Макар и да не знаем кой ще е следващият главен прокурор на Република България, можем да прогнозираме няколко негови базови характеристики: (не)зависим и удобен.
Въпреки стратегиите на тримата кандидати и заявките им да държат честно и прозрачно юздите на държавното обвинение, изгледите за промяна са малко вероятни.
Привидно горещото състезание за обвинител №1 е като борба за второстепенна роля в мелодрама за системата, страдаща от липса на доверие и изгубено усещане за справедливост.
Доказателствата? Ето ги - след 10 ноември 1989 г. в България се изредиха трима главни прокурори - Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев, (посочени от различни кръгове).
Без значение кой беше начело на държавното обвинение, по знаковите дела има само провали. Престъпленията на прехода отлежават в папки, а в претъпканите с дребни престъпници затвори няма ни един ВИП (висш държавен чиновник, политик, банкер от фалирала банка, облагодетелстван от управляващи кръгове бизнесмен...). Най-пресните примери: "абсолютни престъпници" и президентски спонсори накрая биват провъзгласени за съвършено невинни - заради качеството на обвинителните актове.
Благодарение на съдебната ни система, част от която е прокуратурата, преходът приключи. Приключихме делата, преди да ги прочетем.
Неслучайно от самата си номинация Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов най-напред минаха в отбранителна позиция, обяснявайки, че не са погазили нито закона, нито професионалната етика. Тоест, да се еманципират от представата, че са кукли на конци. Дали?
Новият главен прокурор ще трябва да връща с лихвите изчерпания кредит на доверие. Как? Чрез осъдителни присъди, потвърдени на всички инстанции.
Извън задоволяване на публичния нагон за тикане в затвора на едри риби, новият първи обвинител ще има тежката задача да изправи на крака една система, която по презумпция е виновна и никога не е независима.
До момента нито Иван Татарчев, нито Никола Филчев, нито Борис Велчев постигнаха това. Последният дори съжали на финалната права за малкото такива присъди.
Изборът на следващия главен прокурор е от решаващо значение. Струва ли си да бъдем оптимисти?
