Оноре дьо Балзак е вярвал много в ефекта от кафето върху мозъка. Прочутият френски писател е имал тежък работен график - всяка вечер той е обикалял из улиците на Париж за кафене, което да е отворено след полунощ, след което е писал до сутринта.
Твърди се, че той е изпивал по 50 чаши от любимата си напитка дневно.
В крайна сметка той стигна до консумирането на цели лъжици мляно кафе, което според него вършело особено добра работа на празен стомах. По негови думи след пълна уста с мляно кафе "идеите бързо се задвижват като батальони от огромна армия на легендарното си бойно поле, и битката избухва".
Може и това да е вършило работа. Балзак е бил плодовит писател и е създал близо 100 романа, новели и пиеси през живота си.
Той е умира от инфаркт на скромната възраст от 51 години.
В продължение на векове всичко, което трудещите се имат като средство да издържат през ежедневното бреме, е скучният стар кофеин. Сега обаче не е така. Последното поколение експериментира с нова гама от субстанции, за които се вярва, че ще засилят възможностите на мозъка им и ще им помогнат да излязат с една крачка напред пред другите.
Всъщност някои от тези така наречени "умни дроги" вече са забележително популярни. Скорошно проучване с участието на десетки хиляди души установява, че 30% от респондентите са ги приемали през последната година. Изглежда сякаш скоро може би всички ще го правят и е лесно да забравим за последиците.
Дали тази нова вълна от интелектуални гиганти води до главозамайващи изобретения от космическата ера? Или може би до експлозия на икономическия растеж? Дали работната седмица ще стане по-къса, докато хората стават по-ефективни?
За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да се запознаем с това, което се предлага.
Първата "умна дрога" е пирацетамът, който е открит от румънския учен Корнелиу Гюргеа в началото на 60-те години. По това време той търси химическо вещество, което да прониква в мозъка и да кара хората да се чувстват сънливи.
След месеци на изпитания той стигнал до "съединение 6215". То било безопасно, имало много малко странични ефекти и не работело изобщо. То не карало никой да изпада в спокойна дрямка и всъщност изглежда работело по точно обратния на замисления изначално начин.
Пирацетамът обаче имал един интересен страничен ефект. Когато пациентите го приемали поне месец, той водел до осезаемо подобрение на паметта им. Гюргеа веднага доловил значимостта на откритието си и създал понятието "ноотроп", което съчетава гръцките думи за "разум" и "изкривяване".
Сега пирацетамът е любим на студентите и младите професионалисти, търсещи начин да увеличат производителността на труда си, макар че десетилетия след откритието на Гюргеа все още няма много доказателства, че той може да подобри мозъчните способности на здрави хора.
Това е лекарство, което се продава с рецепта във Великобритания, макар че на много места не може да се продава дори и като хранителна добавка.
Тексаският предприемач и водещ на подкаст Мансал Дентън взема фенилпирацетам, сродно с пирацетама вещество, първоначално разработено в Съветския съюз като лекарство за космонавти, за да им помогне да издържат на стреса на живота в космоса.
"Много по-лесно ми е да формулирам определени неща, когато го вземам, така че обикновено в такива дни записвам много подкасти", казва той.
Всъщност тази ситуация е доста типична за "умните дроги". Въпреки че много от тях имат запалени последователи под формата на редовни консуматори, често ползата от тях върху мозъка е или недоказана, или минимална. Което ни води до най-малко вълнуващата възможна последица от работна ръка, натъпкана с тях: нищо не би било особено различно.
Какви са ползите за мозъка?
Да вземем примерно креатин монохидрата. Тази хранителна добавка се състои от бял прах, който обикновено се смесва в сладки напитки или млечни шейкове, или се приема под формата на хапчета. Химическото вещество присъства по естествен път в мозъка и има вече някои доказателства, че приемането на допълнителен креатин може да увеличи работната памет и интелигентността.
Но въпреки че е относително нов играч сред амбициозните млади професионалисти, креатинът има дълга история на употреба от бодибилдърите.
Те го приемат от десетилетия за подобряване на мускулната маса. В САЩ, спортните добавки са индустрия за милиарди долари и огромното мнозинство от тях съдържат креатин.
Според проучване миналата година 22% от възрастните казват, че са приемали спортна добавка в последната година. Ако креатинът имаше голям ефект на работното място, вече трябваше да сме наблюдавали някакви доказателства за това.
Естествено, има препарати с по-голяма трансформационна ефективност. "Мисля, че е очевидно, че някои от тях наистина работят", казва Андрю Хуберман, невропсихолог от Станфордския университет. Всъщност има една категория "умни дроги", която е обект на по-голямо внимание от учените и биохакерите - тези, които се опитват да променят биологията и възможностите си. Това са стимулантите.
Две все по-популярни алтернативи са амфетамините и метилфенидатът, които се продават с рецепта под брандовете Adderall и Ritalin. В САЩ и двете са одобрени като лекарства за хората със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, поведенческо разстройство, което пречи на хората да стоят на едно място или да се концентрират.
Понастоящем с тях масово се злоупотребява от хора в изключително конкурентна среда, търсещи начин да останат фокусирани върху конкретни задачи.
Амфетамините имат дълга история като "умни дроги", от работохолика математик Пол Ердьош, който е разчитал на тях, за да издържа на 19-часови математически маратони, до писателя Греъм Грийн, който ги е използвал, за да пише по две книги едновременно. В последно време има много емпирични свидетелства в пресата за масовата им употреба в определени браншове, от рода на журналистиката, изкуствата и финансите.
Тези, които са ги приемали, се кълнат, че те работят, макар и не по начина, който бихте очаквали. През 2015-а анализ на емпирични свидетелства установява, че ефектът им върху интелигентността е "скромен". Но повечето хора не ги вземат, за да подобрят умствените си възможности.
Вместо това те ги приемат, за да подобрят умствената си енергия и мотивацията си за работа. И амфетамините, и метилфенидатът са свързани със сериозни рискове и странични ефекти - но за тях ще говорим след малко.
Една от последиците от вземането на стимуланти като Adderall и Ritalin е възможността да се извършват дълго изтощителни за мозъка задачи, особено такива с ясна изгода след приключването им.
Едно изследване констатира, че хората са намерили математически задачи за "интересни", когато са вземали риталин.
Ако всички трудещи се започнат да се "допингират" със стимуланти по лекарско предписание, изглежда вероятно от това да има две основни последици.
Първо, хората ще спрат да избягват неприятните задачи, а уморените офисни служители, които са изпипали до съвършенство изкуството на неработенето на работното място, ще започнат да се занимават с офисната система за картотекиране, да поддържат актуални електронните таблици, и ентусиазирано да присъстват на скучни служебни срещи.
Второ, офисите биха станали осезаемо по-конкурентни. Това отговаря на общия консенсус за дългосрочния ефект от "умните дроги" в по-общ план, макар че може да се спори дали това е нещо добро.
Има нарастващ процент от занимаващи се с умствен труд хора в Силициевата долина и на Уолстрийт, които използват ноотропи.
Те приличат на интелектуални професионални атлети, където залозите и конкуренцията са големи. Ноотропите просто правят нещата по-конкурентни. И хората демонстрират склонност да търсят всякакви възможни предимства.
Има обаче и сериозни минуси от употребата им. Амфетамините по структура наподобяват метамфетамините - силна, водеща до тежко пристрастяване дрога, която е съсипала безброй животи и може да причини смърт.
И Adderall, и Ritalin са потвърдено пристрастяващи, и има много съобщения за служители, които имат затруднения със спирането на употребата им. Има и странични ефекти от рода на нервност, тревожност, безсъние, болки в стомаха и дори косопад, както и други.
Накрая, работна ръка, която постоянно разчита на стимуланти, няма да е непременно по-продуктивна като цяло.
Човек си задава въпроса ‘Не са ли опасни тези неща?' и това е важен въпрос. Но има и друг, различен въпрос, който е: ‘Как се чувстваш на следващия ден?' Може и да сте хипер-концентрирани за четири часа или 12 часа, но после сте на дъното поне за 24 или 48 часа.
Предвид тези недостатъци, изглежда резонно да твърдим, че стимулантите по лекарско предписание надали ще променят света в обозримо бъдеще. Има обаче по-лека версия на пазара, която можете да купите безпроблемно във всяко кафене, вестникарска будка или супермаркет: кофеинът.
За жалост, никой никога не е правил анализи за ефекта му върху икономическия растеж, но много изследвания са установили милиони други ползи. Донякъде неловък факт е, че кофеинът е доказано по-ефективен от базираната на кофеин комерсиална добавка, която компанията на У е разработила, която в момента се продава срещу много пари за 60 хапчета.
Друга популярна алтернатива е никотинът.
Учените все повече осъзнават, че той е силен ноотроп заради способността му да подобрява паметта на хората и да им помага да се фокусират върху определени задачи, макар че естествено той върви с добре документирани рискове и странични ефекти.
Има някои много известни невропсихолози, които дъвчат никотинова дъвка, за да подобрят когнитивното си функциониране. Те обаче са свикнали да пушат, и това е техният заместител на цигарите.
И така, какво би се случило, ако всички вземахме "умни дроги"? Както се оказва, повечето от нас и сега го правят всеки ден, докато отпиваме от сутрешното си кафе. Но това можеше да ви го каже и Балзак.
