В 12-те години, откакто пое управлението на Пари Сен Жермен, Qatar Sports Investments похарчи над 1.5 милиарда евро само за нови футболисти.
Клубът разтресе из основи трансферния пазар, донесе на емирството непостижима допреди това известност и преодоля четвъртфиналите на Шампионската лига всичко на всичко два пъти.
Как да не разбере човек онези привърженици на Манчестър Юнайтед, които открито мечтаят Катар да придобие и "червените дяволи"? Какво по-примамливо от това любимият ти отбор да се превърне в сборище от напомпани егота, промотиращи петродържава с възмутително отношение към основни човешки права?
Шегата настрана, поредното невзрачно отпадане от Шампионската лига постави ПСЖ в ситуацията, в която клубът по традиция се намира всяка пролет.
Тимът изглеждаше разпокъсан и безидеен в мачовете срещу Байерн Мюнхен и се даде без особена съпротива с общ резултат 0:3, а нападателите не се връщаха в защита, защото са твърде големи звезди, за да полагат отборни усилия. Това вече сме го виждали много пъти и се превърна в запазена марка на скъпия, но нефункционален състав на парижани.
Кой знае какво следва сега? Серхио Рамос вече е на 36 години, Лео Меси на 35. Неймар е на 31, редовно контузен и изиграл по-малко от половината минути в Лига 1, откакто е в отбора.
Когато е във форма и получи пространство, Килиан Мбапе е футболист №1 в света. Но твърде бързо се превърна в играч за отделни изблици, който разчита други да му вършат черната работа.
В реванша срещу Байерн в сряда, Мбапе игра с топката само 33 пъти, а без топка той просто няма влияние върху мача - не очаквайте от него да бъде лидер в пресата и усърден работник за благото на отбора.
В последната година той блесна с хеттрикове срещу съперници като Мец, Клермон и Пеи дьо Касел, но в елиминациите на Шампионската лига нивото е съвсем различно.
При Мбапе се засилва усещането за пропиляване на големия талант, но ПСЖ пропиля и други обещаващи футболисти, които днес можеха да са гръбнак на един далеч по-боеспособен състав.
Париж е едно от големите съвременни средища на футболни таланти, а 11 души от състава на Франция на Световното първенство са родени именно в столицата или нейните предградия. Това дава на ПСЖ огромно предимство, но то е пренебрегвано и единственият твърд титуляр от града си остава Мбапе.
Дори самият той се разви на друго място и беше купен за цели 180 млн. евро от Монако, докато редица френски играчи минаха през ПСЖ през годините, но не бяха оценени и сега са изявяват успешно в други отбори.
Собствениците на клуба така или иначе не целят да проявяват някакъв разум в инвестициите, тъй като парите и без това не са проблем. Търпението на самия Мбапе обаче се изчерпва и думите му след реванша с Байерн звучаха като присъда.
"Като погледнеш двата отбора, виждаш, че те имат страхотен състав, изграден, за да спечели Шампионската лига. На първата пресконференция в този турнир в началото на сезона казах, че в Шампионската лига ще постигнем нашия максимум. А нашият максимум е точно този... това е истината", заяви звездата.
Недъзите в състава на ПСЖ са известни и там просто липсва широчината, която притежават конкуренти като Байерн или Манчестър Сити. Затова и постът на приближения на Мбапе Луис Кампос вече е застрашен, макар че той е сравнително нов спортен директор с два трансферни прозореца зад себе си.
Някои избързват да поставят бъдещето на катарските инвестиции в ПСЖ под въпрос - особено ако страната придобие контрола върху по-апетитен клуб като Манчестър Юнайтед.
Но нещата при парижани едва ли ще се променят чувствително, поне в краткосрочен план.
Естествено, че ще бъдат пръснати още пари за селекция, а треньорът ще бъде сменен.
Кристоф Галтие е твърде лимитиран за това ниво и присъствието му само доказва колко много се нуждае отборът от по-авторитетна фигура с власт да наложи подчертан стил и футболна философия. Необходим е някой като Ерик тен Хаг в Манчестър Юнайтед, Микел Артета в Арсенал или Юрген Клоп в Ливърпул - който обаче да има пълната подкрепа на ръководството и да е по-важен от всички футболисти в съблекалнята.
Засега няма индикации, че нещо подобно е постижимо в ПСЖ. Зинедин Зидан остава мечта на шефовете и сигурно има как да бъде убеден да се захване. Но дали е правилният човек за поста - това далеч не е толкова сигурно, колкото напускането на Галтие.
Най-големите звезди също са с несигурно бъдеще. Договорът на Меси изтича и все по-малко вероятно е да го поднови за още една година. Мбапе за пореден път се убеди, че няма как да достигне пълния си потенциал в този клуб, а Неймар още не е продаден единствено защото няма желаещи за подписа му. Поредната контузия доказва колко чуплив и ненадежден е бразилецът.
С нов треньор, вероятно нов директор и прекроен състав, Пари Сен Жермен може би ще изглежда много различно от лятото.
Но след 77 закупени футболисти за 12 години (сред които Дейвид Бекъм, Златан Ибрахимович, Неймар, Мбапе и Меси) плюс шестима треньори (сред които Карло Анчелоти, Унай Емери и Томас Тухел), човек си задава въпроса дали проблемът е в конкретните скъпи наемници или в нещо друго.
Дали са толкова проблемни тактиката, схемата и тренировките? Или пък просто липсата на дисциплина, отборен дух, жертвоготовност и автентичен ентусиазъм се оказват фатални - а това са неща, които не могат да се купят и с всички пари на света.
Може би скупчването на големи егота и ВИП персони на "Парк де Пренс" (някои на терена, други на трибуните) не е най-верният път към печелене на футболни мачове.
Свикнали сме да си мислим, че в Катар мечтаят за спечелване на Шампионската лига, но изглежда приоритет е изграждането на още по-лъскав имидж и постигането на по-голямо влияние. На този фон, трофеите понякога могат да останат на заден план.
Засега Катар все още си има Меси и Мбапе, които блестяха на Световното първенство в страната, и емирството ще опита да ги задържи до последно на своя страна. Зидан пък би бил поредният ВИП гост, само че на скамейката.
С тях блясъкът е гарантиран, както и нестихващият интерес към ПСЖ.
Така че може би проектът, в който Катар до момента е инвестирал близо 2.5 милиарда евро, всъщност е доста по-успешен, отколкото си мислим.
