"Как се хваща корупция по високите етажи на властта? Когато падне от власт някой ли да почнеш да го разработваш, или във всички места, където се предполага, че би могло да има корупция, трябва да се контролират какво правят. (...) Те трябва непрекъснато да са под стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. Непрекъснато. (...) Ние сме поели ангажимент и аз разрешавам и контролираме всички длъжностни лица, които би могло в сферите, в които би могло да има нарушения ... включително и Братоев (началника на столичния "Метрополитен" - бел.ред)
13.12.2010 - Бойко Борисов пред журналисти при пускането на нови влакчета в метрото, на въпрос, подслушван ли е шефът на митниците Ваньо Танов
Публична тайна е, че през всички години на прехода и при всички правителства се е подслушвало далеч отвъд рамките на закона. Просто по номенклатурен списък - еди коя си държавна и обществена позиция подлежи на слушалка - като се започне от министър, зам.-министър, шеф на агенция, мине се през бизнесмен с големи възможности, с по-малки възможности или с никога неочаквани възможности, и се стигне до главен редактор, водещ на публицистично предаване и ресорен за МВР и службите журналист.
Подслушването по номенклатура - почти официално
Думите на премиера Борисов обаче за пръв път разкриват нещо още по-чудовищно - подслушването "по номенклатура" е вече съвсем официално и навярно много по-широкообхватно от когато и да било.
Вече съвсем безпардонно се погазва закона, според който подслушването трябва да е по съвсем индивидуален повод, а не по повод една или друга професионална позиция, и при наличието на доста сериозни основания за извършването му: "Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления". (Чл. 12, ал.1, т.1 от Закона за специалните разузнавателни средства).
Както личи от думите на премиера, целта е по-скоро "превенция" - всички да са под стрес, да ги е страх да не вършат нещо нередно, и така да се предотвратяват престъпленията в зародиш. Дали, ама надали.
Огледалният отговор е конспирация
Когато всички знаят, че са подслушвани, огледалният отговор е конспирация. По-малко телефонни разговори и много повече кодирани изречения по телефона, повече срещи на живо при излети в планината или сред шумни фонтани в града.
Целият импровизиран и научен нелегален арсенал е за онези, които така или иначе смятат да осребрят по някакъв начин властовите си и експертни позиции.
За добросъвестните обаче тоталният бигбрдърски стрес означава принудително да се откажат от всякаква инициатива и да поемат големи управленски рискове поради страх от грешка, която може да се интерпретира от всевластното око и ухо като склонност към корупция или друго престъпление.
Съвкупният резултат е рязко сваляне на КПД-то на голяма част от добросъвестните служители на държавната и общински администрация, което при кадровите възможности на ГЕРБ и без това не е много високо.
Какви са му подбудите на "слушалката"
Най-сериозният въпрос обаче е дали този, който слухти на общо основание, го прави непременно от благородни подбуди. Нима гражданите могат да бъдат сигурни, че целта винаги е предотвратяването и разкриването на престъпления?
А защо да не е например рекет за извършване на други престъпления или за осигуряване на политическа лоялност на уличените, но не дадени на съд? Защо при всеобщото слухтене да не се прикриват едни, а на преден план да се изтикват други съгрешили?
И каква е компетентността на слухтящия, който се е самоовластил да решава кое е престъпление? А дори да е воден от чисти намерения, всеки некадърник, захванал се да рови в нечистотии, почти гарантирано постига нечист резултат.
Разделението на властите е отдавна измислено
Затова цивилизацията отдавна е измислила разделение между властите и върховенство на закона чрез правораздаване от независим съд, който е безпристрастен арбитър между обвинение и защита. Съдът обаче е последната грижа на Бигбрадърското слухтене.
Разбира се, доколкото у нас все има някакви белези на правова държава, именно съдът ще преценява стойността на събраните СРС-та. Но генералната цел на Бигбрадърската изпълнителна власт не е да се стига до съд, или поне не в масовия случай.
Вътрешният министър Цветанов вече проправи партината в нарушението на закона, като разгласи от трибуната на Народното събрание СРС-та за лекарите от Горноооряховската болница във връзка с починалото недоносено бебе.
Въпреки че СРС-ата бяха декласифицирани, чл. 32 и 33 от Закона за СРС забраняват огласяването им и ползването им за други цели, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления. Което пък става в съда, а не от парламентарната трибуна.
Масовото Бигбрадърско слухтене цели не съдебни, а публични, медийни присъди. Огласяваш пиперливи телефонни разговори на еди кой си висш чиновник или политик, пускаш няколко тайно заснети кадъра, в които той говори със „знакова" фигура и изглежда някак гузен, и този човек е приключил.
Резултатът е контролиран и идва супербързо, без протакания с адвокатски номера и въззивни инстанции. Нещо като разстрел до 2 часа след мълниеносно произнесена от военнополеви съд присъда.
Присъдата - като от трибунал, залогът друг
А залогът на всичко това освен всякакъв друг - икономическо изнудване, лична саморазправа и т.н., е и управленско-политически. От една страна собствените партийни кадри на ГЕРБ и целият държавен апарат, перманентно държани в страх от следене (без значение дали наистина ги следят и подслушват, важното е те да си мислят, че са следени и подслушвани) трудно ще посмеят да надигнат глава или да потърсят други политически стратегии за индивидуално спасение - например като снасят поверителна информация на политическия противник, с цел да си осигурят професионално и политическо бъдеще в следващата власт.
От друга страна, премиерът и партията му ще се помпат с легитимност чрез периодичен медиен разстрел на врагове с партиен билет - тоя сгазил лука - ето ви СРС, оня сгазил лука - пак СРС. И народът перманентно ще изпада в дълбоко удовлетворение от безкомпромисната и принципна борба с вредните явления в собствените редици.
Най-сетне, при всеобщото слухтене всеки е виновен до доказване на противното, което пък се чака да изскочи всеки момент. Така Биг Брадър се оказва Биг Килър на самата идея за гражданска общност. Защото тя изисква минимум доверие и презумпция за почтеност и добронамереност у съгражданина, независимо какви професионални и обществени позиции заема той.
В антикорупционната Бигбрадъриада на управлението "Борисов" обаче няма никакви съграждани, особено пък такива с някаква власт, а само почти виновни още с назначението им крадци и мошеници, които строгият, но справедлив Бате Бойко мигом ще постави на мястото им.
Така кръвожадната тълпа от съселяни, за която ще има все по-малко хляб, ще бъде хранена с все повече вяра от карантия за възмездие.
