"Защо сте дошли тука, лумпени такива? Какво искате? Ние не искаме да става бой", крещи с пълно гърло млада жена пред парламента снощи. Загърната е с трибагреника и добре знае, че може да отнесе някоя палка, ако я сметнат за агресивен "елемент". Протестът уж бил за скъпия ток, уж трябвало да бъде мирен, уж имали разрешение. Нищо подобно.
"Толкова фашисти на едно място отдавна не съм виждал", приглася й мъж, изненадан неприятно от нашествието на маскирани младежи. Те доста добре се открояваха от мирно протестиращите и в един момент се оказаха преобладаващи.
Когато лумпените дойдат с камъни, всеки протест губи каузата си. Едно хубаво меле е напълно достатъчно да принизи и опростачи дори най-справедливите искания на недоволните хора, излезли на улицата. Старата и изпитана тактика работи безотказно.
На десетия ден от недоволството срещу монополите и високите сметки провокацията, която всички чакахме, се случи - изпълниха я почти тийнеджъри с шалове по лицата. Не прави чест на поръчителите да хвърлят тия хлапета, които търсят адреналин, защото може да пострадат. Но тях не ги е гнус да се цапат с такива поръчки.
Обикновено, когато протестираш и заявяваш позиция, не криеш лицето си. И не носиш камъни в найлонови торбички, не чупиш клони, не хвърляш празни бутилки от бира, не обръщаш контейнери за боклук, не чупиш витрини.
Те крещяха, че искат демокрация, че искат "България на българите". Не знаят, че демокрацията не е кръвна роднина на агресията, нито пък са виждали сметка за ток, нито са плащали такава. Но бяха добре нахъсани от доволните си предводители, усмихващи се на втори план.
Безкрайно прозаично - на преден план се тикат непълнолетни, защото наказанията за тях са по-меки, в случай че бъдат арестувани. Но те дори не бяха на преден план, а предпочитаха да хвърлят камъни от задните редици на протеста.
"Тия са дошли тук, за да се бият. Хайде, момиче, най-добре да си ходим", казва ми възрастна жена, чиято пенсия отива само за сметки и лекарства. След минути тя ще си отиде, изплашена от нагнетяваната агресия. Ще я последват още доста хора, които от дни протестират срещу беднотията.
Още по-зловещо става, когато полицията не спре маскираните, а им позволи просто ей така да станат част от тълпата. На протеста през 2009-а полицаите ме проверяваха три пъти, не и сега. Значи, МВР пасивно съдейства на тъпата екшън продукция. "Ако не бях на работа и аз щях да съм при вас", казва ми полицай от задните редици на кордона пред парламента.
Два часа униформените тихо и кротко си стояха, докато над главите им прехвърчаха камъни и клони. Изведнъж се активизираха и започнаха да разгонват тълпата. А през януари 2009-а, когато МВР би студенти и майки с деца, пак заради подобни ултраси, на следващия ден всички, които искаха да отидат на протеста, бяха проверявани от полицията. Този път това не се случи. Защо ли?
Наистина става тъпо, когато определени политици трият доволно ръце от ескалацията на напрежението. Когато част от тълпата скандира "Оставка", а друга иска национализация на ЕРП-ата и референдум по темата, става подозрително.
Айде стига подигравка. Народът е ядосан, но не е малоумен. Дори да са притиснати до стената от безпаричие, да им е писнало от празни обещания и от популисти с управленски мераци, хората все повече осъзнават, че гласът им има значение, защото без него политиците са г-н Никой.
Макар че вчерашният протест беше пълна мистерия - без организатори, без разрешение, без единни искания, а недоволството - евтино употребено, следващия път ще внимаваме.
