Футбол в Швейцария се играе от 1855 г., внесен от английските ученици в пансионатите в Цюрих, Берн и Женева. Четири десетилетия по-късно е създадена футболната асоциация на страната. Първите клубове са Санкт Гален и Лозана Футбол и Крикет Клуб, а под английското влияние се раждат Грасхопър, Йънг Бойс, Йънг Фелоуз, Олд Бойс и др. Неофициалният първи мач на швейцарски сборен отбор, съставен най-вече от британски имигранти, е като гост срещу Германия, загубен с 1:3 на 4 декември 1898 г. За първа официална среща се води тази с Франция в Париж от 1905 г., завършила с минимално поражение на швейцарците с 0:1. Реваншът се провежда чак три години по-късно в Женева, а франсетата отново печелят, вече с 2:1. В този мач Адолф Френкен от Винтертур записва името си като първия голмайстор за Швейцария. Първата си победа швейцарският тим (на снимката) печели на 5 април 1908 г. в Базел срещу Германия с 5:3. Плановете за участие на футболистите в олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. обаче пропадат заради липса на пари. Футболът в Швейцария окончателно закъсва по време на Първата световна война, когато повечето футболни терени са превърнати в ниви, а състезателите заминават в армията.
След войната осиромашалият швейцарски футбол не успява да прати свой отбор на олимпиадата в Антверпен през 1920 г., но осигурява средства за игрите в Париж през 1924 г. Никой не вярва, че отборът на британските треньори Теди Дикуърт и Джими Хоугън може да постигне нещо, и затова са закупени влакови билети само за престой от 10 дни. Смелите швейцарци обаче постигат четири победи и се класират чак до финала, където губят от най-силния в света тим на Уругвай с 0:3. Сребърните медали са достатъчно основание за швейцарците са се провъзгласят за неофициални европейски шампиони.
През 1937 г. националният тим е поет от австриеца Карл Рапан, който ще го води с известни прекъсвания в следващите 27 години. Именно Рапан изобретява защитната схема „швейцарски катинар”. На световното през 1938 г. неговите храбреци изиграват един изключителен мач срещу Германската империя, в чийто тим са най-силните играчи от полуфиналистите на предишния мондиал – Германия и анексираната Австрия. Империята повежда с 2:0, но накрая победители са хората на Карл Рапан с 4:2. През Втората световна война Швейцария пази неутралитет, което не пречи да бие Германия с 2:1 на 20 април 1941 г. в мач, организиран в Берн по случай рождения ден на Адолф Хитлер.
След Втората световна война футболът в Швейцария тръгва напред. Шампионатът на елитната Лига А е изключително интригуващ, като за първите десет сезона титлата е спечелена от девет различни отбора! Националният тим се класира на световното в Бразилия през 1950 г., където удържа сензационно равенство 2:2 срещу бразилските домакини в Сао Пауло с два гола на капитана си и голмайстор на Сервет Жак Фатон. Швейцарците получават честта да организират световното през 1954 г., където в групата си бият два пъти Италия (2:1, 4:1 в допълнителен мач за второто място в Базел). В четвъртфинала с Австрия двата отбора поставят рекорд за най-много голове, след като швейцарците повеждат с 3:0, но накрая в намален състав отстъпват с 5:7. По-късно върналият се на поста Карл Рапан успява да класира състава на световното в Чили през 1962 г. след мач бараж срещу вицешампиона Швеция (2:1) в източната част на Германия, точно зад току-що построената Берлинска стена. На финалите в Южна Америка тимът губи и трите си мача от групата, същото става и на мондиала през 1966 г. Преди първия мач срещу ФРГ, загубен с 0:5, треньорът Алфредо Фони спипва трима от футболистите си в самоотлъчка с две английски момичета и ги изхвърля от отбора. След прегрешилите е и бъдещият национален селекционер Коби Кюн.
Още в началото на 60-те години Карл Рапан предупреждава: „Ако не реорганизираме елитния си футбол, победите ще идват от дъжд на вятър, и то с късмет…” Точно тогава стилът на игра е разцепен между немскоговорящата и франкофонската част на Швейцария. Докато първите държат повече на атлетичния и дисциплиниран футбол, другите залагат на техниката и многобройните пасове. В резултат на това националният тим не успява да се класира повече от 20 години на големи финали.
В тези времена на криза над всички в страната успява да се укрепи Базел, който печели седем пъти шампионската титла между 1967 и 1980 г., воден от легендарния си треньор Хелмут Бентхауз, №1 в историята на клуба за всички времена. Бивш професионален играч от германските Мюнхен 1860 и Кьолн, Бентхауз успява да разбие властването на Цюрих, Йънг Бойс и Сервет. В онези времена швейцарците харесват Базел така, както Бийтълс, Уудсток и свободната любов. След напускането на Бентхауз отборът отстъпва лидерската позиция на Грасхопър, Сервет и Ксамакс, натрупали достатъчно пари, за да наемат застаряващи звезди като германците Карлхайнц Румениге и Ули Щилике. Немислимото се случва през 1988 г., когато Базел изпада от елита за цели пет сезона.
Прогресът в модерния швейцарски футбол тръгва в началото на 90-те години. Тогава за селекционер на националния отбор е нает Ули Щилике. Под негово ръководство е постигната историческата победа над България с 3:2 в София на 1 май 1991 г., когато нападателят с турски корени Кубилай Туркилмаз носи триумфа с гол в последната минута, а Швейцария завършва само на точка от участие на Евро `92. Англичанинът Рой Ходжсън наследява Щилике и класира състава на световното в САЩ `94. Последният мач от квалификациите срещу Естония (4:0) се играе пред федералните канцлери Рут Дрейфюс и Адаолф Оги, а тв-аудиторията надхвърля 2 милиона зрители. На световното Швейцария достига осминафинал, където губи от Испания на дузпи. След това успява да влезе и сред 16-те финалисти на Евро `96, а квалификационният мач срещу Швеция в Гьотеборг остава в историята с плаката „Stop it Chirac”, издигнат от швейцарските футболисти (на снимката) срещу намеренията на френския президент Жак Ширак за извършване на ядрени опити. На европейското воденият от португалеца Артур Жорже състав не успява да прескочи групите. Но възходът в швейцарския футбол вече е очевиден.
Най-важното събитие за футболна Швейцария се случва през 1993 г., когато асоциацията подписва дългосрочен договор с банката „Креди Сюис”. Финансовата институция се ангажира като партньор в дългосрочна програма за развитие на футбола. Концепцията включва съставяне на четири центъра за млади таланти. В основата на добре функциониращата система е работата на технически директор на асоциацията Хансрюди Хеслер. „Когато заех поста, имаше един щатен треньор за подрастващите и общо десетина по клубовете…“, обяснява Хеслер.
Първите плодове са налице още през 2002 г., когато Швейцария стана европейски шампион за юноши до 17 г., а съставите до 19 и 21 г. стигнаха до полуфиналите на континенталните първенства съответно през 2002 и 2004 г. С една дума - системата работи с точността на швейцарски часовник. Така страната почва да вади едно след друго, кое от кое по-талантливи поколения футболисти. През 2005 г. например над 40 швейцарски футболисти на възраст до 21 г. вече имат договори с чуждестранни клубове, като сред тях са Филип Сендерос (Арсенал), Йонас Елмер (Челси), Рето Цийглер (Хамбургер), Валон Бехрами (Лацио), Транкило Барнета (Байер) и др. Следващото поколение на Гранит Джака (Арсенал) е още по-талантливо, а най-доброто доказателство за това е спечелената световна титла за юноши до 17 г. през 2009 г. на шампионата в Нигерия.
Три събития през 1999 г. поставят началото на ерата, в която Базел ще установи днешното си господство в Швейцария: стартира строежът на новия стадион „Санкт Якоб”, вицепрезидент на клуба става мадам Жизела Оери, а за треньор е назначен Кристиан Грос. Съпругата на милиардера Андреас Оери от „Хофман – Ла Рош” инжектира 20 милиона фанка в изпадналия в дефицит Базел и успява да убеди своите приятели и партньори също да отворят портфейлите си. Треньорът Грос разработва стратегията за развитие. След откриването на модерния „Санкт Якоб” отборът на Базел още същия сезон печели титлата и купата, а победата над Селтик с 2:0 подсигурява първото участие на швейцарски отбор в Шампионската лига през 2002 г. Адмирациите от цялата страна са подплатени с укрепването на Базел в европейския клубен елит за дълго време напред. В историята остават велики мачове като този срещу Манчестър Юнайтед (2:1, 7 декември 2011), класирал Базел в осминафиналите на Шампионската лига. В Швейцария отборът е абсолютен хегемон, а след създаването на местната Суперлига (2004) печели титлата цели десет пъти, от които седем последователни.
Ако в Швейцария най-митичният стадион е „Ванкдорф” в Берн, където през 1954 г. се играе финалът на световното между ФРГ и Унгария (3:2), днес „Санкт Якоб” в Базел се явява нещо като сърцето на футбола в страната. Арена не само за местния шампионски тим, но и на националния отбор. 40-хилядното съоръжение е построено между 1999 и 2001 г. срещу инвестиция от 220 милиона швейцарски франка, отдавна покрити от таксите на триетажния търговски център „Манор”, вграден в трибуните. Нещо повече – в едната от фасадите на „Санкт Якоб” има не само офиси, но и апартаменти, в които живеят инвалиди. По законите в страната това води до данъчни облекчения за търговското дружество „Базел Юнайтед”, което е собственик на стадиона. Хитро измислено!
Над 600 000 души посещават стадиона и търговския център всяка година, което осигурява около 70% от приходите на футболния клуб. На „Санкт Якоб” се провежда и откриването на Евро 2008, чието домакинство бе поверено на Швейцария и Австрия. На същото първенство управата на стадиона осъществи безпрецедентна акция по смяна на терена, който бе станал на парцали заради проливния дъжд на мача Швейцария – Турция (1:2). Новите чимове бяха поръчани от Холандия още на полувремето, след като се видя, че игрището загива. 26 камиона потеглиха веднага към Базел, а само за 24 часа работа цялата трева беше подменена с нова.
Освен перманентен шампион на Швейцария за последните седем години, Базел стана и най-голямата фабрика за футболни таланти в страната си. Клубът инвестира в школата най-малко 4 милиона франка всяка година, а в нея са ангажирани над десет професионални треньори. От този център излязоха десетки отлични професионалисти, в това число и такива с чужди корени – хърватите Младен Петрич и Иван Ракитич, турчинът Дердьок, албанците Джердан Шакири и братята Джака… Само от продажбите на Шакири в Байерн и на Гранит Джака в Борусия (Мьонхенгладбах) Базел спечели над 10 милиона евро.
Албанската диаспора от своя страна се оказа една от най-футболните не само в град Базел, но и цяла Швейцария, където националният отбор говори на немски, френски и албански език. Нищо чак толкова странно, тъй като почти 300 000 шиптъри са избрали Швейцария за своя втора родина, пристигнали основно като бежанци от войната в Югославия през 90-те.
Известна като „Страната на банките”, Швейцария е родина на изключително пресметливи хора. А във футбола те умеят да си направят сметката още по-добре. Освен че участват без прекъсване на всички световни и европейски първенства от 2002 г. насам, швейцарците се прочуват и като отлични организатори на Евро 2008. Там шокират всички с финансовата си изобретателност, дори когато става въпрос за неособено високата сума от 200 000 евро.
Въпросните пари са нужни за подмяна на изкуствения терен на стадион „Ла Маладиер” в Нюшател с естествено покритие. Такова е условието на националния отбор на Португалия да разположи лагера си именно в този град и да тренира там. Само че данъкоплатците от града не са съгласни начинанието да се финансира с техните пари. В крайна сметка общината ги отпуска с гаранция, че накрая всичко ще излезе на печалба. Как става това? Сключено е споразумение с португалската футболна федерация, според което общината в Нюшател има право да продава билети за всяка открита тренировка на тима на Сколари. На първото занимание повече от 12 000 зрители пристигат на „Ла Маладиер”, за да зърнат на живо голямата звезда Кристиано Роналдо. Плащат си между 12 и 16 франка за билети. С три „платени” тренировки предприемчивите швейцарци от Нюшател не само избиват вложеното, но и излизат на добър плюс.
