за тези, които помагат - например близки или партньор.
През 2026 г. подобно законодателство изглежда ретроградно за Европа, и то години след като другият католически "бастион" - Ирландия - отмени забраната за аборт, съществувала от средата на XIX век.
И неслучайно отново предизвиква протести в Полша - този път заради предполагаемо неуспешен опит на либералното правителство на страната да омекоти забраната.
За четвъртък вечерта в 20 града в страната са планирани демонстрации срещу забраната за аборти. Жените са недоволни от неизпълненото обещание на кабинета на Доналд Туск да облекчи условията, при които в Полша бременността може да бъде прекъсната легално.
Въпреки че Туск поне формално опитва да направи точно това.
В Полша рестриктивен режим за абортите има от 1993 г. - след десетилетия легално прекъсване на бременността във времената на комунизма и благодарение на изключително силното влияние на католическата църква в страната.
От тогава жените там имат право на аборт единствено при наличие на риск за живота на бременната, при генетични увреждания на плода и ако плодът е заченат вследствие изнасилване или кръвосмешение.
В средата на миналото десетилетие консервативните управляващи опитаха да прокарат тотална забрана на абортите, което доведе до мащабни протести и дори стачки.
Консерваторите се отказаха от идеята за няколко години, но през 2020 г. Конституционният съд на Полша прие рестрикции и от тогава жените нямат право да прекъсват бременността при увреждания на плода, което беше най-масовата законна причина за аборти.
И понастоящем в Полша аборт може да се извърши само ако жената е заченала вследствие престъпление или ако животът или здравето ѝ са застрашени. Лекари и медицински лица, които извършват нелегални аборти, са застрашени с до 3 години затвор. Хора, които помагат логистично - например с организация за аборт в клиника в Германия и Чехия, също рискуват потенциално подвеждане под отговорност за съучастие в нелегален аборт.
На изборите през 2023 г. либералната, проевропейска "Гражданска коалиция" на Доналд Туск и съюзническите ѝ партии получиха парламентарно мнозинствно - след два мандата на консерваторите от "Право и справедливост".
Едно от обещанията на новата власт беше либерализиране на режима за абортите, и тези дни в Сейма - парламентът на Полша, бяха приети два законопроекта в този посока.
Единият предвижда частична декриминализация на абортите и помощта за тях, както и освобождаване на медици от наказателна отговорност при определени медицински обстоятелства. С другия се легализират отново абортите при увреждания и малформации на плода.
Именно забраната за аборти при увреждания на плода има най-видимите и зловещи ефекти и върху жените, и върху медиците. Официално са документирани няколко смъртни случая, тъй като лекарите са отлагали аборта на обречен плод от страх от затвор.
През 2021 г. Полша беше отново разтърсена от протести заради смъртта на 30-годишната Изабела Сайбор. Тя е приета в болница в 22-ра седмица с изтекли води, а плодът е с тежки увреждания. Сърцето му обаче още бие и лекарите отлагат аборта.
Жената умира от септичен шок, а медиците въпреки всичко бяха осъдени на затвор, но за непредумишлено убийство.
Известните подобни случаи са няколко, но активистите смятат, че броят на починалите жени вследствие отказ от навременен аборт по медицински причини са повече.
Причината, е, че в смъртните актове се вписва само сепсис или сърдечна недостатъчност, без да се споменава, че те може да се резултат от ненавременно прекъсване на животозастрашаваща бременност.
Затова и приетите от Сейма поправки са ключови, но очакванията са, че те ще срещнат вето от президента-консерватор Карол Навроцки и няма да видят бял свят.
Това е и причината хиляди жени отново да излязат на протести.
Приемането на поправките сега, година преди следващите парламентарни избори, е по-скоро символичен жест, отколкото истински опит за реформа на закона за абортите, казва Зофия Марчинек от активистката група за репродуктивни права Abortion Dream Team, цитирана от АП.
Правителството знае, че промените нямат никакъв шанс срещу ветото но президента, и просто се опитва да остави впечатление, че прави нещо, за да получи подкрепа от жените за изборите през 2027 г., смята тя.
Коалицията на Туск спечели изборите през 2023 г. благодарение и на обещанието за либерализиране на законодателството за абортите. Година по-късно обаче премиерът обяви, че управляващото мнозинство в парламента няма как да отхвърли вето на президента и се съсредоточи върху мерки, които да възпрепятстват отказите от болниците за легални аборти.
Идеята на Туск беше именно да се избегнат трагедии, при които жени умират в болници, защото медиците не смеят да прекъснат бременността им заради страх от наказания.
За разлика от България, където вето на президента се отхвърля от мнозинство от повече от половината депутати, в Полша за да се преодолее вето е нужно мнозинство от три пети. Туск няма толкова депутати в Сейма.
В резултат на мерките на кабинета абортите в болниците в Полша все пак са се увеличили - за първата половина на 2026 г. те са 573 - повече, отколкото са официалните данни за цялата 2022 г. - 452 аборта.
Според активистите обаче в страната ежегодно нелегално извън болниците се прекъсват десетки хиляди бременности. Сериозна част от тях са медикаментозни и се извършват в домашни условия с осигурени от чужбина лекарства.
Това, както и промяната в обществените нагласи позволява на организации в подкрепа на абортите да разкриват направо срещу сградата на парламента информационни центрове или да организират кутия за пратки, от които се вземат медикаменти за предизвикване на аборт.
Идеята за кутията, наричана "Абортомат", е че жените вземат пратката от автомата ден, след като са го поръчали. Така според активистите се заобикаля наказателната отговорност за пряко подпомагане на аборти, тъй като няма директно физическо съдействие за осигуряване на препаратите за аборт.
Въпреки че в миналото католическа Полша се радваше на високо одобрение на забраните за аборти, в последните години нагласите се променят.
Различни проучвания на общественото мнение сочат, че между 51% и 62% от хората в страната подкрепят идеята жените да имат право на избор за аборт по желание до 12-тата седмица. Анкета от септември сочи, че за 55% от поляците смекчаването на закона за абортите е важна задача за правителството.
Подкрепа среща и идеята въпросът да бъде решен с национален референдум.
Така постъпи Ирландия, където абортите също десетилетия наред оставаха католическо табу.
Преломът дойде след смъртта на 31-годишна зъболекарка, при която лекарите отказват да прекъснат бременността при обречен плод, тъй като сърцето му все още бие. Жената умира от сепсис.
Общественият отзвук след трагедията и дългогодишният натиск от кампании допринесоха за референдума от 2018 г., на който ирландците решиха, че е време абортите в страната да бъдат легализирани.
Вероятно рано или късно това ще стане и в Полша. По-добре е да е рано.
