Илияна Йотова и Андрей Гюров се изправиха един срещу друг на дебат по БНТ преди втория тур на президентските избори.
По регламент двамата кандидати имаха едно и също време за отговор на въпроси, а също така им беше дадена възможност да си задават въпроси един на друг.
Избирателната активност и ролята на президента
Първият въпрос беше свързан с рекордно ниската избирателна активност на първия тур на 25 октомври.
Андрей Гюров обясни слабия интерес с начина, по който е протекла кампанията. Според него хората са били плашени с въвличане на България във война и с измислени врагове, което ги е накарало да се отдръпнат от политиката.
"Аз обаче няма да ги плаша и искам да кажа нещо друго - че България може и заслужава много повече", заяви кандидатът.
Гюров сравни президентската институция с пиано в хола, което хората заобикалят, но никой не използва. По думите му държавният глава може да събере на една маса млади хора, предприемачи, учени и други представители на обществото, за да търсят решения на проблеми, които надхвърлят един президентски мандат и ежедневните политически борби.
Той подчерта, че президентът може да бъде противотежест на властта, когато тя се самозабравя, особено в ситуация, в която една политическа сила контролира мнозинството в парламента и изпълнителната власт.
Илияна Йотова благодари на БНТ за организирането на дебата и за възможността двамата кандидати да разговарят пряко, вместо да комуникират чрез "тролове, елфи и изкуствен интелект".
Тя също призова гражданите да гласуват на балотажа и благодари на участвалите в първия тур. В отговор на метафората на Гюров Йотова заяви, че президентската институция от началото на 2017 г. е "едно много добре акордирано пиано", което свири мелодиите, които хората очакват и харесват.
Спор за политическата подкрепа
Двамата кандидати размениха критики и за партиите и политическите формации, които стоят зад тях.
Йотова посочи, че кандидатурата ѝ е получила подкрепата на "Прогресивна България", БСП, ВМРО, НДСВ и други формации. По думите ѝ в инициативния комитет има хора с различни политически предпочитания, обединени от работата си за България.
Тя отправи въпрос към Гюров за подкрепата от ДПС, като заяви, че част от формациите, застанали зад него, са потърсили подкрепа и от тази партия.
"Какво им обещахте, г-н Гюров?", попита Йотова.
Гюров отговори, че заедно с кандидата си за вицепрезидент Георги Кандев са изградили кандидатурата си на граждански принцип. Според него в инициативния им комитет няма политически лидери, политически обвързани лица или представители на Държавна сигурност.
"Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи и от партийни лидери. Ние се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа", заяви той.
Гюров използва и метафората на Йотова за пианото, като посочи загубата на подкрепа за политическите сили на парламентарните избори като аргумент срещу твърдението ѝ, че президентската институция е добре настроена.
Различни визии за българската външна политика
Във външнополитическия дебат Гюров заяви, че България трябва да отстоява международното право и принципа, че границите не се променят със сила, независимо за кой конфликт става въпрос.
Според него страната трябва да работи активно със съюзниците си и да изгражда коалиции, вместо да се оказва изолирана в международните формати.
"Когато сме на масата в Европейския съвет - там има 27 души и когато сме един срещу 26, нашият глас не е силен", коментира той.
Като пример Гюров посочи френското предложение за Република Северна Македония. По думите му чрез него България е успяла да превърне позицията си в част от общоевропейската политика, вместо да се противопоставя сама на останалите държави членки.
Йотова отхвърли тезата, че България трябва да се възприема като малка сила, която разчита предимно на съюзниците си.
"Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в Европейския съюз", заяви тя.
Според нея президентът трябва да има самочувствието на държавен глава на суверенна държава и да защитава националния интерес, без автоматично да се съгласява с решенията на други държави или международни организации.
"Ако на всичко казваш "да", както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен", коментира Йотова. Тя подчерта, че аргументираната позиция и добрата подготовка позволяват на страната да намира съюзници и да влияе върху общите решения.
По думите ѝ това не е антиевропейска политика, а начин европейската политика да стане по-силна.
Сигурността на Черно море и атаките срещу търговски кораби
Значителна част от дебата беше посветена на сигурността в Черно море след атаките срещу търговски кораби в региона.
Йотова припомни, че е поставила въпроса пред Общото събрание на ООН и лидерите на 193 държави. Според нея сигурността на морските маршрути е от ключово значение за продоволствената сигурност на региона, а опасността за корабоплаването води и до увеличаване на застрахователните разходи.
Тя заяви, че е очаквала по-голяма подкрепа за поставянето на темата, но някои политически формации са я определили като банална. Последвалите атаки срещу търговски кораби, по думите ѝ, са показали колко сериозен е проблемът.
Йотова посочи, че България е потърсила помощ от партньорите си в НАТО и ЕС, а са проведени и срещи на министерско равнище с Румъния и Турция. Тя предложи среща за сигурността в Черно море с участието на шестте държави с излаз на него - България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия.
Идеята ѝ е да се постигне мораториум върху бойните действия в Черно море.
Гюров обаче определи това предложение като недостатъчна мярка за гарантиране на сигурността.
"Пожелание за мораториум не е отбранителна стратегия, мълчанието не е отбрана", заяви той.
Според кандидата първо трябва ясно да бъде назован източникът на заплахата, след което България да се присъедини към общата резолюция на ООН и към европейските инициативи за сигурност, включително системи за защита от дронове и противоракетна отбрана.
Гюров разкритикува и действията на Йотова, като заяви, че Консултативният съвет за национална сигурност е бил свикан твърде късно въпреки сигналите за ескалация на напрежението. По думите му след заседанието не са били поставени конкретни цели, чието изпълнение да бъде проследявано.
"Снишаването не води до повишаване на сигурността, а напротив", коментира той.
Йотова отговори, че не е имало обща резолюция на ООН в смисъла, в който я представя Гюров, и че конкретният документ, на който той се позовава, не е защитавал достатъчно българския интерес, тъй като сигурността в Черно море е била засегната твърде бегло.
Двамата влязоха в спор и за участието на България в европейски инициативи за отбрана. Йотова заяви, че страната е подала документи за участие в програма за защита от дронове, но в крайна сметка не е записала участието си. Тя посочи и други системи, в които България участва, включително IRIS.
Гюров обясни, че първоначалният отказ е бил мотивиран от високата цена, а решението за включване е дошло след ескалацията на ситуацията. Според него участието в общи инициативи за развитие на военни технологии може да създаде и нови работни места.
Войната в Украйна: преговори или повече военна подкрепа
Различията между двамата кандидати се задълбочиха и при обсъждането на войната в Украйна.
Гюров коментира изказването на премиера Румен Радев, че на балотажа се избира между войната и мира, като заяви, че подобно противопоставяне не помага за осигуряването на сигурност.
"Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто", каза той.
Според Гюров Русия трябва да бъде назована като агресор и да прекрати военните действия. По думите му, докато България не посочи ясно източника на заплахата, няма как да се подготви адекватно за защитата си.
Йотова защити тезата, че устойчив мир може да бъде постигнат единствено чрез преговори и споразумение с участието на Русия.
Тя заяви, че войната не е започнала през 2022 г., а през 2013-2014 г., и припомни различните опити за постигане на мирно споразумение през годините.
Според нея увеличаването на военната подкрепа за Украйна води до нови жертви, а ултиматумите не могат да принудят една държава да седне на масата за преговори. Йотова посочи Финландия и Норвегия като примери за държави, потърсили разговор с руския президент Владимир Путин.
Тя заяви, че би разговаряла с Путин, ако получи мандат от българската държава и има национален консенсус за подобен ход.
Йотова подчерта и необходимостта Европа да има собствено предложение за това как да изглежда мирът в Украйна. По думите ѝ Европейският съюз е изтласкан от процеса и трябва да участва по-активно в търсенето на решение.
Спор за участието на България в "коалицията на желаещите"
Йотова отправи към Гюров и въпрос за ангажимента на България към т.нар. "коалиция на желаещите". Тя заяви, че подобно участие означава присъствие на български военнослужещи в Украйна, и попита защо той не е потърсил мнението на народните представители, когато е бил премиер и парламентът е работил.
Гюров отхвърли това твърдение и заяви, че споразумението не предвижда изпращането на български войници в Украйна.
"Посочете един текст, в който има такъв ангажимент. Това е рамково споразумение, всеки един договор подлежи на ратификация. Никъде не се предвижда български войници да отиват в Украйна", заяви той.
Гюров припомни и спирането на доставките на газ от "Газпром", като каза, че компанията е искала да остави България "на тъмно и на студено". По думите му споразумението за "коалицията на желаещите" е било внесено в Народното събрание, но председателят на парламента го е върнал към правителството с аргумента, че решението е в компетентността на Министерския съвет.
Българите в Северна Македония и френското предложение
По време на дебата Йотова постави въпроса за отношенията с Република Северна Македония и защитата на правата на българите там.
Тя заяви, че няма промяна в позицията на България по европейската интеграция на Северна Македония след приемането на френското предложение. Като пример за продължаващите проблеми посочи случая с Християн Пендиков и оправдаването на нападателите му. По думите ѝ Скопие прави опити определени протоколи да бъдат оставени настрана, а България трябва да продължи да настоява за спазването на договорените европейски условия.
Йотова припомни и среща при президента Румен Радев по време на управлението на Кирил Петков, която според нея е предотвратила риск от отстъпление от българската позиция от Петков. Тя подчерта, че президентската институция е поставила на масата въпроса за българите в Северна Македония.
Гюров отговори, че е показателно как се е променила позицията на президентската институция след приемането на френското предложение. По думите му преди това правителството е било критикувано за опита да превърне българската позиция в част от общоевропейската политика, докато днес всички партии подкрепят постигнатото решение.
Промените в Конституцията и ограничаването на правомощията на президента
На въпрос дали отново би предложила Андрей Гюров за служебен министър-председател, Илияна Йотова отговори, че би направила същия избор, ако можеше да се върне назад във времето.
"Да, благодарение на една коалиция нямах избор. Така наречената домова книга с предложенията - половината от тях не ставаха, бяха несъвместими. От останалите избрах Гюров", заяви тя.
Гюров посочи, че сред хората в домовата книга има и такива, назначени от президентската институция. Попитан дали отново би приел поста на служебен премиер, той заяви, че вече е показал готовност да поеме отговорност, когато това е важно за страната.
Йотова обаче заяви, че доверието между нея и Гюров е било разрушено в момента, в който той е подписал споразумението с Украйна.
Андрей Гюров заяви, че домовата книга е изпълнила предназначението си и България трябва да гледа напред след тежкия период, през който е преминала.
По думите му Конституцията трябва да осигурява контрол и баланс между институциите, а направените промени допринасят за това.
"Не вярвам, че президентската институция трябва да има повече правомощия. Трябва да се търси обединение. Ние сме парламентарна република, президентът заедно с Конституционния съд е важна граница пред това да няма самозабравяне", заяви Гюров.
Илияна Йотова от своя страна настоя домовата книга да бъде премахната и президентът да получи право на избор при назначаването на служебен министър-председател.
"Тази позорна домова книга трябва да бъде премахната, президентът трябва да има избор", заяви тя.
Йотова призна, че Гюров се е справил с организирането на изборите, но го разкритикува за икономическата ситуация по време на управлението му. По думите ѝ тогава цените са се повишили най-много, а инфлацията е нараснала.
"Вие се справихте с изборите, но по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, скочи инфлацията. Вие се оказахте неспособен да се справите", заяви Йотова.
Критики за потенциални зависимости на президентството и при двамата кандидати
Двамата кандидати си размениха обвинения за управлението на публичните средства и ефективността на мерките срещу поскъпването, а Гюров отхвърли твърденията, че зад кандидатурата му стои нова политическа "сглобка".
На въпрос дали избирането му за президент би довело до концентрация на власт, Гюров подчерта, че е независим кандидат и няма договорки с партийните централи и лидерите, които го подкрепят.
"Няма разговори между мен и партийни централи или лидери", заяви той и допълни, че като държавен глава би използвал правото си на вето, когато решенията са в ущърб на гражданите.
Йотова от своя страна заяви, че институциите не трябва да воюват помежду си, а да работят заедно. Тя защити решението си да не наложи вето върху първия бюджет на кабинета "Радев", като посочи, че връщането му в парламента би блокирало допълнително държавата.
"Институциите трябва да си сътрудничат, а не да воюват", заяви Йотова. Тя припомни, че е изслушала Асен Василев и Николай Денков в продължение на два часа и половина, преди да подпише бюджета, и отбеляза, че Конституционният съд е отхвърлил твърденията за неговата противоконституционност.
Икономика, инфлация и бюджет
Темата за публичните финанси продължи с критики към проекта за бюджет за 2027 г. Гюров заяви, че срещу него са били отправени предупреждения, но вместо да бъде върнат за обществено обсъждане, той е бил приет прибързано. Според него бюджетът е бил скрит преди изборите, а липсата на подробности поражда съмнения относно заложените мерки.
"Бюджетът беше скрит преди изборите. Ако беше добър, щяхме да видим подробности", заяви Гюров.
Той посочи, че като президент би следил дали държавата поема допълнителни дългове и дали финансовите решения защитават интересите на гражданите. Гюров припомни и предишния си опит с бюджетни процедури, като заяви, че е настоявал предложенията за административна реформа да бъдат подложени на обществено обсъждане, вместо да бъдат прокарвани без достатъчен дебат.
Йотова обаче защити подхода си към бюджета и обвини Гюров, че смесва различни обстоятелства. Тя припомни, че Асен Василев и Николай Денков са сезирали Конституционния съд, но според нея решението на съда е потвърдило, че бюджетът не противоречи на Конституцията.
Двамата влязоха в спор и за финансовото състояние, което служебното правителство е оставило на следващия редовен кабинет.
Йотова заяви, че при управлението на Гюров държавата е останала без достатъчно средства за заплати и че е било предложено да се използват средства от Българската банка за развитие за покриване на държавните разходи. По думите ѝ новото правителство е заварило дефицит от близо 3 милиарда лева.
Гюров отхвърли тези твърдения като неистина. Той заяви, че при предаването на властта във фискалния резерв са останали 6,8 милиарда евро и че изплащането на заплатите никога не е било под въпрос.
По думите му средствата от Българската банка за развитие са били върнати в бюджета, вместо да бъдат използвани като ресурс за приближени до властта фирми.
Йотова и Гюров се обвиниха взаимно за инфлацията и високите цени
Икономическата политика на служебното правителство се превърна в друга линия на сблъсък. Йотова обвини Гюров, че не се е справил с инфлационния натиск и е предприел мерки срещу високите цени твърде късно.
"По време на вашето управление най-много се вдигнаха цените и скочи инфлацията, а вие бяхте неспособен да се справите с това. Направихте щаб за цените един месец преди да си тръгнете, а за горивата дадохте 20 евро под натиск, от които се възползваха едва 16 процента от гражданите", заяви тя.
Гюров отхвърли критиките и защити предприетите от кабинета мерки. Той посочи, че въпреки по-високите международни цени на петрола българските потребители са плащали по-малко на колонките. По думите му компенсациите за електроенергията за бизнеса също са били изплащани своевременно, докато сега фирмите ще трябва да чакат средствата си до следващата година.
Гюров заяви още, че мерките на служебното правителство са били посочени като пример за навременни и работещи решения на пролетните срещи на Международния валутен фонд.
Спор за следващия бюджет и възможността за президентско вето
В края на тематичния кръг двамата отново се върнаха към бюджета за 2027 г. Гюров предупреди, че финансовата рамка ще увеличи данъчната и административната тежест върху бизнеса и домакинствата с 2 милиарда евро и ще предвиди 1,5 милиарда евро за разходи без достатъчна отчетност.
Той разкритикува и липсата на средства за млади лекари, майки и увеличение на минималните заплати, като заяви, че един милион пенсионери остават под прага на бедността.
Според Гюров президентът трябва да събере синдикатите и работодателите, за да се потърси компромис по бюджета, преди да се стигне до налагане на вето.
Йотова от своя страна заяви, че ако Гюров бъде избран за президент, следващият държавен бюджет ще бъде подписан до края на годината. Тя постави под съмнение твърденията му за състоянието на публичните финанси, като посочи започналата от Европейската комисия процедура за свръхдефицит.
"Няма как за един месец да се е качил така - или документите, които България е изпратила, са били неточни от 2024 година, когато финансов министър е бил Асен Василев, или във вашето правителство цените са скочили толкова много", заяви Йотова.
Свободата на медиите и ролята на институциите
След икономическия дебат водещата Поли Златарева обяви преминаването към регламента за преки въпроси между двамата кандидати.
Гюров попита Йотова каква позиция би заела, ако вицепремиер говори за "добри" и "лоши" медии, а пресцентърът на Министерския съвет се използва за предизборна агитация в полза на един от кандидатите.
Йотова заяви, че свободата на словото е право на всеки, независимо дали е премиер, вицепремиер или обикновен гражданин. Тя се позова на професионалния си опит като журналист и евродепутат, но насочи критиките си към предишното редовно управление, като припомни телевизионно обръщение на министър-председателя към партньорска партия с призив да не разпада управляващата коалиция.
Спор за помилванията на престъпници
В първия си въпрос към Гюров Йотова поиска обяснение за предполагаемо негово изказване след арестите на двама кметове, с което той сравнил действията на властите с "възродителен процес".
Гюров категорично отрече да е използвал подобна формулировка и обвини представители на "Прогресивна България" в разпространение на фалшиви новини. По думите му той е заявил, че борбата срещу олигархията е закъсняла и трябва да бъде доведена докрай.
След това Гюров попита Йотова дали ще се извини на българските майки за помилването на осъдени за трафик на наркотици.
Йотова отхвърли обвиненията и заяви, че лично е предоставила на прокуратурата цялата документация по случаите. Тя подчерта, че не е имала основания да се съмнява в медицинската комисия, назначена по времето на министрите Надежда Йорданова и Асена Сербезова.
В защита на решението си Йотова посочи случай на млад мъж във Великобритания, чието дете страда от тежко заболяване и не може да се храни без помощта на баща си. По думите ѝ британски съд на два пъти е отказал екстрадицията му за изтърпяване на присъда в България заради състоянието на детето.
Гюров настоя, че отговорността за помилването е лично на Йотова, независимо от становищата на медицинските комисии. Той оспори и дали цитираната комисия изобщо е препоръчала помилване, като подчерта, че необходимостта от лечение не означава непременно освобождаване от затвора.
Йотова отвърна, че решенията се вземат въз основа на официални документи от компетентните институции. Тя заяви, че администрацията ѝ е отговорила на всичките 14 депутатски питания по темата, но самата тя не е имала възможност да защити позицията си от парламентарната трибуна.
Предизборната кампания и личните нападки
Йотова попита Гюров дали одобрява начина, по който е водена кампанията му, като го обвини в използване на лични нападки, действия на тролове и медийни атаки срещу съпруга ѝ.
Гюров определи кампанията си като открита и директна, проведена в рамките на добрия тон. Той заяви, че критиките са били насочени към решенията на Йотова в качеството ѝ на вицепрезидент, а не към личния ѝ живот.
Той обвини представители на "Прогресивна България" в разпространение на подвеждащо съдържание и посочи като пример колажи, на които е изобразен с автомат и каска или целува украинско знаме. По думите му това са опити да бъде представен като заплаха за страната.
В заключение Гюров заяви, че е приел всички предложения за публични дебати, но част от тях са били отказани от предизборния щаб на Йотова. Той определи кампанията срещу себе си като "кална", с внушения, заплахи от война и измислени врагове, и я противопостави на собствената си кампания, която описа като открита и позитивна.
Балотажът между кандидатпрезидентските двойки на Илияна Йотова и Андрей Гюров ще се проведе на 1 ноември. Според данните, посочени в материалите за дебата, право на глас имат над 6,5 милиона български граждани.
