Лейди Гага: Болестта не е метафора

Лейди Гага отново е една от най-коментираните звезди в световен мащаб, благодарение на новия документален филм на Netflix Gaga: Five Foot Two ("Гага: метър и петдесет и девет"). Gaga: Five Foot Two показва звездата зад кулисите – много по-уязвима и естествена.

В него Лейди Гага е снимана гола до кръста около басейн, виждаме я да плаче в леглото си, наблюдаваме сцена как феновете я затискат и как репетира за изпълнението си на Супербол. Част от сюжета е и посещение при лекар във връзка с наскоро оповестеното й заболяване – фибромиалгия. Състоянието, заради което звездата отложи европейското си турне, причинява хронична болка и спазми в мускулите.

Фибромиалгията е слабо изучено, но много разпространено заболяване, което, незнайно защо, засяга предимно жени. Мнозина вярват, че то е психосоматично. През 2008-а New York Times дори се пита дали тази болест е реална.

Филмът, заснет в голямата си част с телефон, се опитва да предизвика съчувствие към състоянието на Гага. Отзвукът обаче е полярен - звездата получава и много обвинения, че се преструва.

Дори и изиграна, болката си е болка

Във филма Гага посещава доктор и по време на прегледа се свива в едно кресло в агония от болка. Образът на болката продължава и в нейния Instagram, където е пуснала снимка как се моли с броеница в ръка. Снимката е придружена с дълго извинение към феновете й заради отлагането на изявите й заради състоянието й.

 

I have always been honest about my physical and mental health struggles. Searching for years to get to the bottom of them. It is complicated and difficult to explain, and we are trying to figure it out. As I get stronger and when I feel ready, I will tell my story in more depth, and plan to take this on strongly so I can not only raise awareness, but expand research for others who suffer as I do, so I can help make a difference. I use the word "suffer" not for pity, or attention, and have been disappointed to see people online suggest that I'm being dramatic, making this up, or playing the victim to get out of touring. If you knew me, you would know this couldn't be further from the truth. I'm a fighter. I use the word suffer not only because trauma and chronic pain have changed my life, but because they are keeping me from living a normal life. They are also keeping me from what I love the most in the world: performing for my fans. I am looking forward to touring again soon, but I have to be with my doctors right now so I can be strong and perform for you all for the next 60 years or more. I love you so much.

A post shared by xoxo, Gaga (@ladygaga) on Sep 18, 2017 at 12:01am PDT

 

Колкото и да е откровено, признанието на Гага за нейната борба с болестта звучи извинително и феновете й го посрещат колкото със симпатия, толкова и със скептицизъм.

Певицата казва, че не използва думата "страдание", за да драматизира или за да преувеличава, нито за да търси съжаление.

Това не е първият път, в който тя е критикувана за това, че се предава пред травма или болка. Когато през 2013-а Лейди Гага отлага турнето си заради операция на бедрото, някои я обвиняват, че го прави заради незадоволителни продажби на билети.

В много отношения този скептицизъм е масово характерен, когато става дума за жени, били те и звезди.

Факт е, че жените имат склонност да показват повече болка от мъжете, но също така е факт, че тяхната болка се счита за по-маловажна.

"Болката без видима причина е болка, на която не можем да се доверим", пише Лесли Джеймисън през 2014-а в своето есе "Голям обща теория за женската болка". Авторката изследва образа на страдащата жена като проследява някои от най-известните литературни героини с разбити сърца като Анна Каренина, както и тъжните момичета на обществото на XXI век - такива с депресия или анорексия например. Аналогията с теорията й изплува, докато проследяваме новия епизод от славата на Гага.

Притеснението да не бъдат определени като "страдащи" кара много жени да влязат в образ. Жената след травма се държи така, сякаш иска предварително  да избегне обвиненията - "не плачи", "не се прави на жертва". Джеймисън се притеснява, че това поведение отива в другата крайност - опасенията за фетишизиране на болката не са причина тя да спре да бъде представяна.

Според изследователката на жените по-рядко се дават силни болкоуспокояващи и често им се казва, че проблемът им е по-скоро емоционален, психосоматичен, отколкото физически. Така ефектът на "пост-жертвата", както Джеймисън го описва, се издига във възход.

Ситуацията на Лейди Гага се явява нов тест за състрадание и доверие. Да вярваме ли на поп-звезда? Има ли балами?

От всички популярни личности, които се сблъскват с медицински проблем и това става публично достояние, Гага е по-специален случай. Тя стана известна благодарение на умението си да хитрува със славата: да изучава страхотните възможности да забравиш кой си, да подминеш реалността, влизайки в бляскави имитации.

В нейната вселена фиксираната идентичност, автентичността и дори физическите граници на тялото бяха шега. Никой не искаше да познава истинската Лейди Гага.

Но тя прекара последните три години, рушейки този облик. Денс-попът отстъпи на джаза и кънтри рока. Костюмите с пипала бяха прибани обратно в гардероба, за да ги заместят дънките и розовата каубойска шапка. Режисьорът на документалния филм за нея снима голяма част от него със смартфон в ръката си - внушението е, че всичко е импулсивно, неподвластно на сценарий -  можем да видим Гага да готви, плаче, записва музика.

В един момент тя е без горнище до един басейн, което не й пречи съвсем непринудено да разговаря с екипа си. Това е Гага.

Въпреки това изглежда певицата не може напълно да забрави за камерата. Филмът проследява последната година от живота й и показва, че и тя страда подобно на всички останали хора. Гага изважда травмите в живота си чрез песните си и чрез благотворителната си дейност. Певицата е изнасилена, когато е на 19, а преди време разтрогва годежа си с актьора Тейлър Кини.

Гага иска да повиши информираността, а също така и събирането на пари за проучвания на фибромиалгията - заболяването, в което мнозина не вярват. В един момент тя дори казва, че не може да си представи какво правят обикновените страдащи от фибромиалгия, тъй като тя има на разположение дузина асистенти.

Гага моли за разбиране, а не за аплодисменти. Клиповете й, в които се появява в инвалидна количка, с патерици или в болница са своебразен образ на проблемите на поп-звездата извън сцената. Изглежда също така, че тя още страда от травма в бедрото, която я съпъства от 2013-а.

Състоянието на Гага е като извадено от есето на Джеймисън - болка без (видима) причина и следователно болка, на която не можем да вярваме.

Поп-музиката бавно се отдалечава от обсипаната с брокат, многоцветна фаза. Певици като Майли Сайръс и Кеша (също жертва на изнасилване) оставиха роклите на Alexander McQueen и ги замениха за каубойски ботуши.

Те смениха спектакъла с изповядване на страданието си.

Най-добрият пример за това е Lemonade на Бионсе, който използва изневярата, за да разкаже история за болката от предателството и преодоляването й.

Последният албум на Лейди Гага - Joanne - следва тази тенденцията. В него тя пее за родителите и роднините си и подсказва, че е слязла от върха, който достигна в периода от 2008 до 2013-а.

Певицата може и никога да не се върне там. Спомени за предишните й травми и семейни трагедии допринасят за патоса. Вече известното на публиката заболяване добавя със задна дата допълнителна драматичност.

За момента Гага говори за своето състояние директно - кадри, в които се бори с болката, изказвания, в които категорично казва, че не може да се появи на сцената.

За публиката остава да свърже тези кадри с нейната сага в реалния живот. Някои, разбира се, ще се усъмнят в състоянието й - защото е жена, заради неизвестния произход на заболяването й, заради работата й като изпълнител. Но както казва Джеймисън в есето си - болката, дори и изимитирана, си остава болка.

Новините

Най-четените