Наскоро 96-годишният принц Филип беше принуден да се оттегли от една от редките си публични изяви, тъй като, по думите на говорителя на кралското семейство, се е чувствал леко "неразположен".
И макар тежкият грип да върлува в Обединеното кралство тази пролет, отсъствието на Филип започва вече познатата серия от хипотези и паническа подготовка на некролози в нюзрумите на британската преса.
Дворецът направи всичко възможно да подчертае, че няма поводи за притеснения, но подобни инциденти допринасят за привличането на вниманието върху това какво ще се случи, когато принц Филип умре, как смъртта му ще повлияе на способността на кралицата (и желанието й) да продължава публичния си живот, и в крайна сметка, как ще се подходи към процеса на наследяване на трона.
Няма никакво съмнение, че принц Чарлз ще е следващият крал на Англия. Надеждата на принцеса Даяна, че короната ще прескочи едно поколение и ще премине директно към Уилям, има съвсем нищожни шансове да се сбъдне.
Ако е имало някакви съмнения за това, редът на наследяване проличава ясно от факта, че Чарлз вече получава все по-увеличаващи се правомощия и отговорности от кралицата - и на свой ред той предава още правомощия на сина си Уилям.
Тази седмица например принц Уилям беше този, който извърши церемония по инвеститура в Бъкингамския дворец, като удостои с рицарска титла бившия член на Beatles Ринго Стар.
Кралицата също така усърдно лобира Чарлз да бъде обявен за следващ лидер на Британската общност. Решение за това може да бъде взето още следващия месец на срещата на държавните глави на Британската общността на нациите в Лондон.
Чарлз също така е присъствал на 546 срещи и събития миналата година, повече от всеки друг член на кралското семейство, което отразява усилията му да поема повече от най-тежките ежедневни задължения на кралицата, и което му носи титлата на най-ангажирана кралска особа.
Но що се отнася до това какви точно са правомощията на кралицата, те са трудни за дефиниране. Уолтър Бейджхот, известният конституционен историк на XIX в., някога е твърдял, че кралица Виктория "може да разпусне армията; да освободи всички офицери... да продаде всичките ни военни кораби и всичките ни флотски запаси; че може да постигне мир, като жертва Корнуол и да започне война за превземането на Бретон. Тя може да направи всеки гражданин в Обединеното кралство, мъж или жена, равен; тя може да превърне всяка енория в Обединеното кралство в "университет"; тя може да разпусне повечето от държавните служители и да даде амнистия на всички престъпници".
Изглежда много малко вероятно кралица Елизабет II дори да обмисли което и да е от горните действия, без да предизвика революция, но има определени други задължения, които редовно се изискват от нея, за да гарантира гладкото и безпроблемно функциониране на държавата. Такива например са одобряването на правителствените политики, така че те да бъдат узаконени, седмичната аудиенция с премиера, назначението и освобождаването на премиери и т.н.
Това, което е общо за всички тези (безспорно церемониални) задължения, е че те са много по-лесни за изпълняване, ако живеете в Лондон, или с известно усилие, в близкия Уиндзор.
Ако, както мнозина подозират, кралицата наистина възнамерява да се оттегли в Шотландия след смъртта на нейния съпруг или след 95-я си рожден ден, изглежда вероятно тя да се наложи да преотстъпи на Чарлз повечето от правомощията си, освен ако очаква премиерът да пътува над 1000 км на север всяка сряда за чай с нейно Величество.
Единствените начини да се направи това са или кралицата да абдикира - нещо, което дворецът винаги е описвал като немислимо, заради тежките спомени от абдикационната криза през 1936, която за малко да ликвидира монархията, или да обяви Чарлз за свой "регент", който да има правото да действа от нейно име.
Робърт Джобсън, ветеран сред репортерите, отразяващи кралското семейство, твърди в статия в Daily Mail от миналата година, че регентство се е планирало. Той казва, че персоналът в двореца е получил инструкции да се “‘запознае’ със Закона за регентството от 1937 г., който дава власт на наследника на трона “в случай на неспособност на Суверена в резултат на болест, и за изпълнението на определени функции на кралската особа в името и от името на Суверена при определени други обстоятелства.”
Обаче Робърт Лейси, писател, занимавал се с кралски въпроси и исторически консултант на сериала "Короната" на Netflix, коментира, че според него регентството е слабо вероятен изход.
"Принцът-регент не се радва на особено позитивни конотации, доколкото тази институция за последно е била използвана при загубата на разсъдъка на крал Джордж III", казва той. "Не мисля, че този механизъм ще бъде използван особено охотно".
Лейси казва, че неговите лични подозрения са, че ако кралицата живее до стари години, основната промяна ще е, че тя ще се пренесе в двореца Уиндзор, вместо в Бъкингамския дворец, което ще й позволи да продължава да изпълнява ежедневните си държавни задължения и седмични аудиенции.
"Всички говорят за това как кралица Виктория е обичала да ходи в Балморал след смъртта на Албърт, но тя неслучайно е известна като "вдовицата на Уиндзор". Тя е прекарвала изключително много време в Уиндзор и няма причини кралица Елизабет II да не стори същото", твърди Лейси, като допълва, че тя "отскача до Уиндзор и се връща оттам много по-често, отколкото съзнават повечето хора".
Как ще изглежда в такъв случай евентуален преходен период?
Всъщност промените за страничните лица ще са незначителни, казва Лейси. Инвеститурите и церемониалните събития - от рода на удостояването с рицарска титла на Ринго Стар тази седмица - и сега доста рядко се извършват от самата кралица. Най-видимата промяна ще е сериозното ограничаване на програмата й за публични изяви.
Един от очевидните примери за реалната власт на Чарлз, и склонността на кралицата да му я предостави, е оставката на нейния личен секретар Кристофър Гайд миналата година. Писателят Том Бауър твърди в написаната от него биография на принц Чарлз, че Гайд е бил уволнен по искане на принца.
Бауър пише, че когато Чарлз "е настоял да поема повече от публичните задължения на майка си", той е сметнал, че основно препятствие за това ще е Гайд. Заради това Чарлз "е отишъл при кралицата, за да поиска оставката на личния ѝ секретар. Крайно неохотно кралицата се е съгласила".
Писателят Кристофър Андерсен, автор на бестселъра "Момчетата на Даяна", е сред малцината, които твърдят, че кралицата ще абдикира. Той също смята, че регентството няма да се случи, но поради различни причини от тези на Лейси - че то не отива достатъчно далеч като правомощия.
"Да бъдеш регент е далеч от това да бъдеш крал, и кралицата знае добре, че това е само временно решение, и то такова, което няма да е особено приятно за нейния син", коментира той.
"Когато принц Филип умре или кралицата навърши 95 години, независимо кое от двете ще се случи първо, моето убеждение е, че кралицата ще абдикира - дворецът ще представи това като пенсиониране, но формално то ще е абдикация - като остави Чарлз да стане крал, докато все още е около 70-годишен", обяснява Андерсен.
Въпреки всичко Чарлз все така ще е най-старият човек досега, възкачил се на трона, което не е идеална ситуация, тъй като социологическите проучвания винаги са показвали, че повечето британци искат Уилям и Кейт да са следващите крал и кралица.
"Може това да е процес с два етапа, като кралицата допусне регентство, след което ще изчака няколко години, за да абдикира. Но отново това само създава допълнителни усложнения. Чарлз ще стане неспокоен изключително бързо в ролята на регент. В крайна сметка той е чакал цял живот за престола. В толкова късен момент би било твърде жестоко да го карат да отива на "кастинг" за ролята на крал. Целият му живот до този момент е бил постоянен кастинг", допълва Андерсен.
