"Удар в слепоочието, падам. Алено кърваво петно се разстила върху леда. Не изпитвам остра болка, останала съм в съзнание и наблюдавам всичко сякаш съм отстрани." Така си спомня Елена онзи ужасен ден през декември 1995 г., когато партньорът ѝ врязва кънката си в нейното слепоочие и разделя целия ѝ живот на "преди" и "след".
Но нека проследим хронологията.
***
Годината е 1991-ва, а 14-годишната фигуристка Елена Бережная се мести от родния Невиномиск (град в Южна Русия в Ставрополския край, на около 170 км от границата с Абхазия) в Москва в търсене на партньор. Почти веднага започва да тренира в ЦСКА Москва и сформира двойка с 19-годишния Олег Шляхов, който се състезава за Латвия.
Още тогава е ясно, че той е тежък характер, за което свидетелстват постоянните му раздели с партньорките на леда. Елена е осмата. Но за неопитна състезателка като нея бързото сформиране на двойка е голям успех. Затова тя не само се съгласява да се пързаля с него, но и да се премести в Латвия, където да тренират и да представляват националния отбор на страната.
Ежедневието на Елена с Шляхов обаче е доста трудно.
Ето какво разказва тя: "Първоначално ме биеше тайно, след което се извиняваше и искаше прошка. Но когато започнахме да печелим на големи състезания, сякаш полудя. При всяка грешка започваше да крещи и се нахвърляше с юмруци върху мен. Дори и да имаше хора около нас, на него вече не му пукаше."
Елена обаче търпи издевателствата и продължава да тренира с Шляхов. Близките ѝ я умоляват да развали спортния си съюз с него заради неуравновесения му характер, а известната треньорка Тамара Москвина описва ситуацията ѝ като "робство". Бережная обаче не променя мнението си и остава със своя партньор.
През 1993 г. Елена и Олег дебютират на Европейско първенство, на което остават осми. След това се пързалят заедно в продължение на четири сезона, но без някакви ярки резултати. През 1994 г. двойката се мести в Санкт Петербург, за да тренира при Тамара Москвина, която си спомня: "Ако случайно тренираха скок и Лена паднеше, той до последно не си отдръпваше свободния крак, който беше насочен директно към нея."
Тези случаи зачестяват, а седмица преди европейското през 1995-а се случва тежкият инцидент.
Олег и Елена тренират усилено в Рига и разработват елемент по елемент. Докато стигат до паралелното въртене. "Видях кънката на Шляхов и исках да извикам: "Какво правиш!", но не успях", спомня си Бережная.
Нататък нещата се развиват като във филм: Олег отнася окървавената Елена на ръце до линейката. По време на пътя до болницата и след това състезателката остава в съзнание. Зашиват я и установяват, че животът ѝ е вън от опасност. Но тук идва най-лошата част. През цялото време тя мълчи, но не защото я боли или се страхува, а защото просто вече не може да говори. Кънката е засегнала черепа и е увредила говорния център. На Елена трябва да ѝ се направи трепанация. А после и втора.
Когато най-лошото остава зад гърба ѝ, започва също толкова труден момент - опитите да я върнат в реалния живот. Никой, освен Шляхов, дори не смее да обели дума за завръщане в големия спорт. Първоначално той посещава партньорката си често и я убеждава, че скоро отново ще са заедно на леда. Когато обаче осъзнава, че тя няма подобно желание и иска да се върне в Русия възможно най-скоро, той побеснява. "Какво право имаш да си тръгнеш? Имаш ли представа колко пари са вложени в теб?", крещи ѝ Шляхов.
В тези кошмарни за Елена дни се появява нейният ангел-пазител - Антон Сихарулидзе.
Спортистите се познават още от времето, в което тя тренира в Санкт Петербург. Още тогава се харесват, но Антон си има партньорка, а Бережная се страхува да не вбеси Шляхов. Последният подозира, че припламват искри между двамата и забранява на Елена да се среща със Сихарулидзе. Веднъж Антон става свидетел на поредния скандал на леда, причинен от Шляхов, и фигуристите едва не стигат до бой.
Когато Антон разбира за инцидента в Рига, веднага тръгва за латвийската столица, а видът на онемялата Бережная го шокира. Отива при лекарите и ги пита: "Кога ще се възстанови говорът ѝ?", а отговорът е: "Един Бог знае. Няма никакви гаранции, че изобщо някога ще се възстанови. Ситуацията е 50 на 50."
Сихарулидзе обаче няма намерение да се предава и се отдава изцяло на Елена. Денонощно е до нея в болничната ѝ стая, чете ѝ книги и я разхожда. А връщайки се в Русия, двамата заживяват заедно.
Елена дълго време заеква, забравя, бърка определени думи и има проблеми с координацията, но благодарение на подкрепата на Антон успява да се възстанови почти напълно.
И в даден момент пожелава отново да се завърне на леда. Сихарулидзе отново е нейната нй-силна опора, но треньорката Тамара Москвина смята, че спортистката си е загубила ума: "Тамара, ще влезеш в затвора - мислех си аз. - Но тя наистина много го искаше. Затова обмислих внимателно нещата и преценявах всяка стъпка, като предварително обсъждах всички нюанси с лекарите. Мнозина ме съдеха за това, което правя, и говореха, че в името на амбициите си съм готова да убия и болно дете."
В резултат на любовта, грижите и спортната страст само година след контузията Сихарулидзе и Бережная печелят бронз на Европейското първенство. След това завоюват олимпийско злато и стават световни и европейски шампиони.
Но тази невероятна приказка приключва през 2002-ра.
Спортистите приключват професионалните си кариери, а с тях и личните взаимоотношения. Преминават през толкова трудности, че започват да се възприемат повече като брат и сестра, а не като двойка в живота. Поне така твърдят пред медиите.
Но идва новата любов.
По време на ледено шоу в САЩ Бережная се запознава с британския фигурист Стивън Казинс. По това време той все още е женен, но бракът му не върви, а руската красавица успява да го заинтригува. Връзката им се развива бързо. Стивън се развежда, а след това се жени за Елена. През 2007-а се ражда първото им дете - момчето Тристан. Две години по-късно се появява и дъщеря им София-Диана.
За съжаление бракът им не просъществува дълго. Казинс споделя, че вече не се чувства щастлив с нея, и Елена подава документи за развод. Прибира се в родината и периодично пътува до Канада, за да могат децата да виждат баща си. Стивън обаче не проявявал голям интерес (по думите ѝ) и днес всичко се изчерпва с позвъняване по телефона за рождените дни на Тристан и София-Диана. Тъжно...
Но Бережная винаги е била изключително силна жена. Грижи се за децата си и управлява собствена школа по фигурно пързаляне в Санкт Петербург. От време на време може да бъде видяна в двойка с Антон Сихарулидзе на различни ледени шоута. И въпреки че отдавна не са мъж и жена, никой не може да им отнеме спомените. И често си говорят за това как най-ужасната случка в живота ѝ е дала началото на най-щастливия ѝ период на този свят.
