В един от любимите ми филми на братя Коен - Burn after reading, е събрана цялата пародия на непрофесионалната алчност на малкия човек, след като достатъчно неуравновесените и неграмотни фитнес инструктори (в ролите Франсис Макдорманд и Брад Пит) намират диск с мемоарите на уволнен агент на ЦРУ (Джон Малкович) и се опитват да го продадат.
А това, че обикновеният клетник намири смъртта си, заслепен от доларчетата, които започват да святкат в очите му (като ония в очите на чичо Скрудж) е просто метафора на факта, че парите не са за всеки - особено пък ако не си ги правиш сам.
Поучително, навръх студентския празник, вестник "Труд" публикува статия за студентката Наталия Дамянова, която открила забравена чантичка със 17 000 лева, ключове и документи - и без капка колебание решила да я върне на собственика й.
20-годишната студентка по предучилищна педагогика, продавачка в бензиностанция на "Цариградско шосе", намерила чантата в тоалетната, докато я почиствала. "Надникнала вътре и веднага я отнесла на управителката, пише "Труд". Разсеяният дошъл да си я потърси на другия ден.
До тук нищо странно - една добре завършила история за човека с големите пари, благодарение на абсолютно логична постъпка на момиче, реагирало така както би трябвало. Знам, че не всеки от нас всеки ден намира 17 000 лева, но пък всички чинно връщаме парите на някоя продавачка, която без да иска ни е дала повече ресто - защото така е НОРМАЛНО, а не щото очакваме да ни потупа по рамото или да ни даде 10% от това, което сме й върнали.
Каква обаче е реакцията на угнетеното общество, прочело тази трогателна история?
Коментарите на хорицата, общо взето, вървят в две посоки - едните са толкова изумени (че чак възмутени) как човек може да стори такова добро, а другите псуват оня с парите, който, моля ви се, бил дал на момичето само сто лева за благодарност (понеже, по думите на Наталия, заявил, че бил прежалил парите...)
Дребнавостта човешка стига и дотам хората да се питат: "Кой в днешно време може да носи у себе си 17 000 лева, ако не краде или ако не е чопнал нещо от реституцията..." И още: "Евала на момичето, но сега цял живот ще съжалява за тази добра постъпка..."; "Стисльото ще си плати скъпо"; "Бог си знае работата - Наталия ще бъде възнаградена по друг начин..."
Егати как на прага на 2011 г. хората все още не са се отърсили от сиромашкия си манталитет и не само се разстройват, че някой има повече от тях, ами и буквално му надничат в портфейла, редейки черни заклинания - дано му изгорят пачките, дано. Като в същото време - типично по български - вярват, че Бог е нещо, което следи всяка проява на геройство и мята по някой милион отгоре, ако е в настроение...
Някои хора излизат с аргумента, че в "белите държави наградата за такава постъпка е 10 на сто - в случая 1700 лв." В белите държави обаче никой няма да тръгне да издига на пиедестал нещо, което не би трябвало да ни учудва. Ако чак толкова ни учудва, че някой е върнал някакви чужди пари, значи живеем в наистина лабилна откъм морал диващина и възпяването на такива постъпки просто превръща коректността (дори не става въпрос за честност) в изключение.
Звучи ужасно фалшиво и ляво подобна случка да се превръща в драма, от която излиза, че са нужни огромни усилия, за да постъпиш правилно, но накрая - всички те съжаляват, че не си имал благоразумието да си пъхнеш едни лесни 17 бона под възглавката.
В крайна сметка, ако не намираш логика в честността на един обикновен човек и в скъперничеството на един богат - никога няма да спиш спокойно. Иначе - дай боже всекиму 17 хиляди. Нищо, че явно има такива, които ще ги запалят, само да не ги върнат на оня наглец богаташа.
