На теория той бе свършен. Трябваше вече да се занимава с неща, които вършат тенисистите от неговото поколение. И, разбира се, няма нищо по-нормално.
Кога ще се оттеглиш? Какво следва? Последно сбогом, преди да се насладиш на Алпите и дома? Въпросите го засипваха от журналисти и любители, които смятаха, че идолът на милиони угасва.
Теорията и логиката обаче са дразнещо скучни, особено когато магията се намеси.
Този януари, след като не бе печелил турнир от Големия шлем от 5 години насам, Роджър Федерер стори нещо специално и извървя целия път до трофея на Australian Open, прибавяйки към сметката си 18-и „мейджър“, въпреки че бе сред аутсайдерите в надпреварата, защото се завръщаше след 6-месечно отсъствие заради травма.
„Най-специалната ми победа“, както сам швейцарецът определи успеха си в Австралия над Рафаел Надал.
И тя бе наистина специална. Не само заради това, че се случи срещу опонент, помогнал му преди повече от десетилетие да раздели тенис света на две, а защото бе постигната от 35-годишен играч, който все още се възстановяваше от тежка травма в коляното.
Роджър сам призна статуса си на аутсайдер, преди да стартира участието си, напомняйки на феновете, че последното нещо, което е спечелил, е наградата за най-стилен мъж на списание GQ.
„Поне спечелих нещо“, добави Роджър, който в началото на януари се намираше в 14-месечна суша без спечелен турнир. Тъжни думи от човек, чиято съдба е предопределена за слава – 302 седмици като №1 и 88 спечелени титли по това време. 17-ти поставен в Мелбърн? Определено не му отиваше.
После обаче приказката започна, а останалото е история:
Походът му продължи и през март и вече през 2017-а има 13 победи и само една загуба – 2 спечелени турнира от общо 3, на които взе участие, като последният бе Мастърса в Индиън Уелс.
Роджър Федерер изнася лекции по тенис! И повярвайте, това твърдение съвсем не е пресилено. Маестрото играе феноменално и по-добре от когато и да било, защото съчетава ентусиазма на тийнейджър и 20-годишния опит на легенда.
Големият въпрос – след толкова много години, в които постигна невъзможното, колко още може да постигне?
Преди обаче да стигнем до отговора, нека открием Роджър там, където се крие от натовареното ежедневие и градския живот. На югоизток от Цюрих и само на час път от Сейнт Мориц двамата с Мирка имат хижа в едно от алпийските селца. Там всичко е нормално – въздухът е чист, разхожда се добитък и се чува скърцането от преминаването на скиори.
„Нормалността на Роджър изненадва всички. За някой, постигнал толкова, колкото той, е очаквано да е изградил защитна стена около себе си, но такава въобще няма“, изненадва се Дарън Кейхил, бивш тенисист и настоящ треньор на Симона Халеп.
Какво обаче му е „нормалното“ на Федерер? Все пак, той е най-великият човек, държал някога в ръката си ракета за тенис.
Ако му отидете на гости, той ще ви посрещне във вилата си, облечен с тъмното си поло, ватирани панталони и ботуши. После ще ви почерпи с някое традиционно швейцарско ястие. Федерер обаче е известен с хирургическата си прецизност, нечовешки фокус на корта и прическа като на Джеймс Бонд. Идва и от страна със „студена“ нация, така че едва ли ще е гостоприемен.
Напротив, точно обратното – лесно завързва разговор, излъчва спокойствие, ще говори за семейството си и ще се държи все е едно не е най-великият тенисист за всички времена. Вероятно и ще ви признае, че когато играе тенис, наема някое местно съоръжение, въпреки че може да си позволи да построи собствено. Сега само се поставете на мястото на някой местен хлапак, който трябва да изгони Федерер, защото часът му за тренировка е изтекъл…
Федерер не крие и най-големия си страх.
Рафаел Надал? Да загуби финал на Уимбълдън? Нищо подобно. Маестрото се страхува от коне. Пише си кратки благодарствени бележки. Обича филми и не може да си представи, че някога би заспал, докато гледа.
Всъщност, преди финала с Надал на Australian Open Федерер гледа филма „Лъв“, в който се разказва за изключителната, истинска история на Сару Брайърли и неговата 25-годишна одисея. Будният петгодишен малчуган Сару Кан и брат му една нощ са разделени на една влакова платформа и вместо в родния Мадя Прадеш, Сару се оказва на хиляди километри разстояние, чак в Калкута. Години по-късно младият мъж е обзет от неистовото желание да открие корените си, като започва търсенето с образи от картите на Google Earth.
„Тенисът ми донесе всичко това. Затова съм толкова благодарен. Ако не бях тенисист, щях да живея в Базел и да върша някаква обикновена работа – казва Федерер и добавя, че Мирка е неговата опора. Двамата са заедно от 2000 г. – Ето ни 17 години по-късно, всичко направихме заедно.“
Тенисът е животът и на всички около него, а вече никой не се изненадва, когато Роджър сервира по време на мач, а майка му крещи на телевизора „Направи ас! Направи ас!“
Всичко изглежда толкова лесно, когато го прави той. Гледайте Рафаел Надал или Анди Мъри – във всяко тяхно действие има гримаса, пропито е с болка, показваща какво усилие е да си на толкова високо ниво. В победите на такива играчи има еднакво трагедия, колкото и в загубите им.
Всичко в действията на Федерер прилича на поезия, а тялото му сякаш е създадено за тенис. Истина ли е обаче, че всичко е толкова натурално?
„Съвсем не. Страстта ми дойде, след като пробих в топ 10“, признава откровено бившият №1, който разказа за списание GQ и кога е осъзнал какво всъщност те тениса:
„За първи път играх на Централния корт на Уимбълдън през 2001 г. Това бе първият ми и единствен мач срещу Пийт Сампрас. Взех петия сет 7-5. Бях 19-годишен и осъзнах, че тенисът е много повече от тренировки в студено помещение някъде в Швейцария. Исках някой ден да се върна. Винаги предпочитам по-големите кортове. Пристигаш по-рано на турнир, за да може да се наспиш през нощта. С времето разбираш значението на всеки детайл.“
Разбира се, опонентът, който до голяма степен определя кариерата на Федерер не е Сампрас, а Надал. Двамата накараха феновете да мечтаят поне още един път, когато достигнаха финала на Australian Open тази година. Преплетоха се истории за славно завръщане и безброй успехи, две легенди отново разделени от мрежата на корта. 4.5 милиона души изгледаха финала в САЩ и още 11 милиона в Европа.
Федерер си спомня всяка точка от мача, донесъл му рекордна 18-а титла от Големия шлем, подпечатал още веднъж статута му на легенда, и признава, че срещата в Мелбърн е много по-различна от всичко, което някога е постигнал. Определено е така.
Какво в крайна сметка е Роджър Федерер – шампионът с ореол на бог, който в началото на годината вдигна над главата си трофея на Australian Open или семейният и обикновен човек? Може би най-добре го описва журналистът Розекранс Болдуин, който наскоро се срещна с тенисиста:
„Нормален швейцарец. Смее се много. Момче от 90-те. Има постери на Шак, Майкъл Джордан, Стефан Едберг, Борис Бекер и Памела Андерсън в спалнята си. Дружелюбен семеен човек, който обича филми. Малко шантав, но сериозен, когато става дума за интересите му. Вълнува се, когато разказва истории. Дори и да не сте му фен, няма да отнеме време да си поръчате шапка с логото RF, след като се запознаете с него. Когато върши работата, си става джентълменът-воин Роджър Федерер.“
И отново настъпва времето на големите въпроси. Колко още може да постигне? Колко още ще продължи?
Истината е, че вече няма никакво значение: „Следвам сърцето си. Един приятел тръгна за турнир, стигна до летището и се върна, защото искаше да види семейството си – това е краят на кариерата.“
