Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Атлетико станаха толкова добри?

По-малко от седмица преди финала разглеждаме отбора на Диего Симеоне, описват като „аутсайдер“ от мнозина, но Атлетико ни изненада не веднъж и два пъти в последните години...
1. Дефанзивният стил на игра
Атлетико има брутален стил на игра. Успя да запази вратата си суха в 14 от последните си 16 домакински мача в Шампионската лига. Допусна едва 18 гола през сезона в Примера (за сравнение – следващата най-добра отбрана е тази на Барселона с 29 допуснати). Всъщност, Атлетико не се плаши да се защитава пред и в собственото си наказателно поле, но истинската тайна на добрите показатели е постоянната преса на футболистите, независимо къде се намира топката. Друг огромен плюс – Диего Симеоне разполага с толкова добра сплав в отбора си, че дори при контузия на един или дори двама ключови защитници разполага с такива, които могат да ги заменят.
2. Диего Симеоне
Един от най-добрите треньори в света в момента и един от най-добрите мотиватори в света на футбола. Играчите го слушат. Феновете – също. Диего Симеоне привлече всички привърженици с харизмата си и превърна „Висенте Калдерон“ в истински ад за всички противници. Тактиката на Чоло е проста, но велика – бетон в защита, мълниеносни контраатаки и постоянна преса. Като изкарана от тефтерчето на Моуриньо, но с няколко щипки аржентинска страст.
3. Трансферна стратегия
Всеки един продаден футболист е заменен по брилянтен начин. Само си спомнете кои нападатели тръгнаха за големия европейски футбол от Атлетико – Диего Форлан, Фернандо Торес, Серхио Агуеро, Радамел Фалкао, Диего Коща. Торес стана любимец на много по света и накрая се завърна на „Висенте Калдерон“, за да спечели сърцата на „дюшекчиите“ отново. А какво да кажем за вратарите? Ян Облак е достоен заместник както на Давид де Хеа, така и на Тибо Куртоа. Като цяло – Атлетико се пази от големи имена и егота, защото за да оцелееш и да имаш успех в Атлетико, трябва да даваш всичко за Атлетико.
4. Младост, опит, глад за успехи
Атлетико разполага с някои от най-добрите млади таланти в света: Ян Облак, Хосе Хименес, Лукас Ернандес, Саул Нигез, Оливер Торес, Яник Караско, Лусиано Вието... Всички те са под или на 23 години. Коке е на 24 г. Антоан Гризман – на 25 г. Но в същото време има Годин в защита, Габи и Тиаго в средата на терена, а Торес води атаката. Отборът на „дюшекчиите“ е великолепна сплав, в която няма играч, който да е спечелил всичко. С изключение на Фернандо Торес, но дори той признава, че „нищо не би могло да се сравнява“ със спечелването на трофеи с юношеския му клуб – дори успехите с Испания.
5. Промяна на мисленето
Атлетико Мадрид е познат като аутсайдера – в Испания зад грандовете Реал и Барселона и като по-малкия отбор от столицата. Всичко това обаче се промени в последните години, а „дюшекчиите“ се превърнаха в аутсайдерите, които нерядко се озовават с титла в ръце. Атлетико се превърна в безмилостния градски съперник на Реал, а сблъсъкът помежду им винаги е непредвидим. Разбира се, в това отново има пръст начинът на работа и характерът на Диего Симеоне.

Две години по-късно историята в Шампионската лига се повтаря. Почти...

Атлетико и Реал отново са на финал. В спор за трофея ще гледаме мадридско дерби.

Повечето от участниците са същите, но начело на Реал вече стои Зинедин Зидан.

Атлетико обаче изглежда по-силен от тогава.

„Ще бъдем готови. Ще останем фокусирани всяка секунда от всяка минута и ще дадем всички от себе си, както винаги. Ще бягаме, колкото можем, ще се борим за всяка топка, ще пресираме високо и ще се опитаме да вкараме първия гол. Трябва да сме силни както физически, така и психически“, обеща Антоан Гризман.

Французинът е от играчите, които блеснаха с още по-силна светлина в последния сезон, но той не е единственият.

От пристигането на Диего Симеоне през декември 2011 година клубът върви стремглаво нагоре, като успя да спечели титлата в Примера, Купата и Суперкупата на Испания, Лига Европа, Суперкупата на УЕФА.

Остана само Шампионската лига. Но за нея „дюшекчиите“ трябва да чакат поне до 28 май, когато ще излязат срещу градския съперник на „Сан Сиро“.

Въпросът е как Атлетико станаха толкова добри за толкова кратък период от време и разбиха двуполюсния модел в Испания. В галерията ви показваме 5 причини за успехите на „дюшекчиите“.

 

Най-четените