След броени седмици кабинетът „Борисов" навършва една година. Ще плъзнат медийни анализи и отчетни интервюта, социологически сондажи и политологически равносметки. Ще потекат самохвалства и оправдания от страна на управляващите, обвинения и заклинания от страна на опозицията.
Ясна картинка
Отсега е съвсем ясна картинката. Бойко Борисов ще каже, че е свършил чудеса от храброст при ужасяващото наследство, оставено му от Тройната коалиция. И че тепърва светлото бъдеще предстои - първо в 2012-а, после и в следващaтa годинa от този мандат.
Министрите ще кажат, че героично са се справили с тежкото наследство в ресорите им, оставено от техните предшественици. Но вече сме напипали дъното и скоро ще скочим като делфини над водата.
Опозицията ще каже, че това е най-некадърното управление, пропиляло милиардите, оставени му в наследство. И че тоталната липса на компетентност се маскира с ежеминутно присъствие на премиера и министрите пред камера.
Журналистите ще напишат, че тепърва предстоят вътрешно-партийни разцепления, понеже такива винаги е имало след медените месеци на власт. Ще прогнозират задълбочаване на вицепремиерския конфликт Цветан Цветанов-Симеон Дянков и стратегическа заплаха за лидерството на Бойко Борисов от страна на сивия партиен кардинал и рейтингов съперник на премиера - Цветан Цветанов.
Социолозите ще отчетат закономерен спад в доверието, типичен за всеки, дарен с огромни очаквания при идването му на власт. И че полицейските акции срещу престъпността вече са слаби козове на легитимност за властта пред опразващите се джобове.
Политолозите ще търсят политически проекции на постепенната загуба на доверие в управляващите. Ще отредят на президентския вот и местните избори догодина ролята на битката при Курската дъга за хода на войната на Източния фронт. И ще маркират на картата специалната роля на маршал Георги Първанов и неговите още никому неизвестни нови отечествено-фронтовски съединения.
Може и да бъде вярно
Всичко това може да бъде вярно. Не само от определена гледна точка, но и от всички гледни точки едновременно. Например: наследството наистина е лошо, но и новите наистина са некадърни; борят се повече с престъпността, но и повечето им пара е в свирката.
И всеки гражданин, чрез съвкупните натрупвания от опита на личния си жизнен свят през изтеклата година и от света на националната общност, споделян чрез медиите, може да си изгради подобни гледища на достоверност. Проблемът обаче не е, че претенциите за легитимност на тази достоверност не могат да бъдат валидни като достоверност не само за себе си, но и за всички, а че историята на достоверността не може да бъде разказана в сюжети, а само в образи.
Ако достоверността е, че правителството наистина се бори с престъпността, то тя е резултат повече от образите на десетките операции с артистични кодови имена, отколкото от сюжетите на доведени до годни за съд обвинения.
Ако достоверността е, че наследството от Тройната коалиция наистина е много тежко, то тя е повече резултат от ежедневните оправдания-обвинения на премиера и финансовия министър и публичното подхвърляне на всевъзможни договори и числа, отколкото от публично неоспоримите параметри на бюджета.
Ако достоверността е управленската некадърност на кабинета, то тя е повече резултат от постоянната промяна и некоординираността на позициите между премиера и министрите, отколкото от реалната представа за политиките на правителството.
Защо точно
Още на първата година от управлението всеки може да каже дали филмът му е харесал, не му е харесал или горе-долу се търпи. Но трудно може да каже защо точно. Обобщените впечатления от образи, а не от сюжети трудно могат да бъдат разложени на логически сегменти.
Това се дължи на характера на управлението, което живее само в модуса на видимостта, и на неспособността на медийния кинематограф, задъхан в препускане след образната видимост, да я пречупи в рационален дискурс.
И никак не е ясно коя е същността на явлението и дали то изобщо има такава. Зад перманентната нерешителност и повратливост по енергийните проекти например може да се крие опит за лавиране между чужди интереси в полза на националните; може да е трупан липсващ управленски опит в крачка, следвайки повика на едни иначе съвсем благородни намерения; може въртоглавството да е единствената реакция - на откат, от шамари ту от Изток, ту от Запад; а може и въобще да няма никакви мотиви, а всичко да е плод на съвсем фриволни, и всяка откровена сама за себе си във времето, управленски жестикулации.
Перманентното състояние на свръхвидимост на образи може също така и да скрива добри управленски практики. Не е ясно например дали в аграрния сектор се случват добри неща или доматите в пиар щайгата на министъра само изглеждат прекрасни, а иначе са си пак пластмасови - или с молци. И дали отпушеното строителство на магистрали този път наистина е в резултат и на честни конкурси за отделните лотове.
Проблем с обективната оценка за достойнствата на филма няма. Той е харесван, нехаресван или търпян според преценката на вкуса, а тя е неоспорима. Проблемът е, че във вакханалията от образи и разпаднали се на парченца сюжети, не си разбрал нито за какво иде реч, нито какъв е смисилът. Не можеш да споделиш нищо с никого, освен простото отсъждане от вкус.
И понеже афишът на предлага друго, а ти не си сигурен какво точно си гледал, си склонен на продължение или дори на нова версия на лентата. От същия режисьор.
