Шамарът в лицето на Еманюел Макрон този път не беше метафоричен. Видеото с това как млад мъж със зелена тениска, очила и маска уж тръгва да се здрависва с френския президент, но му пляска един шамар, обиколи световните медии и социалните мрежи.
Впоследствие много бързо извършителят - 28-годишният Деймиен Тарел, беше задържан от полицията, а заедно с него в белезници се озова и втори мъж, също на 28 години.
Нито един от двамата няма досие в полицията, като все още се уточняват мотивите за това им действие.
Френските медии спекулират, че той може да идва от малки, крайнодесни или дори монархистки кръгове, но докато не се изясни окончателно каква е причината да забие този плесник в лицето на президента, това остават само спекулации.
Истината е, че подобни актове изпълняват тайните мокри сънища на мнозина ядосани от политиката и политическите елити хора - да фраснат един на онези, които ги представляват във властта, да хвърлят нещо по тях, да изразят бурно и дейно своя яд към управляващите.
Разбира се, има си напълно законов начин това да се случва - гласуване на избори, с което да изхвърлиш конкретните хора от властта. Въпросът е, че някои все пак решават, че това не им е достатъчно, че имат нужда от едно по-физическо удовлетворени не вътрешните си политически терзания.
Именно така се раждат и нападенията срещу политици.
Някои от тях са насилствени и целят да наранят или дори да убият физически конкретната публична фигура и за жалост има твърде много примери за това, последният от които - убийството на лейбъристката Джо Кокс във Великобритания само дни преди вота за Брекзит.
Други атаки обаче се целят не в живота и здравето на политиците, а в техния имидж. Подобно на случая с Макрон, историята познава редица показателни примери за това как протестиращи хвърлят разни неща по политици - яйца, брашно, обувки и дори малки сувенири.
Разбира се, всеки един подобен акт носи последици и нападателите получават своите присъди, понякога и съвсем ефективни - една твърде солена цена за малка акция, която е доста възможно да бъде забравена след седмици.
Проблемът с подобни нападения като израз на протест е, че твърде рядко се помни защо протестиращият е хвърлил нещо по политика. Помнят се само политиците, посипани с брокат или готварски продукти.
Шамарът по Макрон обаче ни дава повод да си спомним за още няколко подобни протестни атаки, в които имиджът на някои известни политици беше понатъртен.
Това не е първият подобен инцидент за Макрон
Истината е, че френският президент има вече опит с ядосани демонстранти. Още докато е министър на икономиката при президента Франсоа Оланд, той се сблъсква челно с летящо към главата му яйце. Случаят е от 6 юни 2016 г., а зад атаката стоят активисти на френската синдикалистка организация Генерална конфедерация на труда, които са недоволни от предлаганите от Макрон мерки за "развързване" на ръцете на работодателите в отношението им към служителите.
През 2017 г. той отново е замерян с яйце само дни преди президентските избори в страната. Клипът от този случай тръгна отново да обикаля социалните мрежи във Франция, но този път като фалшива новина, според която мюсюлмани нападат Макрон заради думите му за "паралелната държава" на ислямизма във Франция.
Брашнена бомба за Франсоа Оланд
Няколко години преди яйцата да полетят към Макрон, тогава все още кандидатът за президент на Франция - социалистът Франсоа Оланд, се сблъсква с "брашнената бомба", като солидно количество пшенично брашно се изсипва върху него по време на събитие от кампанията му. Инцидентът е от 1 февруари 2012 г.
Нападател е 45-годишната Клер Сегин, която щурмува сцената, където е застанал Оланд, и изсипва брашното върху главата му.
Според нея полицията я следи и подслушва, а самата тя е жертва на "социалистическо унищожение". Самият Оланд остава безмълвен по време на инцидента, а след това от официалния си профил в Twitter нарича атаката "изолиран инцидент" и заявява, че има и по-добри начини човек да покаже несъгласието си, като самият той винаги е отворен за диалог.
И още брашнени бомби
Брашнената бомба се оказва любимо оръжие на френските демонстранти. Тя е използвана още при протести срещу бившия премиер на Франция Франсоа Фион по време на президентската му кампания от 2017 г. Тогава срещу него излизат информации, че е уредил свои близки на държавни постове с висока заплата - скандал, който впоследствие го принуди да се откаже от президентските си амбиции и дори доведе до присъда срещу него.
През 2017 г. обаче младеж, дегизирал се като поддръжник на бившия премиер, го замеря с брашнена бомба в лицето, крещейки "Лобист!". Охраната го задържа и го предава на полицията, а самият Фион се опитва да реагира шеговито на ситуацията, заявявайки, че се надява поне брашното да е било френско.
През 2016 г. друг кандидат за президент и бивш френски премиер - Манюел Валс също отнася брашнена бомба по себе си, след като мъж на около 30 години го атакува. Мотивите на мъжа са, че Валс използва на няколко пъти в мандата си член 49 от Френската конституция, чрез който прокарва спорни законови промени без одобрението на парламента.
Млечен шейк или яйца - кое е любимото оръжие на британците?
И ако французите разчитат на брашното, за британците млечният шейк е много по-символичен, поне през последните години. Покрай изборите за Европейски парламент от 2019 г. - последните подобни, в които Великобритания участва, Найджъл Фараж, както и други видни про-Брекзит политици, станаха обект на атаки с млечни шейкове. Тези актове се превърнаха във форма на протест срещу крайнодесни политици от Партията на Брекзит и Британската партия на независимостта.
Единственото обаче, което тези демонстрации постигнаха, беше киселата физиономия на Фараж на фона на съсипания му костюм. Впоследствие съдът разпореди нападателят Пол Кроутър да заплати на политика цената на костюма му.
И все пак, ако става въпрос за предпочитано оръжие в ръцете на британските политически хулигани, то това са яйцата. Яйца са летели срещу лидерите на Лейбъристката партия Ед Милибанд (през 2012 и 2013 г.), Джереми Корбин (веднъж през 2019 г.), както и срещу вицепремиера от времето на Тони Блеър - Джон Прескот (през 2001 г.).
Самият Тони Блеър е бил замерян с лилав прах през 2004 г. по време на дебат в Камарата на общините в британския парламент.
Летящата катедрала
Ако питате бившия италиански премиер Силвио Берлускони, по-добре яйца и брашно, отколкото метална фигура на катедрала. През 2009 г. 73-годишният тогава Берлускони се озова в болница със счупен нос и счупен зъб, след като 42-годишният Масимо Тартагалия го замеря със сувенира. За мъжа се знае, че има психически проблеми.
Италианският премиер прекара кратко време в болница, където носът му беше опериран, а след това се завърна на политическата сцена.
Обувките по Джордж Буш-младши
Ако има обаче най-иконичен случай, в който политик да е бил замерян с нещо, то това ще е онзи с летящите обувки, хвърлени по Джордж Буш-младши. Годината е 2008-а, в самия край на втория мандат на Буш като президент на САЩ.
На 14 декември той е в Багдад, за да даде съвместна пресконференция с иракския премиер Нури ал Малики, на която да говорят за напредъка на страната в ерата след Саддам Хюсеин. Точно в момента, в който президент и премиер трябва да се здрависат, откъм сектора на журналистите политат две обувки, насочени към Буш.
Обувките са собственост на журналиста Мутандар аз Зейди от телевизия "Ал Багдадия", който ги запраща към главата на американския държавен глава с вик: "Ето ти подарък от иракчаните! Това е целувка за сбогом, куче!".
Само, че Буш заляга бързо и успява да избегне и двете обувки. Аз Зейди е притиснат бързо към земята от охраната на Буш и е отведен за разпит.
Електронното издание на френското сп. "Поан" писа, че Аз Зейди е един от водещите кореспонденти на телевизия "Ал Багдадия". По време на конфликта в Ирак той е загубил част от семейството си, а след избухването на войната сам е попаднал в ръцете на похитители, вероятно от "Ал Кайда".
След "нападението" са му повдигнати обвинения в "нападение над държавен глава по време на официално посещение". Докато е в ареста, той става жертва на жестоки побоища, включително с камшици, мъчения с електричество, избиване на зъбите, счупен нос и счупен крак.
През март 2009 г. Аз Зейди е осъден на 3 години затвор, но след обжалване месец по-късно присъдата е намалена до една година. За добро поведение в затвора намаляват още срока на наказанието и в крайна сметка Мунтазар излиза на свобода на 11 септември 2009 г. При излизането си от затвора е посрещнат като герой.
Брокатните бомби срещу американските политици
Когато става въпрос за предпочитано "оръжие" на домашната сцена обаче, американците залагат на брокатните бомби - подобно на брашнените, но вместо с продукт за вкусно тесто, политиците са замеряни с доста по-досадния за махане и перманентно бляскащ брокат.
Един от потърпевшите от такива атаки е кандидатът за президент на САЩ от 2012 г. Мит Ромни, който на два пъти в рамките на само няколко дни - на 1 и на 7 февруари - е атакуван от протестиращи, които са недоволни от твърде консервативните му възгледи.
През същата тази кампания за номинацията на Републиканската партия и други кандидати стават жертва на тази подмолна и лъскава бомба - конгресменът Рон Пол, сенатор Джо Либерман, както и Рик Санторум. Последният става жертва на брокатени бомби общо 5 пъти.
Подобна тактика е използвана сравнително често в САЩ през последното десетилетие, като нейни жертви са били още конгресменът републиканец Нют Гринич, губернатора на Минесота Тим Поленти (също републиканец), конгресмен Мишел Бачман, консервативният политически активист Рандал Тери,
Другото предпочитано оръжие са пайовете. Сладка торта в лицето си са отнасяли сенатор Карл Левин (демократ), обвинен в това, че е ционист от нападателите си, губернаторът на щата Върмонт Джим Дъглас (републиканец), както и кметът на Сакраменто Кевин Джонсън.
Ако обаче трябва да посочим най-странното "замеряне" на политик, то тук си струва да отличим президента Барак Обама, който е замерен с книга. Тя е хвърлена от нейния автор, който просто се надявал, че американският държавен глава ще я види и ще я прочете.
Изводът от всичко това е, че в много редки случаи светът си спомня за нападателя и неговата кауза. Това, което остава, са унижени и оцапани политици. И присъдите за тези, които са ги атакували.
