Поривите на есенния вятър навън водят до неприятното усещане за тревожност у не е един и двама. И това изобщо не е защото всички си даваме сметка, че той буквално "издухва" лятото или има опасност да ни събори мушкатата.
Силният, поривист вятър е в състояние да ни влудява - или поне да си кара да се чувстваме неспокойни, напрегнати и тревожни.
Нещо повече - за някои дори само да слушат или гледат от безопасността на дома си последиците от вятъра е по-напрягащо и от това да са навън и поривите да ги блъскат.
Неслучайно в Испания се шегуват, че хората в едно от най-ветровитите места в Европа - град Тарифа, са луди.
Тарифа се намира в най-южната част на континентална Европа, на Гибралтарския проток и на едва 14 км по права линия от Африка. Тази география води до около 300 ветровити дни годишно.
При това става дума за силен вятър - с пориви до 100 км/ч, който може да духа с дни наред. Това е придружено от постоянен шум от свистящи прозорци и врати, тракане и местене на предмети и звуков фон, на който е трудно да се спи.
Подобна среда може да изнервя, изморява и да нарушава съня и обяснява описанието на Тарифа като "лудо" място - без там реално да е доказана връзка между вятъра и по-голям брой психични заболявания сред местните хора.
Подобен може да бъде ефектът на вятъра върху нервната система и психиката на хората навсякъде.
Една от причините при силен вятър някои хора да се чувстват некомфортно, дори без да са навън, е непредсказуемостта на поривите и резултата от тях.
Фонов шум, дори силен, е дразнещ, но внезапните промени привличат вниманието по различен начин. При вятър прозорците изтракват неочаквано, поривът ги блъска неравномерно, чува се свистене, тракане, нещо пада - все "аларма" за потенциална опасност. Следва затишие, а при новия порив звуците може да са по-различни и не е ясно кога ще се появят. Тази непредсказуемост може да поддържа вниманието и организма в по-висока готовност.
Макар че човекът е на сигурно място в сграда, в подсъзнанието ни силният вятър е свързван и с по-опасна среда - бури, падащи клони, наводнения, дъжд.
Проучвания освен това сочат, че шумът сам по себе си може да повишава моментната тревожност, а внезапните шумове да предизвикват промени в пулса и съдовия тонус - дори по време на сън.
Силните, непредсказуеми шумове вследствие поривите, могат да действат като фактор за стресова физиологична реакция - именно заради усещането за заплаха и липса на контрол, и евентуално да доведат до отделяне на повече адреналин и съпътстващите го ускорен пулс и напрежение.
В най-крайните случаи някои хора дори развиват страх от вятър - анемофобия, при която изпитват силна и трудна за контролиране тревожност дори при прогноза за вятър, и отказват да излизат навън при по-ветровито време или да отварят прозорците.
Има и изследвания, които показват връзка между определени местни ветрове и психичния дистрес.
Проучване на клиника в Швейцария и университета в Берн са фокусира върху фьон - топлият, сух вятър, характерен за Алпите. То сравнява над 10 000 случаи на прием и изписване между 2013 и 2020 г. с времето, когато духат тези ветрове.
Открита е статистическа връзка между епизодите на фьон и по-високи стойности по някои показатели при пациентите при прием - тревожност, депресивност, фобийна тревожност и общ психичен дистрес. Авторите обаче подчертават, че за да се говори за причинност са необходими повече проучвания.
В Барселона пък е изследван ефектът от пониенте - горещият западен вятър, и е установено, че когато той духа, в спешните психиатрични отделения има три пъти повече случаи на панически пристъпи при пациентите, потърсили помощ заради тревожност.
Но дали това се дължи на самия вятър или промяната на температурата, влажността, налягането или шума, е въпрос, който тепърва трябва да намери отговор.
