Никога не е късно да усвоиш някой друг лош навик. Не можем да кажем, че българската партийна система е организъм с добри черти и навици.
Започвайки от Жорж Ганчев и неговия Бизнес блок в миналото, минавайки през агресивния Волен Сидеров, стигайки до партийния лидер Бареков, който сам се отказа от собствената си група.
Българската партийна система ражда редовно своите абсурди.
Миналата събота обаче се появи още една "революционна" и "истинска" политическа алтернатива - Българска пролет. Дали тя ще успее да премина първия етап на политическото строителство или подобно на други ще повехне още преди официалната си регистрация, предстои да видим.
Въпреки това, Българска пролет вече придоби един ефектен етикет - българската СИРИЗА. Етикет, който подсказва естеството на идеите, зад които евентуалната партия би застанала.
Дали обаче България точно в този момент има нужда от тях?
Развитието на някои идеи, характерни за новите леви течения, може да се окаже пагубно за нас. На първо място, това е вероятният удар срещу поелата леко въздух икономика на страната.
Това, което СИРИЗА направи в Гърция за последните няколко месеца е достатъчно ясно, ако го погледнем през цифрите. Първо, управлението на новите леви намали очаквания икономически ръст от 2.9 на 1.4%.
Второ, с постоянното си говорене за промяна на данъчната система, СИРИЗА на практика обясни на гражданите, че няма смисъл да се плащат данъци и постъпленията в хазната намаляха. Неумелите действия в управлението разклатиха още повече банковата система в Гърция и сега тя разчита единствено на подкрепа от ЕС.
СИРИЗА, за съжаление, направи отчасти това, което обещаваха - да харчат милиарди евро за социални разходи като безплатно електричество, храна за бедните и по-високи пенсии. Единственият проблем е, че тези пари ги няма в гръцката хазна и икономика, и сега трябва някой да им ги даде.
Приложени в България, тези мерки вероятно бързо биха предизвикали същите последици. С едно изключение, че ние не сме в Еврозоната и не е ясно дали при това положение ще можем да разчитаме на подобна солидарност от европейските институции и данъкоплатци.
Българската СИРИЗА вероятно би била, подобно на всички нови леви, още един представител на руските интереси.
А ние нямаме нужда от това, просто защото и тези, които имаме сега, са много и достатъчно добре организирани срещу нашия собствен интерес.
България няма и нужда от още един противник на НАТО, пък бил той депутатът Велизар Енчев. Не защото Алиансът трябва да бъде свещена крава, а защото в сегашната ситуация на сигурност около нас най-лошото което може да направим е да повярваме в илюзията "неутралитет".
В историята си България никога не е имала такава гаранция за собствената си сигурност, каквато има днес като член на НАТО. Неговият член 5 на практика казва, че за нас се грижат 28 армии.
По подобие на въпроса с НАТО - нито Гърция, нито България могат да спечелят нещо от безсмислена конфронтация с ЕС и Брюксел, което е запазената марка на СИРИЗА.
И пак не защото Брюксел е Москва по времето на СССР, а защото европейската идея е все още единственият искрен носител на демокрацията. За по-рационалните хора, ЕС може и да се измери с пари.
За Гърция това означава заплатите на държавните чиновници за месец май, а за България 72% от публичните инвестиции в страната, които се правят с европейско финансиране.
От българската СИРИЗА няма нужда дори и БСП.
Новата лява вълна бута БСП от умерена лява партия към крайностите на СИРИЗА и Подемос. Вместо да обясни на своите избиратели, че ще стане по-зелена например, по-чувствителна към обществения интерес и по-малко уязвима от влиянието на ДПС, БСП сега ще се хвърли в неравно състезание по популизъм с новите леви.
Само че СИРИЗА и Подемос нямат свой собствен електорат, който могат да губят, а само атрактивни млади харизматични лидери. В БСП е точно обратното.
А българските избиратели нямат нужда някой да им предложи поредния политически балон, по подобие на Ципрас в Гърция.
България в момента има изключително рядък исторически шанс да избърза в развитието си, ако направи правилните неща.
Пластовете около нас се разместват и всяка последователна, ясна и смислена политика ще бъде оценена и полезна за България.
Всеки опит да се "нахранят бедните", да се "накаже Брюксел" или някаква друга революция (извън дигиталната) би довела до загуби за страната. Това би била поредната красива лъжа, продадена на българските граждани, вместо истината, че без "пот, кръв и сълзи" (по Чърчил) няма да стане.
