Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Златните български олимпийски момичета

Златните български олимпийски момичета

България е раждала, ражда и ще продължава да ражда големи шампиони. И шампионки! Общо 13 български жени са записали имената си със златни букви в родната олимпийска история, прославяйки името на България и ставали причина за пускането на българския химн на редица олимпиади.

България взима участие още на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 с един участник - гимнастикът Шарл Шампо, а пътят към олимпийската слава поставя Борис Георгиев - Моката. Известен като Железния боец от Добрич, Моката е първият български медалист. В Хелзинки през 1952 г. Моката печели първия от общо 223 медала на българските спортисти от олимпийски игри. Бронзов, в категорията до 75 кг на турнира по бокс.

Четири години по-късно, на игрите в Мелбърн, за първи път Никола Станчев донася и първата олимпийска титла за България. Победител в турнира по свободна свободна борба в категория до 79 кг, на финала Станчев надвива състезателя на САЩ Даниел Ходж. Така той се превръща в първия български олимпийски шампион, а светът за първи път чува родния химн по време на олимпиади.

От 1972-ра вече имаме медали и при жените. Лекоатлетките Диана Йоргова (скок дължина) и Йорданка Благоева (скок височина) стават олимпийски вицешампионки, докато женският ни отбор по баскетбол и лекоатлетките Иванка Христова (мятане на гюле) и Василка Стоева (мятане на диск) печелят бронзови медали. А сега идва ред да отдадем дължимото и на шампионките:

Здравка Йорданова и Светла Оцетова - гребане двойка скул, Монреал 1976

Датата 24 юли 1976 година ще остане завинаги в българската олимпийска история. Тогава на гребния канал в Нотър Дам Айлънд, Квебек, Канада, България печели първите си четири златни медала при жените. Здравка Йорданова и Светла Оцетова оставят зад себе си съперничките си на двойка скул, а малко по-късно България печели и още една титла. В Монреал жените дебютират в гребането, а фаворити в дисциплината са двойките на СССР и ГДР. На финала обаче България е първа с близо две лодки преднина пред ГДР, а съветското дуо е оставено далеч назад.

Така българките нарушават дълголетната хегемония на двете световни сили в този спорт дотогава. Впоследствие двете стават и световни шампионки в Хамилтън 1978, както и световни вицешампионки в Амстердам 1977 и Блед 1979. Преди олимпиадата в Монреал - в Нотингам 1975, печелят бронз, а на игрите в Москва през 1980-а остават на крачка от медалите и финишират четвърти.

Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева - гребане двойка без рулеви, Монреал 1976

Знаете ли, че считаното за едно от най-късметлийските числа - 3, е третото най-рядко теглено число от създаването на играта с най-голям джакпот - 6 от 49? То е било изтегляно едва 1117 пъти, а най-некъсметлийското се оказва 23 с 1087 изтегляния.

Числото, което най-често е попадало сред печелившите комбинации, е 44 - 1232 пъти, а челната тройка се допълва от 21 (1220 пъти) и 4 (1217 пъти). За сравнение, другото считано за изключително късметлийско число - 7, е някъде в средата на класацията, като е теглено 1156 пъти. "Фаталното" число 13 е малко под него и е попадало в печелившите комбинации 1149 пъти.

Така че, умната при следващия тираж. И успех!

В същия ден още една наша двойка гребкини се поздравяват със златни медали. След като оставят зад себе си фаворитките от ГДР и ФРГ Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева са толкова изтощени, че едва излизат от лодката си. "Преди последните 200 метра чувствах, че някаква огромна тежест ми затиска раменете. Чух гласа на Таня, която крещеше: "Давай, Сийо!", и сякаш някаква ръка махна тежестта от мен. Започнахме финалния спринт. Финиширахме и погледнах таблото. Бяхме първи. Не можехме да повярваме. От умора едва излязохме от лодката. Когато изпълняваха нашия химн и всички бяха станали на крака, сред публиката видяхме английската кралица", разказва Келбечева.

Нощта преди състезанието Стоянка сънува, че двете със Сийка се качват по външните стълби на блока в олимпийското село. На една от площадките между етажите срещат Здравка Йорданова и Светла Оцетова. Когато се събужда, се пита какво ли означава този сън, но решава да не го разказва на никого. А малко по-късно ще разбере отговора - че и четирите ще спечелят златни олимпийски медали.

Иванка Христова - гюле, Монреал 1976

Първата олимпийска шампионка на България в леката атлетика, Иванка Христова печели златото в Монреал, поставяйки олимпийски рекорд от 21,16 м. "Имах късмет да направя своя голям опит, след това се изля страшен дъжд", разказва тя. Гюлетласкачката има и бронзов медал от игрите в Мюнхен от 1972 г. Поставя общо 61 национални рекорда, а постижението ѝ от 21,89 м все още е рекорд на България.

Ваня Гешева - 500 м кану-каяк, Сеул 1988

Родената в пловдивското село Брестовица Ваня Гешева дава сериозен принос за изключителното ни представяне в класирането по нации на олимпиадата в Южна Корея. Това е изравнено второ най-добро постижение за България, когато се нареждаме на седмо място по медали, като печелим общо 35: десет златни, 12 сребърни и 13 бронзови!

На игрите в Сеул Гешева печели титлата на 500 м кану-каяк. От същата олимпиада завоюва още сребърен медал на каяк К-2, както и бронзов на каяк К-4, като така се превръща в единствения спортист в историята на България, който печели пълен комплект медали на една олимпиада. Осем години по-рано Ваня печели и друго олимпийско отличие - сребро на 500 м кану-каяк.

Йорданка Донкова - 100 м с препятствия, Сеул 1988

Невероятната Донкова не само печели златото през 1988-а, но го прави, поставяйки олимпийски рекорд от 12,38 секунди. Постижението "живее" цели 24 години, като е подобрено в Лондон през 2012-а с три стотни от австралийката Сали Пиърсън. Донкова е още бронзова медалистка от Барселона 1992 и европейска шампионка от Щутгарт 1986. В продължение на 28 години е световна рекордьорка в същата дисциплина, след като на 21 август 1988-а записва 12,21 сек, преди американката Кендра Харисън да пробяга дистанцията с една стотна по-бързо.

Таня Богомилова - 100 м бруст, Сеул 1988

Единственият български спортист със златен олимпийски медал в плуването. Върхът за родното плуване идва именно в Сеул, когато през 1988-а Антоанета Френкева печели първия медал за България в този спорт - бронз на 200 м бруст. В същата дисциплина Таня Богомилова финишира четвърта. Двете стартират и във финала на 100 м бруст и завоюват първите две места! Богомилова печели титлата с олимпийски рекорд - 1,07:95 мин., а Френкева взима втори медал, този път сребърен, изпреварвайки състезателката на ФРГ Силке Хьорнер с девет стотни.

Стефка Костадинова - скок на височина, Атланта 1996

За разлика от Донкова, рекордът на Стефка Костадинова все още стои! На 30 август 1987 година в Рим 22-годишната тогава българка скача цели 209 сантиметра - височина, която и до днес е недостижима за нито една друга жена на планетата. Освен олимпийската титла от Атланта 1996-а Костадинова е и сребърна медалистка от Сеул 1988. Двукратна световна шампионка на открито и петкратна в зала. През 1999 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа в управленските структури на спорта. От 11 ноември 2005 г. оглавява и Българския олимпийски комитет.

Екатерина Дафовска - 15 км индивидуално, Нагано 1998

В ранните часове на 1998 година на другия край на света, в далечна Япония, България получи своята първа, а засега и единствена олимпийска шампионка от зимни игри. Най-успялата българска биатлонистка Екатерина Дафовска пребори конкуренцията в индивидуалната дисциплина и спечели титлата на 15-те километра, като направи само една грешка при стрелбата. Родената в Чепеларе Дафовска финишира пред украинката Олга Петрова и германката Уши Дизел, а някакви си две десети разделиха Павлина Филипова от медалите. Едно наистина незабравимо състезание за България, което все още се помни като едно от най-великите постижения за българския спорт. И в момента 45-годишната Дафовска продължава да задава тона в българския биатлон, но вече като председател на Федерацията.

Тереза Маринова - троен скок, Сидни 2000

"Летящото" българско момиче. През 2000 година в далечен Сидни, Австралия Маринова. Всъщност Сидни е "златен" за нея и четири години по-рано, когато българката скача 14,62 м и по този начин става световна шампионка за девойки и поставя световен рекорд. През 2000-та пък печели олимпийската титла с 15,20 м, като така поставя национален рекорд на България, а по онова време резултатът ѝ е пети във вечната ранглиста.

Мария Гроздева - 25 м пистолет, Сидни 2000 и Атина 2004

Единствената двойна олимпийска шампионка на България. Гроздева на два пъти се качва на най-високото стъпало на почетната стълбичка: през 2000 г. в Сидни и през 2004 г. в Атина, в коронната си дисциплина 25 м малокалибрен пистолет. Гроздева има и още три бронзови медала от олимпиади: Барселона 1992, Атланта 1996 и Атина 2004, всички на 10 м пневматичен пистолет. Осемкратна европейска шампионка е в различните дисциплини, като на два пъти е носителка и на Световната купа, и двата пъти на 25 м малокалибрен пистолет. Без съмнение една от най-изявените спортистки в цялата история на България.

Румяна Нейкова - гребане скиф, Пекийн 2008

За съжаление, последната ни олимпийска титла датира отпреди цели 13 години. Тя бе завоювана от Румяна Нейкова. Пекин 2008 се превръща във върховото постижение в кариерата на българката. След сребро в Сидни и бронз в Атина Желязното момиче на българското академично гребане най-накрая се качва на олимпийския връх на олимпиадата в Китай. Избирана на два пъти за най-добър спортист на България, Нейкова е и двукратна световна шампионка, както и трикратна носителка на Световната купа.

За щастие, Токио 2020 дебне зад ъгъла и всички отново ще стискаме на нашите момчета и момичета за нови златни успехи на олимпийските игри, а цялата ни делегация в Япония отново ще бъде сериозно подкрепяна и от Българския спортен тотализатор.

Заедно за българския спорт!

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

Най-четените