Не един или двама тенис таланти са угаснали заради болни родителски амбиции. Бащата на хърватката Миряна Лучич я бие жестоко и за най-малката грешка по време на тренировка, а австралийката Йелена Докич никога няма да забрави кафявия колан на татко си алкохолик. В опит да се отърве от задушаващата хватка на родителите си Дженифър Каприати започва да употребява наркотици и да краде от магазини.
Полуфиналистката на Ролан Гарос 2022 Мартина Тревизан също има какво да разкаже от тийнейджърските си години. Физически не е малтретирана, но най-близките ѝ успяват да сломят психиката ѝ.
"Завиждах на връстниците си, които имаха възможността да отидат на кино, да се срещат с приятели и да имат лично пространство. Аз или тренирах, или играех по турнири. Чувствах се като дърво, от което се опитват да берат плодове, още преди да е пуснало корени", спомня си италианката.
Всички предпоставки малката Мартина да пробие в спорта са налице. Татко ѝ Клаудио е бивш футболист, подвизавал се като нападател в Серия "Б" с отборите на Мантова и Модена, а майка ѝ Моника е треньорка по тенис. Брат ѝ Матео също играе аристократичния спорт и на 16 години е първа ракета на света в своята възрастова група. Кариерата му обаче е прекъсната от късно диагностицирана мононуклеоза. "Хремата не е причина да пропускаш тренировки", продължава да нарежда майка му и извежда момчето всекидневно на корта. Последствията са ужасни - постоянното вирусно натоварване едва не осакатява младото тяло и довежда до много травми и две неуспешни операции на китката. В крайна сметка върхът в кариерата на Матео е 267-ото място в световната ранглиста.
Талантът на Мартина също се проявява рано и още когато е на 15 цяла Европа говори за италианката, след като достига до полуфиналите на Ролан Гарос при девойките на сингъл и на Уимбълдън на двойки.
Отстрани всичко изглежда страхотно, но вътрешно Тревизан страда много. И намразва тениса от дъното на душата си.
Емоционалният изблик се случва през 2010 г., седмица преди 16-ия ѝ рожден ден, когато научава ужасната новина, че баща ѝ е диагностициран с дегенеративно заболяване на нервната система. По това време бракът на родителите ѝ вече буксува, а след откриването на болестта ситуацията се влошава още повече. Най-силният удар тенисистката понася, когато майка ѝ се изнася и заживява с друг мъж. Не може да преглътне предателството ѝ и изпада в депресия.
"Животът от външната страна на прозорците сякаш замръзна. Можех да лежа с дни в леглото и да гледам тавана - споделя Мартина. - Не исках да се храня и да се срещам с никого. Много се ядосах на майка ми и затова избрах за оръжие в моите ръце нейната любов и желание да ме направи шампионка."
Тревизан чупи всичките си ракети и зарязва тренировките. Зарича се, че е завинаги.
Обикновено в такива ситуации родителите заемат изчаквателна позиция с надеждата, че детето им ще се съвземе и всичко ще си дойде на мястото. И Моника прави точно това, но разстройството на момичето се оказва много силно. На моменти нещата изглеждат безнадеждни. На всичко отгоре Мартина иска да се отърве от атлетичното си и мускулесто тяло, което ѝ напомня за тениса, и започва да гладува.
"Единственият начин да се отърва от мускулите беше да не ям и започнах да се измъчвам с диети на ръба на оцеляването. Хапвах по 30 грама овесена каша на ден и една ябълка или портокал вечер. Мама ме умоляваше да се храня нормално, но аз отказвах. В главата ми се въртеше парадоксалната мисъл, че хората ще ме забележат, само ако изчезне предишната ми версия", разказва тенисистката.
Тревизан е толкова обсебена от идеята да отслабне, че теглото ѝ достига до критичните 40 кг.
За щастие в един момент осъзнава дълбочината на проблема си и се обръща за помощ към специалисти. Момичето е настанено в клиниката "Стела Марис" в предградие на Флоренция. Психотерапевтите успяват да я спечелят и тя стъпва на крака. Отново започва да се грижи за тялото си и да мисли позитивно.
"Спомням си как докторът поставаше чиния с месо пред мен. Казвах му, че съм сита. И така няколко дни подред. След известно време хапнах едно парче и ми хареса. Постепенно отново се научих да ям, колкото и странно да звучи", казва италианката. Мартина напуска клиниката като нов човек с ясно разбиране как да живее. И първото нещо, което си купува, е нова ракета.
Момичето прощава на властната си майка и започва да ѝ помага в тенис академията. Две години по-късно, през 2014-а, Мартина се завръща на корта. Играе на малки турнири и често отпада още в първия кръг, но запазва вярата и оптимизма си. С много упоритост левичарката от Флоренция най-накрая пробива в тенис елита, достигайки до основана схема на Australian Open в началото на 2020 г., а няколко месеца по-късно и до 1/4-финалите на Ролан Гарос.
През този сезон направи още една крачка напред край Айфела, а преди Откритото първенство на Франция триумфира на турнира в Рабат.
За да избегне рецидив на психологическия си срив всяка седмица Тревизан комуникира с психолог от Пиза и практикува йога. Докато говори за проблемите си, тя продължава да изследва себе си и се учи как да намира изход в трудните ситуации. Понякога помага със съвети и на други играчи.
Като дете баща ѝ често я води на мачове на Фиорентина, а любовта към родния тим е жива и до днес. Ако графикът ѝ го позволява, Мартина често може да бъде видяна на трибуните на "Артемио Франки". Страстта ѝ към футбола споделя и гаджето ѝ Марко.
Те са щастливи и влюбени и знаят, че най-доброто за тях тепърва предстои.
Тревизан оставя лошите спомени зад гърба си и описава битката си с анорексията със съзряването на пеперуда - яйце, гъсеница, пашкул... Сега е на 28 и крилата ѝ са разперени в прекрасен полет.
