Във времената на #MeToo и различните движения за равноправие често става въпрос за дискриминацията към хората с различен цвят на кожата, но рядко се повдига темата за разделението вътре в обществото от чернокожи.
Тази седмица бащата на поп сензацията Бионсе - Матю Ноулс - даде на читателите на чикагското списание Ebony малко повече светлина върху това що е то колоризъм и какво представлява дискриминацията от чернокожи към други чернокожи.
Господин Ноулс е човекът, който стои зад колосалния успех на дъщерите си Бионсе и малко по-малко популярната Соланж. Той е техен мениджър и наставник в света на шоубизнеса.
В интервюто си за изданието, което е ориентирано към афро-американската аудитория, той разкри, че дълги години събира кураж, за да признае за своята борба с колоризма и с влиянието, което той е имал върху живота му. Спомените му го връщат в сравнително ранна детска възраст, когато майка му го заплашва дори и да не си помисля да води вкъщи момиче с много къдрава коса. Още тогава Ноулс разбира, че е важно не само с какъв цвят на кожата си, но и с какъв отенък.
Постепенно той си изгражда навика да се среща с бели жени или такива с мургава, но сравнително светла кожа. С годините Матю попада в група силно критикувани мъже, които са обвинявани, че изпитват привличане единствено към по-светлокожи жени.
Последната съпругата на певеца Сами Дейвис е Мей Брит - ослепителна блондинка със снежнобяла кожа. Същото може да се каже за колегата му Хари Белафонте и неговата последна избраница. Налага се мнението, че очевидно заможните и/ или прословути чернокожи мъже предпочитат по-светлокожи жени.
Иначе казано, идеята, че черното е "лошо", а бялото - "добро", далеч не битува само у белите хора.
Този тип разбиране си има своите дълбоки корени и води началото си още от годините на робството в Америка.
Тогава робовладелците са фаворизирали робите си с по-светла кожа. На тях обикновено им е била възлагана къщната работа, която е далеч по-лека за вършене. Обратното - на слугите с по-тъмна кожа е бил поверен тежкият труд на полето и плантациите. Откъде обаче идва това различие?
Господарите са били по-благосклонни към по-светлокожите си роби, защото последните всъщност често са били и членове на семействата, в които слугуват. Робовладелците често са имали сексуални контакти с робините си - понякога доброволни, но понякога и насила. Като резултат започват да се раждат цели поколения с матов тен. И дори и тези извънбрачни деца да не са били официално признати, на светлата кожа започва да се гледа като на предимство.
Така се поставят основите на съвсем нов тип "вътрешна" дискриминация - колоризъм.
Афро-американците с по-светъл тон на кожата имат повече шанс за успех в обществото и е по-вероятно да бъдат сметнати за красиви и привлекателни. Според Матю Ноулс и много други чернокожи тази тенденция малко или много продължава и в наши дни.
Ноулс дава пример с "теста с кафявия хартиен плик", с който се преценява дали тонът на кожата е "правилният". Ако сте по-тъмни от плика - влизате в графата "неподходящ".
Звучи ви като нещо отдавна забравено, но всъщност по думите на Матю този тест се използва в шоубизнеса и в момента, например когато рапърите подбират танцьорките за музикалните си клипове.
Дори и такива слухове да не са верни, не е трудно да забележите, че в повечето видеа преобладават по-светлокожи момичета с не толкова ясно изразени афро-американски черти. Същото важи и за истинските звезди на сцената като нашумялата напоследък Зендая или дъщерята на Лени Кравиц - Зоуи, която се пробва като модел и певица.
В интервюто си Ноулс признава, че дъщерите му също не биват подминати от колоризма. Бионсе неведнъж търпи обвинения, че в някои от нейните фотосесии кожата й е дигитално "избелена". Баща й обаче напомня чия музика най-често се върти по телевизиите и радиата - Марая Кери, Ники Минаж, Риана... Какво е общото между всички тях? Познахте - кожата.
Това също не е някаква сензационна новина.
През 90-те години във вихъра на славата си са момичешки банди като TLC, Salt-n-Pepa и N-Vogue, но има меломани, които смятат, че заради тези групи са пренебрегнати по-талантливи конкуренти като Xscape и SWV - отново причината е тонът на кожата им. Когато през 2002-а Алиша Кийс печели "Грами" за най-добра изпълнителка, много критици вярват, че тя е предпочетена пред колежката си India.Aire заради по-европеидния си вид, допълвайки, че майката на Кийс е бяла и това я прави по-привлекателна за широките маси.
Друг пример е пред очите ни в последните месеци - годежът на принц Хари с американската актриса Мегън Маркъл не предизвика чак такъв фурор, какъвто се предполагаше. Само че Мегън - режисьорът Том Маркъл е бял, докато майка й е чернокожа, на което тя дължи вида си, който се определя по-скоро като екзотичен и интересен.
Подобни моменти водят до обвинения от страна на афро-американците с по-тъмна кожа, стигащи до крайности като например, че Тиана от филма на Disney е "твърде бяла".
И въпреки, че звезди като Зендая, Бионсе и Меган Маркъл представят себе си като посланици и защитници на правата на чернокожите, има подозренията, че точно определен външен вид им предоставя привилегиите, които имат и че точно той им е осигурил светлините на прожекторите. Никой не може да докаже, че тези опасения са грешни и безпочвени.
В интервюто си Матю Ноулс потвърждава нещо, което е отдавна известно - колоризмът е дълбоко залегнал в западната култура и далеч не е явление, забравено в далечното минало на колониализма.
