Решението на Върховния съд на САЩ, което ще доведе до забрана абортите в половината страна, разбуни Америка и я постави пред безпрецедентно разделение.
Страната е залята от протести, шок и гняв, и всички се питат - какво следва?
Могат ли демократите да прокарат законодателство, което да защити правата на жените, или има опасност доминираният от републиканците Върховен съд да продължи със забраните - например на контрацепцията и на еднополовите бракове?
Докъде може да стигнат протестите и как ще се отразят на задаващите се през ноември избори в страната?
"Отричам се от американското си гражданство!", обяви на концерт в Лондон фронтменът на Green Day Били Джо Армстронг. Бандата е известна с левите си убеждения и критиките към десните политици в роднината си САЩ.
"Америка да го д..а! Идвам тук! Има прекалено много глупост по света, че да се върна в това нещастно подобие на държава", обяви роденият в Калифорния Били Джо часове след като беше официално публикувано решението на Върховния съд за отмяна на предишното решение по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г.
С него се постановяваше конституционна защита на правото на аборт на федерално ниво. С отмяната му всеки щат ще може да избира собствено законодателство, като 13 от най-консервативните вече имат приети силно рестриктивни нормативни актове, някои от които разрешават прекъсване на бременността единствено при заплаха за живота на майката, но не и при кръвосмешение и изнасилване. Очаква се около половината от щатите в Америка да забранят абортите.
Това ще доведе до поява на нелегални клиники, незаконни аборти и риск за живота на милиони жени, а от решението ще пострадат най-силно бедните, които не могат да си позволят да пътуват за лечение до щати, където абортите остават разрешени.
Green Day са едни от многото, които осъдиха решението на Върховния съд. Сред музикантите шок и възмущение изказаха и Оливия Родриго, Били Айлиш, Тейлър Суифт, Фийби Роджърс и много други.
Стотици хиляди американци излязоха на протести, като в някои градове те съвпаднаха и с прайдовете в подкрепа на ЛГБТ общността. На много места се стигна до сблъсъци с полицията.
"Усещането е същото, както когато Тръмп беше избран за президент", споделяха демонстранти.
От другия лагер провокираха допълнително напрежението. В събота представителят на републиканците в Конгреса от Илинойс Мери Милър посрещна в щата бившия президент Доналд Тръмп и му благодари да "историческата победа за белия живот във Върховния съд", с което си навлече доста критики.
Именно Тръмп като президент осигури назначението на трима крайно десни съдии, с които републиканците формираха мнозинство във Върховния съд, членството в който е пожизнено.
А съдът взе решение, което Америка не подкрепя. Според експресно проучване на CBS News 59% от американците не одобряват решението за забрана на абортите.
Самият съд е с най-ниското ниво на одобрение, откакто то се измерва. Анкета на "Галъп" от този месец сочи, че едва 25 на сто от американците имат голямо доверие в съда.
Някои от компаниите в САЩ - основно банки и технологични фирми, вече обявиха, че ще подкрепят финансово служителките си в щати, в които абортите ще бъдат или вече са забранени. Към здравните им застраховки ще бъде добавен и пакет, с който да им се изплащат разходите за аборт в щати, където това е възможно.
Подобни решения оповестиха Bank of America, Goldman Sachs, Citigroup, JPMorgan, Microsoft, Apple, Tesla, Meta, Disney, Warner Bros, Discovery, Netflix.
Засега обаче няма реакции от други големи работодатели в САЩ като McDonald's, PepsiCo, Coca-Cola, General Motors, и Walmart.
В щати, където не се предвижда забрана за абортите, започнаха инициативи за подпомагане на жени, които търсят помощ, особено за бедни, имигранти и хора с увреждания. Кметът на Балтимор, щата Мериленд, Брандън Скот вече обяви, че градът ще осигури грантове за 300 000 долара на организации, които предлагат семейно планиране и аборти.
Губернаторът на Минесота издаде заповед, с която осигурява защита на хората, идващи в щата за медицински услуги в областта на репродуктивното здраве от щати, в които абортът е криминализиран.
Други щати, в което възможността за аборти остава, са Калифорния, Илинойс, Мейн, Ню Джърси, Ню Йорк, Вашингтон, Вирджиния, Пенсилвания, Орегон.
Отмяната на закрилата на абортите обаче може да се окаже само началото на процес, който да доведе Америка до още по-жестоко разделение, а страховете какво може да последва растат. Те са насочени най-вече към евентуална последваща забрана на еднополовите бракове, репродуктивните медицински услуги и дори правото на контрацепция.
Тези въпроси не са пряко решени в Конституцията на САЩ и е от компетенцията на Върховния съд да издаде тълкувателно решение. Преди 7 години, например, съдът разреши еднополовите бракове, но не е ясно какво би станало, ако преразгледа акта си, така както това стана с "Роу срещу Уейд".
Страховете не са безпочвени. "В бъдещи дела трябва да преосмислим всички решения върху прецеденти, включително Грисуолд, Лоръс и Обергефер", пише в мнението на съдия Кларънс Томас по решението за абортите. Съдията е един от гласувалите "за" отмяната на защитата на правото за прекъсване на бременността.
Въпросните решения касаят именно правото на женени двойки да използват контрацепция, забраната за криминализиране на содомията и гарантиране на правото за еднополови бракове.
Засега останалите десни съдии не подкрепят мнението на Томас за преразглеждане на тези фундаментални решения, но решението по делото за абортите, издадено от друг съдия - Самюел Алито-Младши, може да послужи за основа, смятат юристи в Америка. То поставя под въпрос самото задължение на съда да се съобразява с прецеденти по дела, които засягат лични права.
Има ли връщане назад обаче?
Демократите реагираха шумно и силно откъм думи. Президентът Джо Байдън обяви, че съдът "взема ужасяващи решения" и обеща администрацията му да се фокусира върху това как щатите ще приложат решението на съда.
Белият дом обаче не може да промени нищо по същество и няма особени възможности да обжалва решението, нито има конституционни аргументи, с които да поиска то да бъде преразгледано.
Съдиите във Върховния съд имат доживотни мандати, което значи, че крайно дясното крило още доста време ще има превес, а преразглеждане на въпроса с абортите от съда не може да се очаква.
Затова един от вариантите за демократите е да прокарат федерални закони, които да защитават фундаментални права. В момента те обаче нямат нужното мнозинство в Конгреса.
Има и няколко опции за смекчаване на ефектите от решението. Според специалиста по конституционно право от Харвард проф. Лорънс Трайб, цитиран от "Гардиън", единият от тях е Конгресът да упълномощи министерството на здравеопазването и на агенцията по храните и лекарствата да пренебрегнат законите на щатите, където абортите са забранени.
Става дума за забраната за предписване на медикаменти, които предизвикват аборт. Те са одобрени за федерална употреба и съответно щатите не могат да спират изписването им.
Друга възможност е да се атакуват забраните на основа конституциите на отделните щати, които гарантират свобода и равенство, подобно на конституцията на САЩ. На местно ниво обаче съдиите се избират и е възможно да има по-либерални решения.
Има обаче и друг вариант - да се реформира самият Върховен съд, за да не се стига до подобни решения, при които мнозинството от американците се оказват заложници на крайно консервативно малцинство. Една от идеите на по-прогресивните конгресмени на демократите е съставът да съда да се разшири, за да може Демократическата партия да вкара в него повече либерални съдии.
Сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън се обяви за подобен ход и каза, че е "светнала лампичката" за легитимността на Върховния съд.
Според сенатора на републиканците от Ню Йорк Алексанрдия Оксио-Кортес съдиите могат да бъдат подложени на импийъчмънт, защото при назначението си са излъгали пред Сената как ще решат въпроса с абортите.
За промяна на самия съд обаче също е нужно мнозинство в Сената, каквото Демократическата партия няма.
Това обаче може да се промени през ноември - ако американците решат за накажат Републиканската партия заради отнетото право на аборт. Тогава са частичните избори за долната камара на Конгреса, на които демократите може да се окажат печеливши от настоящата ситуация.
Това обаче изобщо не е гарантирано. Америка има и друг проблем - инфлацията, растящите цени на горивата и обедняването на населението, което може да наклони вота в друга посока.
Очертава се в САЩ да наблюдаваме добре познатия, фундаментален сблъсък между хляба и свободата.
