Тази седмица "Изоставената България" - фоторубриката на Христо Узунов, представя последните дни на изоставения домостроителен комбинат в Момчилград
Снимка: Христо Узунов
Комбината затваря окончателно врати през 1990-та, когато промяната в политическата система на страната слага край на практиката да се строят панелни жилища
Снимка: Христо Узунов
Тишината е налегнала площадките, по които някога са сновяли забързаните работници, изпочупените прозорци на опразнените халета проскърцват под напора на вятъра, а природата бавно си възвръща изгубената територия, покривайки я с гъста растителност
Снимка: Христо Узунов
Ръждивите останки от някогашна постройка и обраслият с трева асфалт превръщат двора в истински постапокалиптичен пейзаж
Снимка: Христо Узунов
Без да им е дадена възможност да послужат за нещо, тези стоманобетонни елементи още като нови са осъдени на забрава от неумолимия ход на историята
Снимка: Христо Узунов
Магарешки тръни растат пред входа на едно от халетата. Лилавите им цветове едва разведряват тягостната атмосфера на това забравено от Бога място
Снимка: Христо Узунов
Административната сграда - жалка останка от минала епоха
Снимка: Христо Узунов
Звукът от стъпките отеква сред тягостната тишина на полуразрушените коридори в администрацията
Снимка: Христо Узунов
Макар част от парцела вече да е собственост на отделни физически лица, единствените следи от човешка дейност се виждат в едно от халетата, превърнато в импровизирана кравеферма
Снимка: Христо Узунов
За комбината, както и за стотици други безстопанствени обекти на територията на страната, бъдещето е неясно
Снимка: Христо Узунов
Гравитацията е свалила на земята този никому ненужен плафон
Снимка: Христо Узунов
Иронично, но писоарите в административната сграда са най-запазените артефакти в целия комбинат
Снимка: Христо Узунов
Стените на много от сградите са разрушени, а по покривите растат дървета
Снимка: Христо Узунов
Мрачните облци подсилват постапокалиптичната атмосфера на домостроителния комбинат
Снимка: Христо Узунов
Табелка, отдавна изгубила значението си, лежи захвърлена на земята пред сградата на кухнята
Снимка: Христо Узунов
На територията на комбината някога е имало 4 производствени халета, ремонтно-механичен цех за направа и поддържане на метални кофражни форми, лаборатория за изпитване качеството на бетона, арматурен двор, бетонов възел, сушилни и различни постройки със спомагателни функции
Снимка: Христо Узунов
Комбинатът е обслужвал населените места от кърджалийския регион, като продукцията му и днес може да бъде видяна под формата на жилищни блокове из Кърджали, Джебел, Крумовград и др
Снимка: Христо Узунов
Днес тъжните останки на домостроителното предприятие стоят край входа на града като мрачен паметник от епохата на панелките
Снимка: Христо Узунов
Стоманобетонният Стоунхендж. Подпорите на несъществуваща вече постройка стърчат от земята, сякаш са останки от древно светилище
Снимка: Христо Узунов
Под сянката на тази беседка работниците са намирали спасение от летните горещини
Снимка: Христо Узунов
Производственото оборудване е демонтирано, а на негово място никнат треви
Снимка: Христо Узунов
Постройките на комбината и неусвоената навремето продукция се разпадат под натиска на времето и тежките чукове на ромите - две сили, които бавно, но методично превръщат всичко в прах
