Искрено се надявах, че популизмът и празните обещания от страна на съвременните политици няма да надминават нивото на Жорж Ганчев от 90-те, който обикаляше читалищата по селата със своята прословута китара и обиждаше на "мушморок" бедните хорица, които му задаваха въпроси.
Романтичният период на популизма си отиде в момента, когато Волен Сидеров от водещ на десетминутно предаване по местна кабеларка стана народен представител през 2005. Политическата мимикрия и популизмът не са толкова важни в случая, но фриволността и играта със суверенитета на България от страна на Волен Сидеров, Магдалена Ташева и компания вече стават сериозен проблем.
Но да приемем, че Волен Сидеров е един по-млад вариант на Йоло Денев, който просто е все още „класово неосъзнат" и се е изгубил в прехода от вестник „Демокрация" до „Комсомолска правда".
И тук, като във всеки съветски филм от 50-те, за да ни отърве от съмненията, че тази пропаганда е просто шега, се появява вездесъщата Магдалена Ташева, с която мои приятели плашат децата си, ако не заспиват.
В своето авторско предаване с декор, напомнящ сутрешния блок на Канал 2001, час и половина госпожа Ташева води монолог с такъв патос, че всеки актьор от Шекспировия театър трябва да взема уроци от нея по сценично майсторство. И ако явните знаци за разстройство на личността като ехиден смях, придружен с реплики от типа на „аз съм искала да „бум-бум" Коритаров", странни подобия на вицове и обяснение как работи Фейсбук, може да бъде обяснен по медицински път, то за директната заплаха над суверенитета на България си е отговорна пред прокуратурата.
Навръх 8 март Магдалена Ташева поздрави всички българи, които протестираха срещу тройната коалиция между БСП, ДПС и Атака с една изключително интригуваща пропагандна песен. Дотук нищо ново за депутат, който нарича всички несъгласни с мнението му „мутри, соросоиди и червеи". Следващото казано от нея е фундаментално за отношението на Атака към България и затова си позволявам да го цитирам дословно:
„Искам да поздравя, така, червеите и соросоидите, които плюха по медиите тази седмица и лично срещу Волен Сидеров, а вчера и срещу мене плюят... Та, искам тях да поздравя с една песен, песен на известната певица и поетеса с китара Жана Бичевска, казва се „Руснаците идват". Повярвайте ми, това е така. Правете си сметка, червеи, руснаците наистина идат!"
В тази пропагандна песен, станала известна покрай войната в Украйна, се вмъкват фрагменти, на които стъпва съвременният руски неоконсерватизъм, прокарван от Холмогоров и Дугин - атомното православие, Москва - Трети Рим и идеята за Катехона. За да не получа другарско обвинение от госпожа Ташева, че вадя от контекста съм превел два куплета от песента:
Руснаците идват и се стопи над Русия нощта
Руснаците идват на любимата армия да помогнат
Руснаците идват, напред със сърца висша проба
Руснаците плюят на властта на Америка и Европа
Марш марш марш.
Руски марш, събира на марш
Всеки, неунищожен от войната
Марш марш марш,
Руски марш, той ще приключи с шабаш
На тези, които се подиграха настраната
Цялата тази история с Магдалена Ташева идва в контекста и е продължение на случилата се няколко дни преди това манифестация в духа на „Партизански отряд Чавдар влиза в София".
Волен Сидеров успешно използва за агитация и настървяване на поддръжниците си един от малкото дни, в които всички политици са обединени и загърбват пристрастията си.
На 3 март тази година "Атака" не само че направи голям митинг, който искаше оставката на правителството и президента, но и си беше поканила за цвят двама височайши гости, дълбоко свързани с управлението на днешна Русия.
Във всяка една държава това би довело до дипломатически скандал и оставки
Но освен потъпкването на моралните устои, националното достойнство и Закона за държавния протокол, който определя официалните церемонии и тяхното провеждане, Волен Сидеров и компания агитираха за суспендиране на конституцията.
Гости на атакаджийските партизански изстъпления в центъра на София бяха Анатолий Карпов и Роман Худяков, двама депутати със съмнителни биографии и членове на още по-съмнителни политически фракции, които поднесоха благодарности на Волен Сидеров от лидерите на техните партии за "развитието на двустранните отношения между Русия и България". Всъщност депутатът, известен по света с хвърлянето на храна по стюардеси и сервитьори, се държеше едновременно като партизанин, сепаратист и васал на чужда страна.
Анатолий Карпов, представян като "12-ия световен шампион по шахмат", е член на руската дума още от времето на Брежнев, който печели титлата служебно, поради отказа на Боби Фишер да играе финален мач. Карпов поддържа политиката на СССР, включае и инвазията в Афганистан. На този етап той е член на Единна Русия, известна като "партията на Путин". Карпов предаде почитания към Атака от името на Сергей Наришкин, който е говорител на Държавната Дума на Русия. Наришкин влезе в черния списък на ЕС на руснаци, имащи отношение към изстъпленията в Украйна. Това е човекът, който предложи и прави постъпки Руската дума да приема резолюция срещу "анексирането" на Източна от Западна Германия.
Другият виден гост на атакаджийските изстъпления бе Роман Худяков, заместник-председател на фракцията на Либерално-демократическата партия на Русия, чиито предводител е небезизвестният Владимир Жириновски. Преди няколко месеца лидерът на ЛДПР каза за, че "трябва да го изгонят този президент (Плевнелиев), това не е президент на България, а обикновен лакей на ЦРУ, който напада Русия - спасителката му, вместо да лази в краката ни".
Преди 2 месеца Жириновски призова за мобилизация всички руснаци, защото скоро предстояла война на Русия с ЕС. В този ред на мисли участието на представители на партията му на митинг срещу президента и правителството е фактическо нарушение на суверенитета на държава, членка на ЕС, от страна на крайни политически субекти, които подтикват към военна агресия. Като прибавим и едночасовото телевизионно шоу на Магдалена Ташева, че „руснаците идват" да приключат с всички „червеи и соросоиди", няма как разумен човек да не достигне до заключението, че се води сериозна хибридна война на наша територия. Дори популизмът си има граница след която еволюира в реваншизъм и е крайно време прокуратурата да се самосезира.
Волен Сидеров, Магдалена Ташева и компания преминаха отвъд полето на допустимото много отдавна и вече са в това на радикализма. Във всяка една нормална държава, в която прокуратура и съд работят, те вече щяха да бъдат подведени под отговорност.
Митингът на Атака на 3 март не бе поредният парад преди избори, а показност на директна и явна подкрепа от страна на фактори в руската политика за партия, която иска суспендиране на българската конституция и договори с ЕС и НАТО.
В същото време изказванията на Магдалена Ташева отдавна минаха нивото на обикновената партийна пропаганда и ще са перфектен изпит дали работи съдебната ни система. Клоунадата вече се трансформира в явна агресия, която излиза от полето на политическата кабеларка на Атака и се ситуира в ежедневието на българските граждани. И не, вече тази пропаганда не е смешна, опасна е.
